/ В Париж му предлагат поданство и благородническа титла, но той отказва с думите: "Аз съм българин и си оставам такъв!"

/ Има издадени 25 тома научни трудове,

които се пазят във Франция

/ Автор е на идеята за създаване на всенаука

или панепистемия, която обяснява света

Д-р Петър Берон е една от най-ярките личности на Българското възраждане — първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.

"За Петър Берон не знаем толкова, колкото би ми се искало, защото става дума за една наистина енциклопедична личност и това съвсем не е пресилено - казва проф. Попхристов за бележития възрожденец. - Той е човекът, когото свързваме преди всичко с неговия "Рибен буквар", но това е съвсем малка част от биографията му на лекар, учен, енциклопедист, естественик, философ, просветител, педагог, благодетел, дарител..."

Роден е в заможно семейство в Котел през 1799 г., откъдето са и много други възрожденци, включително и Георги Сава Раковски. Истинското му име е Петър Хаджиберович. Баща му е

бил сравнително

имотен човек,

абаджия, с будно народностно съзнание. Петър учи в родния си град – в българско и гръцко училище. Известно време чиракува в абаджийницата на баща си, който е разорен по време на Руско-турската война. С припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в елитната "Бейска академия", където преподава прочутият гръцки просветител Константин Вардалах. Енциклопедистът бил италиански възпитаник, прегърнал идеите на либерализма и демокрацията, на които обучавал учениците си от всички краища на Османската империя. Вардалах оказва огромно влияние върху младия Хаджиберович от Котел.

После младежът заминава за Брашов, където става учител в семейството на заможния сливенски търговец Антон Иванов. С неговата морална и материална подкрепа по-късно Петър Берон издава "Рибния буквар".

Отново с

помощта на Антон

Иванов той заминава за Германия, където най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля да учи медицина в Мюнхен. Там през 1831 година блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. От 1832 до 1841 г. е окръжен лекар на Крайова. Заедно с племенника си Никола Христов основава дружество за търговия с аби. Започва и

доходен

бизнес със зърно

През 1841 г. купува чифлика "Скорила" край Крайова с площ 10 000 дка. Той му дава възможност да печели и да живее като рентиер до края на живота си. След като е финансово независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания.

Неслучайно е бил известен като всестранно развит и високообразован човек – освен медицината, изучава физика, химия, метеорология, геология, философия. Живее в доста европейски градове и само списъкът им е впечатляващ.

Пребивава в Париж, Берлин, Лондон, Атина, Прага, Виена, все във връзка с трудовете, които пише. По онова време това са най-проспериращите културни центрове в Европа.

Най-дълго време прекарва в Париж, където работи в Сорбоната. Живее в нищета на един таван с прокапал покрив, защото всичките си пари дава, за да си направи химична лаборатория за своите експерименти.

"Интересното е, че неговото име се свързва първо и само с прочутия му "Рибен буквар" и не толкова с факта, че той има издадени 25 тома научни трудове, които се пазят в Сорбоната, като единият от тях е записан със златни букви там - разказва проф. Попхристов. - Смятали са го за гениален учен и французите са му предложили френско гражданство под името Пиер Берон, както и благородническа титла.

Какво казва той в този момент четете в печатното издание на "168 часа".