Току що. Жена около 60 год., върви пред мен, допушва си цигарата, гаси я в бордюра и я пуска в контейнера за стъкло. Казвам ѝ любезно:

- Това е за стъкло.

Гледа ме пронизващо и немигащо 2-3 секунди, и процежда през вишневото червило:

- Знам.

И си продължава по пътя, където само след ~15 метра има кошче-пепелник пред денонощния магазин, на още няколко метра от него два контейнера за боклук.

Впрочем, такава е реакцията почти винаги, когато съвсем възпитано напомниш, че не е лошо да се спазват елементарни правила, които освен всичко, не изискват никакво усилие. Просто да не си свиня.

Например когато млада жена си изхвърля мазната опаковка от сандвича в контейнера за пластмаса пред "Добрев", за да си спести два метра ходене пеша до обикновените контейнери. Или когато пешеходци се мъкнат по Борис по велоалеята, вместо на точно толкова широката алея за пешеходци, за което трябва само да се поместят половин метър наляво или надясно. Или когато ходят по точно толкова широката, колкото и тротоара, велоалея на "Гоце Делчев".

Винаги е следното: като се разминаваме, съвсем дружелюбно и усмихнато им казвам "Извинете, тук е за велосипеди", не че няма огромни картинки за подсещане. Един единствен път имаше позитивна реакция, даже забавна - една от няколкото застанали насред алеята да си бърборкат, отговори притеснено "Ауу, извинявайте!" (не знам защо се извинява на мен, аз не съм с колело), и побутна гледащите ме възмутено нейни събеседници с физиономии "А ма, ти ли ше ми кажеш на мене къде да стоя!".

В почти всички случаи реакцията е от сорта "Ще ходя по което си искам", не непременно с тези думи, но задължително с физиономията на днешната блага леличка.

Преди време едно 10-тина годишно момче падна с колелото, заради една такава залюхава киселячка, малко след като с нея се разминахме и ѝ напомних, че за пешеходците е другата лента, а тя ме изгледа с презрение и продължи да се тътри, ама ту по велоалеята, ту по пешеходната, и детето изгуби равновесие, докато лъкатуши, опитвайки се да не я сгази.

*От фейсбук