Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи
Доброволците от Мизия, Тракия и Македония подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница, днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг пред настоящето и бъдещето. Това каза президентът Румен Радев в тържествената си реч по повод на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на площад „Съединение“ в Пловдив. Честването на 134-та годишнина от Съединението на България приключи с красива заря, която озари небето над Пловдив.
Eто и цялата реч на държавния глава:
Направихме, каквото можахме и колкото можахме. Сега можем да чакаме съда на историята. С тези скромни слова смелият министър-председател Петко Каравелов описва паметните дни на 1885 година. Присъдата е ясна. Препотвърждаваме я с признателност година след година в Пловдив, за да почетем героизма на всички българи, осъществили това Съединение.
На седмата година от Свободата българите проявиха зрялост и национална отговорност, еманципираха се и показаха, че няма да чакат Великите сили да се съберат, за да решават съдбата им. Извършиха смел исторически „скок“ и отхвърлиха несправедливостта, разкъсала снагата на Родината им. Защото нашите предци от Княжество България и Източна Румелия продължаваха да живеят с идела за сплотена, обединена и независима България.
С тази мечта живееха всички без оглед на вяра и етнос, пол и възраст, занаят и политически пристрастия. В онзи миг политиците ни съумяха да бъдат на висотата на народа и неговите въжделения. Броени дни по-късно мобилизираните и доброволците от Мизия, Тракия и Македония, масово завърналите се българи от чужбина, подпечатаха с кръвта си Съединението по бойните полета на Драгоман и Сливница.
Днес търсим гордост в миналото и често загърбваме своя дълг към настоящето и бъдещето. Идейната безпътица на първенците катастрофира в апатия, отчуждение и безверие. Отдавна не знаем какъв е идеалът ни, а съединението остава повече на думи.
Все повече се призовава за ново Съединение, но се пропуска, че то минава през разделение. Епохата иска от нас да се разделим с всичко, което тежи и спира движението на нацията ни напред. Трябва да се разделим с беззаконието, с арогантността и апатията. Да отхвърлим нихилизма. Да съзнаем, че докато позволяваме на несправедливостта да царува, не можем да бъдем истински единни.
Да помним, че най-страшна е присъдата на следващите поколения. Че истинската оценка за делата ни ще я дадат онези, които идват след нас. Но съдбата на нацията се кове тук и сега. Наш дълг е заедно да съградим достоен и справедлив живот в свободна, демократична и просперираща държава.
Да живее Съединението! Да живее България!
Най-четени
-
Тоалетът на Мелания Тръмп не беше просто модно изявление
Чета коментари за визията на Мелания Тръмп тук, във Фейсбук. Естествено 90% от жени. Все "модни капацитетки." То иронии, то смях, то подигравки... На мен страшно много ми хареса
-
Преди 21 г. Радичков си отиде през „най-българския от всички месеци", както сам го наричаше
Памет за Радичков, отишъл си на този ден, преди 21 години, в един пак така студен и снежен Януари. Позволявам си да пусна отново, да ми се прости, няколко думи, писани тогава..
-
Доналд Тръмп е страшен неблагодарник
Доналд Тръмп е страшен неблагодарник. Толкова български политици му писаха любовни писма, па той да не покани нито един от тях на инаугурацията си. За какъв се мисли тоя, бе? От Фейсбук
-
Галерия Бил ли е Аспарух сред претендентите за трона на Византия заради токсичен брак?
Сватбата между император Ираклий и племенницата му предизвиква огромен скандал и протести в Константинопол, дъщеря им се омъжва за скитски владетел, чието име е заличено
-
Шапката, която скри шапката на инаугурацията
Всъщност светът ще запомни цялата церемония с шапката на президентската съпруга Мелания под която се вижда само уста. Шапката, която целяла "да отнеме вниманието от съпругата"