Борисов ремонтира локомотива си в движение, а в този на Нинова има риск другарите да метнат някого в пещта

Здравият разум на българина оцеля в безогледната пропагандна война на изборите

За да умилостивят народа, политиците се пошляпват ритуално с тънка пръчица

Борисов бързо се върна в ролята на народен любимец, която бе загърбил, зает с геополитика

Ако не се обнови, БСП ще тръгне към залеза си по пътя на СДС, НДСВ и останалите политически призраци

Българинът днес се позамогна, стабилизира се, гради планове за бъдещето. Трудно ще се вдигне на бунт, защото има какво да губи

- Като теглим чертата след победата на ГЕРБ на евровота, какви загуби всъщност понесе управляващата партия, г-н Александров?

- При тази ниска активност може да се каже, че всички партии понесоха загуба. Онези, които понесоха по-малки загуби, могат да се смятат за победители – в този смисъл ГЕРБ спечели и укрепи своите позиции. Същевременно управляващата партия изгуби илюзията, че е незаменима и непоклатима, което е доста здравословно.

- Защо според вас избирателната активност остана ниска въпреки високите залози?

- Аз споделям мнението на вицепремиера Дончев, че поредицата от почивни дни и хубавото време бяха определящи за ниската активност. Изборът пред българите беше дали да се порадват на природните красоти в родината и близката чужбина, или да участват в политическия живот, където радостта и красотата са доста по-оскъдни.

- Какво постигна БСП?

- БСП направи елементарната грешка да създаде свръхочаквания за радикална промяна. Ако си беше поставила по-скромната и реалистична задача да увеличи подкрепата си и респективно броя на еводепутатите, спокойно

можеше да представи

резултатите от изборите

като успех

Но след лютите закани да помете ГЕРБ, да предизвика предсрочни избори и да вземе властта, постигнатото изглежда като жалка загуба.

- Защо БСП се вкара в този капан?

- Трудно ми е да кажа. Възможно е близостта до лелeяната победа да е замъглила здравия им разум, доколкото го имат, възможно е да са били подведени от некадърни съветници. Възможно е просто да са повярвали в собствената си пропаганда, че положението в България е нетърпимо и хората искат промяна на всяка цена.

- А не искат ли промяна?

- Искат, но не с цената на революция, защото знаят от горчив опит, че революциите водят до регрес, а не до прогрес. БСП се опитаха да инспирират масови протестни настроения – нещо като бунт срещу статуквото, който да яхнат триумфално. Държаха се преднамерено грубо, арогантно и агресивно, залагайки на примитивните и разрушителни страсти на тълпата. Това им е стар номер, който партията-майка – болшевишката БКП – неколкократно е прилагала в кървавата си история по заповед на Кремъл и в услуга на съветския империализъм. Този път номерът не мина.

- Защо не мина?

- Защото въпреки масираната и безогледна пропагандна война, която се води срещу здравия разум на българина, той все пак оцеля. Просто повечето от нас са в състояние да видят реалността, която БСП отказва да види, заслепена от ламтежа си за власт. А тя е, че България се развива, макар и бавно и неравномерно. Въпреки относителната бедност, корупцията и слабостите на това управление, все повече хора се замогват, стабилизират се и градят планове за бъдещето. Тези хора имат какво да губят. А от времето на Захари Стоянов е известно, че когато имат какво да губят, българите трудно се вдигат на бунт, дори в името на далеч по-благородни каузи от тази да инсталират във властта една вехта, компрометирана и навъсена партия. На всичкото отгоре БСП изостави привидната си ангажираност с развитието и прогреса и откровено се отдаде на

консервативно-носталгични

блянове по славното си

сталинистко минало

Това отблъсна дори онази гневна електорална периферия, която бе готова на отчаяния компромис да подкрепи БСП, само за да накаже ГЕРБ.

- Кампанията на ГЕРБ по-добра ли беше?

- Със сигурност беше ориентирана към реалността, а не към бляновете. Като видя зор, премиерът се вдигна и обиколи персонално територията на страната, като със самото си присъствие насочи вниманието на хората към реалностите – всичко онова, което беше създадено и построено, добре или зле, при управлението на ГЕРБ. Така Борисов се възползва от огромното предимство да си на власт – възможността да разполагаш с ресурсите на държавата и да правиш разни неща, които ощастливяват хората. Това обърна хода на кампанията. Да не подценяваме и способността на Борисов да ощастливява хората със самото си присъствие. Той е

по природа общителен

и любвеобилен, иде му

отвътре да прегръща лелки

и да се снима със своите фенове. През последните години беше позагърбил ролята на народен любимец поради заетост с държавнически и геополитически дела, но бързо влезе в нея. Видяхме един неуморен и енергичен, макар и позакръглен премиер, който на 60 години прелива от сила и виталност. Предизборната обиколка разпали позавехналата любов между народа и лидера и резултатите са налице.

- Впрочем очакванията за преднината на ГЕРБ на евроизборите варираха между 1 и 4-5%. Вашите какви бяха?

- Аз очаквах около 4% разлика в полза на ГЕРБ, защото познавам част от политическите актьори и следях тяхното поведение и настроение. Седемте процента разлика ме изненадаха.

- Коя част от БСП си върна Корнелия Нинова, оттегляйки оставката си на конгреса?

- Според мен си върна оспорвания контрол върху цялата партия, която при криза се сплотява около лидера си. Не съм сигурен дали това е голяма победа. В момента имаме една

фрустрирана, гневна

и обидена БСП,

която на всичкото отгоре е разединена идеологически От едната страна е прогресистката, ляволиберална линия на Станишев, която е в отстъпление. От другата страна е псевдоконсервативната, авторитарна и реваншистка линия на Нинова, която се опитва да сплоти оредяващия електорат под лозунга “Само да вземем властта и ще им дадем да се разберат!”.

Трифонов може да опита

да играе кингмейкър -

онзи, който качва на трона

Точно тази линия претърпя крушение на изборите и вероятно ще бъде коригирана. В крайна сметка конгресът взе разумно решение, защото в кризисна ситуация и в навечерието на местни избори не е добра идея да се сменя лидерът.

- На практика Нинова си удължи мандата с 1 година.

- Това е достатъчно време да укрепи организацията и да изведе от кризата, стига да знае как да го направи. Предполагам, че има някакъв план и не мисля, че си оттегли оставката само от властолюбие. Не харесвам агресивния стил на Нинова и посоката, в която води БСП, нито споделям цялостната й концепция за света. Мисля обаче, че в случая

позицията й е

отговорна и почтена

- От какво всъщност има нужда БСП, която е драматично разделена и вината за разцепването й приписват тъкмо на Нинова?

- От смислен самоанализ. Успешната трансформация винаги преминава през себеизследване и хармонизиране на собствената конфликтна идентичност. БСП на няколко пъти е начевала този процес, но се е отказвала насред път поради тежката вина, свързано с тоталитарното й минало. В крайна сметка тя така и не се разкая истински за това минало и за всички злини, които е причинила на България. Бремето на тази непризната, отречена вина тежи като воденичен камък и я отчуждава от нацията.

- Само че този процес може никога да не тръгне, нали?

- Ако не тръгне процес на обновление, БСП ще тръгне към залеза си по пътя на СДС, НДСВ и останалите политически призраци: ще се фракционира и радикализира и ще продължи да губи избори, при което озлоблението и реваншизмът ще се обърнат навътре и ще я разрушат. Това е закономерната и предсказуема траектория на всяка организация в дълбока идентичностна криза, която отказва да се промени. Вижте какво се случва в момента с далече по-старата, цивилизована и хуманна консервативна партия във Великобритания – партия, която успешно е управлявала най-голямата колониална империя – и си представете какво е в състояние да си причини една

партия с кръвожадни

терористични традиции,

когато започне да

се самоизяжда

- На прага сме на местни избори. Как кара влака Борисов, и как Нинова - двамата най-големи опоненти?

- И в двата случая влакът е морално остарял, но при ГЕРБ поне е ясно кой е машинистът. Неговата задача не е лека, защото трябва постоянно да бди да не се счупи локомотивът, да не се откачи някой вагон, да не подмине влакът някоя селска гара или да не свърне в някой глух коловоз. На всичкото отгоре Борисов обеща цялостна модернизация на железниците и сега се налага влакът да се ремонтира в движение, при това без много да изостава от графика. На Нинова обаче й е още по-трудно – нейният влак е ръждив и раздрънкан, отпред е закичен с червено знаме и лозунги за светло бъдеще, а вътре се води свирепа битка кой да овладее локомотива. Има голям риск влакът да дерайлира, някой от кандидат-машинистите да изпадне на релсите или другарите му да го хвърлят в пещта.

- Да разбирам ли, че местните избори са в кърпа вързани на ГЕРБ?

- Не. Основната характеристика на местните избори е, че са местни, коетокрие изненади и дава

шанс на по-малките играчи

Като при всяко общество с нереформирани посттоталитарни институции властта в България в някои отношения е свръхцентрализирана, но в други е фрагментирана, локализирана и силно персонализирана. Това води до регионални дисбаланси, затруднява рационалното управление и прави местните избори доста непредсказуеми. Когато политическият истаблишмънт отслабне – знаци за което са обезличаването на парламента и ниската избирателна активност – се засилва влиянието на местните фактори.

По това нереформираните посттоталитарни държави приличат на средновековните монархии, в които

местните феодали

надигат глава

при всяко отслабване

на кралската власт Поведението на българските барони и съответно динамиката на местните избори ще зависи от това дали междувременно ще се появи силен претендент за кралската корона.

- Усилено се говореше за партия или движение на Слави Трифонов. Може ли той да стане новият претендент за короната?

- Като нищо, той разполага със значителен ресурс: познат е на всички, утвърден лидер в своята сфера, всеотдаен работохолик, фанатично посветен на работата си. Трифонов е ярък публичен говорител, формулира силни и популярни тези, има мнение по всички обществени въпроси. Той и неговите сценаристи функционират като своеобразно правителство в сянка, макар и под светлините на прожекторите. Но тъкмо тук е рискът – дори окрилен от мощна популистка вълна, един успешен политически проект изисква много черна и неблагодарна работа на терен, извън светлините на прожекторите, в дълбоките сенки, да не кажа в мрака. Освен това нахлуването в политиката ще му създаде могъщи врагове. Не съм сигурен дали Трифонов е готов да си причини това, след като години наред е бил неоспорим крал в своето студио. Възможно е да се опита да влезе не в ролята на коронован владетел, а на кингмейкър – онзи, който сваля и качва кралете на трона, без да се съревновава пряко за него.

- Има ли настроения за нов популистки проект, който Трифонов да оглави?

- Винаги има такива настроения. Те се изострят при криза и затихват при нормализация. Горивото на популизма е гневът и разочарованието, а в България има много гневни и разочарвани хора поради структурната несправедливост на нашите институции и отказа от етична регулация на съвместния ни живот. От друга страна,

опитът с поредицата от

политически “спасители”

също е доста разочароващ

Макар и трудно, ние се учим от опита си, и вече само отчаяните маргинали се надяват на спасение чрез революция; нормалните хора са наясно, че благоденствието идва по пътя на еволюцията и цивилизоването на нравите. Популисткото кредо “да ги махнем тези, пък после ще мислим!” най-често е в услуга на някой, който вече е измислил това “после”. И намисленото “после” не е по-добро от това сега или от онова преди. Разбира се, възможно е Трифонов да заложи на умерен, експертен политически проект, макар че цялата стилистика на неговото шоу предполага именно популистки бунт – нещо свързано с народни песни, тъпани и развети байраци.

- Можем ли да смятаме намаляването на субсидията за партиите от 11 лв. на 1 лв. за първа политическа победа на Слави Трифонов и предвестник на неговия проект?

- Неговите фенове го възприемат точно така, като капитулация на ГЕРБ и триумф на народния трибун Слави. Но разнопосочната партийна подкрепа за орязване на субсидиите е израз и на нещо друго – желанието на политическата класа да се самонакаже превантивно, за да не бъде наказана от електората на следващите избори. За да омилостивят народа, партиите заголват охранени дирници и се пошляпват ритуално с тънка пръчица. Това е евтин популистки спектакъл, който допълнително ще корумпира политическия живот.

- Защо ще го корумпира?

- Защото ще направи партиите зависими от асоциалния, да не кажа социопатен български бизнес, който още не се е научил да дарява безкористно. Хищният и лукав бизнес ще инвестира с цел да извлече свръхпечалба през политически протекции. Идеята да лишиш партиите от публично финансиране и после да им дадеш властта е директна покана към олигархията да превземе държавата. Това е все едно наместо да поддържаш собствена армия, да разчиташ за защитата си на чужди наемници. През XIV век балканските владетели – византийските, но също и българските – наемат османски отряди за междуособните си конфликти. Знаем как свършва това. Този сюжет се повтаря отново и отново: през 1527 испанските и немски наемници, поканени да се бият в италианските войни, не си получават заплатите навреме и като компенсация плячкосват и опустошават Рим. През XVII век германските земи на свой ред са разорени от наемните армии в Тридесетгодишната война и т.н. Историческият опит би трябвало да ни е научил, че онова, което изглежда изкусително евтино, в крайна сметка излиза твърде скъпо.

CV

Харалан Александров е роден през 1967 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски".

Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания.

Преподавател е в НБУ.