Страда дълбоко, без да си

признава, по онова време,

което покрай жителството

го даряваше с признание за

неговата “изключителност”

Коренякът софиянец, обикновено с корен, не по-дълбок от този на хортензия или мъх, има един особен и тежък шизофренен комплекс - скрита много по-дълбоко от корена му носталгия по комунизма, която той упорито не признава пред другите и пред себе си.

Истинският софиянец е антикомунист, той шумно се заявява като антикомунист и не дава дума да се издума за това, че той не мрази дълбоко в бъбреците си комунизма.

Дълбоко в себе си обаче той страда от носталгия по комунизма, защото единствено комунизмът с рестриктивните правила на софийското жителство го даряваше с административно дефинирано признание за неговата изключителност и привилегированост пред несофиянеца.

Когато комунизмът неочаквано и за няколко часа се изпари като система, заедно с него се изпари и признанието за изключителност на софиянеца, така както си отидоха званията “народен артист” и “герой на социалистическия труд”.

До ден днешен коренякът софиянец страда дълбоко, мълчаливо и без да признава пред себе, си за онова време, точно като герой на социалистическия труд.

Та затова не ни се сърдете, ако забележите някаква необяснима тъга и гневно раздвоение в погледите ни.

(От фейсбук)