Все още свива ушите и свежда главата си, ако посегна да го погаля. Мисли, че ще го ударя. Все още трудно го увещавам да излезем на разходка.

Мисли, че ще го изоставя.

Ако сме навън, щом види някаква врата, започва да ме дърпа да влезна. Мисли, че така няма да е отново на улицата.

Все още е куче, което не иска да излиза и се радва неудържимо когато влизаме у дома. Тича като обезумял из стаите и ме целува благодарно. Мислех, че кучетата се радват когато излизат, а не когато се връщат. Той все още ми няма доверие. А аз всеки ден му показвам колко щастие ми дава, като му давам поне два пъти по толкова.

Нищо не е случайно... Само като си припомня обстоятелствата в онзи ден - 100 неща се случиха наобратно, други 100 не се случиха, само и само да мина по онзи тротоар, да видя изплашените му очи и да се намерим!

Обичам го този НАЙро!

За мен той е НАЙ-НАЙ-НАЙ превъзходният уличен екземпляр на тази планета!

От фейсбук