Не знам защо, но като попиташ от куртоазия "Какво става, как си?", много хора го приемат не като банална любезност, а като истински въпрос, и те затрупват с информация, която... ами да кажем, че не ти е чак толкова спешна.

Срещам днес едни познати, не сме се засичали скоро. След задължителното:

- Ооо, къде сте бе?

- Ооо, къде си бе, мъгла? Добре че е да се видим в "Плесио", че сто години не можем да се организираме...

Викам "Какво правите, отдавна не сме се виждали".

Брей като се хвърли жената в едни обяснения - Кико влязъл в ПЧМГ, за малко не му стигнало за не знам си къде, ама и това не е лошо; Маргото - "абе как не я помниш - Маргото на Цецо Вачков?" - почнала работа при мъжа ѝ в банката... Пет минути отговаря в детайли. Ама аз нали съм търпелива и вежлива...

Но нямаше как да не се сетя за една приятелка, която обаче не е изобщо търпелива - напротив, много припряна. Освен това не понася излишна куртоазия, смята я за лицемерие, и направо се изнервя като ѝ се говори по този начин. Та докато отучи всички ни да ѝ любезничим излишно, имаше един период, в който беше така:

Тя звъни. Веднага щом вдигнеш, тя почва в скоропоговорка:

- Ало, Маре? Как-си-добре-ли-си-ко-праиш-нищо-ли? Така. Слушай сега за кво ти звъня.

От фейсбук