"Прасистите" вярват повече на прасето, отколкото на държавата
"Прасето е много важен социален актьор, силно недооценен от социалните науки. То не е просто част от хранителната верига, то е част от социалните отношения. Чрез прасето една категория българи постига усещане за екзистенциална сигурност, стабилност, свобода и независимост от пазара, от властта, от държавата и от обществото като такова, т.е. аз и моето прасе, което аз храня, после то ще ме нахрани създават един цялостен затворен кръг на самодостатъчност. Тази ситуация на самодостатъчност е много сериозно атакувана и разрушена", подчерта Харалан Александров.
Влезе ли заразата в територията на политиката коментираха в Сутрешния блок на БНТ социалният антрополог доц. Харалан Александров и политологът проф. Антоний Тодоров.
Познавайки много "прасисти", антропологът поясни, че те имат повече базисно доверие на прасето, отколкото на чужденеца, към държавата и много често към съседа. И в момента това доверие е атакувано и това е много голяма травма в сърцето на социалната връзка, коментира Александров.
Социалният антрополог Харалан Александров се спря на въпроса каква е ролята на домашното прасе в българската култура. И се позова на изследване на румънския му колега Винтил Михайлеску за ролята на прасето в полумодернизираната култура на Балканите.
Най-четени
-
Секретно Как Живков наказа певицата, която му отказа
“Все едно да се изплюя на себе си - така го чувствах”, споделяла обречената на забрава естрадна звезда В наши дни малко хора си спомнят за поп певицата Маргарита Димитрова
-
"Зеленият" хладилник на Айнщайн
Гениалният физик обединява сили с Лео Силард да спасят хората от фаталния "убиец" в домовете им, но приятелството им стартира обратното броене до създаването на първата атомна бомба На 47 години той
-
Галерия Ресто от 80 стотинки можеше да остави Гунди жив
На погребението ги изпраща невиждана манифестация - над половин милион българи. Паника в БКП, уволняват вътрешния министър Тормоз за семействата след трагедията
-
Филмът за Гунди е №1 в момента, а не свинщината в политиката
Още няколко думи по темата „Гунди". Филмът очевидно е огромно събитие и пълни салоните с такова количество зрители, каквото българското кино не е виждало в последните 30 години
-
Да ме извиняват, но във филма за Гунди го няма Георги Аспарухов, а един фукльо, жонглиращ с топката. Излязох на 30-ата минута
„Гунди-легенда за любовта". Със сигурност е най-професионално заснетият филм в българската история на киното. По всички закони на христоматията на това изкуство. Прекрасна операторска работа