При татуировки съществува опасност от заразяване с вируса на СПИН, хепатит В, хепатит С, сифилис и туберкулоза, предупреждава пред "168 часа" дермато-венерологът д-р Бисера Котевска Трифунова.

Има и други, не толкова страшни инфекциозни заболявания като пиодермиите (гнойно-възпалителни кожни заболявания) – стафилококова или стрептококова инфекция. Те се получават от замърсяване при инжектирането на пигмента. При тези пиодермии обривът се появява веднага след процедурата. Получават се рани, пустули. Това може да се случи на следващия или по-следващия ден.

Друг неприятен проблем е самата татуировка да се превърне в белег – да стане задебелена и изпъкнала като келоиден цикатрикс. Ето защо тези, които са склонни към образуване на келоидни цикатрикси, не бива да си правят татуировки. Татуирането е травма за кожата и при по-чувствителни хора остават трайни белези.

Има значение и на кое място по тялото се прави татуировката. Ако млада жена реши да "нарисува" нещо на корема си, по време на бременността изображението ще се разтегне и деформира. Опасно е татусът да е в зоната и на гръбнака по различни съображения.

Има кожни заболявания, при които категорично не се препоръчват татуировки. Такива са псориазис, лупус, саркоидоза, лихен (кожна дерматоза), витилиго. При псориазис и лихен се набюдава Кьобнер феномен, т.е заболяването се обостря - при одраскване, травма или удар на кожата. При всички положения татуировката се води травма на кожата и специалистите не я препоръчват на никого.

Възможни са и други рискове като алергичен контактен дерматит, фотоконтактен дерматит, лихеноиден дерматит и грануломатозен дерматит, при който се наблюдават малки топчета, възелчета по самата татуировка. Те изглеждат изключително неприятно и трудно се махат. Това става само оперативно, защото този гранулом трудно може да изчезне по друг начин.

Алергичният контактен дерматит не се проявява веднага след като се направи татуировката. Възможно е това да се случи след седмица, но и след години. Може да се появи от почти всички цветове мастило, които се използват в татуировките. От черния цвят се случва най-рядко, а от червения – най-често. Червеното мастило може да е направено от два вида съставки – органични или неорганични.

Органичните са от сандалово и от бразилско дърво, а неорганичните са от живак, кадмий, алуминий, титан, калций, силиций. Най-силният алерген от тях е живакът, който причинява този контактен дерматит. Когато живакът се комбинира с излагане на слънце, е възможно да се получи фотоконтактен дерматит. Има пациенти, които не могат да излагат татуировката си на слънце защото на мястото й веднага се появява сърбящ червен обрив.

*Могат ли да се премахнат напълно татуировките, четете в печатното издание на "168 часа".