Харалан Александров: Слави Трифонов може да опита да играе кингмейкър - онзи, който качва на трона
Борисов ремонтира локомотива си в движение, а в този на Нинова има риск другарите да метнат някого в пещта
Здравият разум на българина оцеля в безогледната пропагандна война на изборите
За да умилостивят народа, политиците се пошляпват ритуално с тънка пръчица
Борисов бързо се върна в ролята на народен любимец, която бе загърбил, зает с геополитика
Ако не се обнови, БСП ще тръгне към залеза си по пътя на СДС, НДСВ и останалите политически призраци
Българинът днес се позамогна, стабилизира се, гради планове за бъдещето. Трудно ще се вдигне на бунт, защото има какво да губи
- Като теглим чертата след победата на ГЕРБ на евровота, какви загуби всъщност понесе управляващата партия, г-н Александров?
- При тази ниска активност може да се каже, че всички партии понесоха загуба. Онези, които понесоха по-малки загуби, могат да се смятат за победители – в този смисъл ГЕРБ спечели и укрепи своите позиции. Същевременно управляващата партия изгуби илюзията, че е незаменима и непоклатима, което е доста здравословно.
- Защо според вас избирателната активност остана ниска въпреки високите залози?
- Аз споделям мнението на вицепремиера Дончев, че поредицата от почивни дни и хубавото време бяха определящи за ниската активност. Изборът пред българите беше дали да се порадват на природните красоти в родината и близката чужбина, или да участват в политическия живот, където радостта и красотата са доста по-оскъдни.
- Какво постигна БСП?
- БСП направи елементарната грешка да създаде свръхочаквания за радикална промяна. Ако си беше поставила по-скромната и реалистична задача да увеличи подкрепата си и респективно броя на еводепутатите, спокойно
можеше да представи
резултатите от изборите
като успех
Но след лютите закани да помете ГЕРБ, да предизвика предсрочни избори и да вземе властта, постигнатото изглежда като жалка загуба.
- Защо БСП се вкара в този капан?
- Трудно ми е да кажа. Възможно е близостта до лелeяната победа да е замъглила здравия им разум, доколкото го имат, възможно е да са били подведени от некадърни съветници. Възможно е просто да са повярвали в собствената си пропаганда, че положението в България е нетърпимо и хората искат промяна на всяка цена.
- А не искат ли промяна?
- Искат, но не с цената на революция, защото знаят от горчив опит, че революциите водят до регрес, а не до прогрес. БСП се опитаха да инспирират масови протестни настроения – нещо като бунт срещу статуквото, който да яхнат триумфално. Държаха се преднамерено грубо, арогантно и агресивно, залагайки на примитивните и разрушителни страсти на тълпата. Това им е стар номер, който партията-майка – болшевишката БКП – неколкократно е прилагала в кървавата си история по заповед на Кремъл и в услуга на съветския империализъм. Този път номерът не мина.
- Защо не мина?
- Защото въпреки масираната и безогледна пропагандна война, която се води срещу здравия разум на българина, той все пак оцеля. Просто повечето от нас са в състояние да видят реалността, която БСП отказва да види, заслепена от ламтежа си за власт. А тя е, че България се развива, макар и бавно и неравномерно. Въпреки относителната бедност, корупцията и слабостите на това управление, все повече хора се замогват, стабилизират се и градят планове за бъдещето. Тези хора имат какво да губят. А от времето на Захари Стоянов е известно, че когато имат какво да губят, българите трудно се вдигат на бунт, дори в името на далеч по-благородни каузи от тази да инсталират във властта една вехта, компрометирана и навъсена партия. На всичкото отгоре БСП изостави привидната си ангажираност с развитието и прогреса и откровено се отдаде на
консервативно-носталгични
блянове по славното си
сталинистко минало
Това отблъсна дори онази гневна електорална периферия, която бе готова на отчаяния компромис да подкрепи БСП, само за да накаже ГЕРБ.
- Кампанията на ГЕРБ по-добра ли беше?
- Със сигурност беше ориентирана към реалността, а не към бляновете. Като видя зор, премиерът се вдигна и обиколи персонално територията на страната, като със самото си присъствие насочи вниманието на хората към реалностите – всичко онова, което беше създадено и построено, добре или зле, при управлението на ГЕРБ. Така Борисов се възползва от огромното предимство да си на власт – възможността да разполагаш с ресурсите на държавата и да правиш разни неща, които ощастливяват хората. Това обърна хода на кампанията. Да не подценяваме и способността на Борисов да ощастливява хората със самото си присъствие. Той е
по природа общителен
и любвеобилен, иде му
отвътре да прегръща лелки
и да се снима със своите фенове. През последните години беше позагърбил ролята на народен любимец поради заетост с държавнически и геополитически дела, но бързо влезе в нея. Видяхме един неуморен и енергичен, макар и позакръглен премиер, който на 60 години прелива от сила и виталност. Предизборната обиколка разпали позавехналата любов между народа и лидера и резултатите са налице.
- Впрочем очакванията за преднината на ГЕРБ на евроизборите варираха между 1 и 4-5%. Вашите какви бяха?
- Аз очаквах около 4% разлика в полза на ГЕРБ, защото познавам част от политическите актьори и следях тяхното поведение и настроение. Седемте процента разлика ме изненадаха.
- Коя част от БСП си върна Корнелия Нинова, оттегляйки оставката си на конгреса?
- Според мен си върна оспорвания контрол върху цялата партия, която при криза се сплотява около лидера си. Не съм сигурен дали това е голяма победа. В момента имаме една
фрустрирана, гневна
и обидена БСП,
която на всичкото отгоре е разединена идеологически От едната страна е прогресистката, ляволиберална линия на Станишев, която е в отстъпление. От другата страна е псевдоконсервативната, авторитарна и реваншистка линия на Нинова, която се опитва да сплоти оредяващия електорат под лозунга “Само да вземем властта и ще им дадем да се разберат!”.
Трифонов може да опита
да играе кингмейкър -
онзи, който качва на трона
Точно тази линия претърпя крушение на изборите и вероятно ще бъде коригирана. В крайна сметка конгресът взе разумно решение, защото в кризисна ситуация и в навечерието на местни избори не е добра идея да се сменя лидерът.
- На практика Нинова си удължи мандата с 1 година.
- Това е достатъчно време да укрепи организацията и да изведе от кризата, стига да знае как да го направи. Предполагам, че има някакъв план и не мисля, че си оттегли оставката само от властолюбие. Не харесвам агресивния стил на Нинова и посоката, в която води БСП, нито споделям цялостната й концепция за света. Мисля обаче, че в случая
позицията й е
отговорна и почтена
- От какво всъщност има нужда БСП, която е драматично разделена и вината за разцепването й приписват тъкмо на Нинова?
- От смислен самоанализ. Успешната трансформация винаги преминава през себеизследване и хармонизиране на собствената конфликтна идентичност. БСП на няколко пъти е начевала този процес, но се е отказвала насред път поради тежката вина, свързано с тоталитарното й минало. В крайна сметка тя така и не се разкая истински за това минало и за всички злини, които е причинила на България. Бремето на тази непризната, отречена вина тежи като воденичен камък и я отчуждава от нацията.
- Само че този процес може никога да не тръгне, нали?
- Ако не тръгне процес на обновление, БСП ще тръгне към залеза си по пътя на СДС, НДСВ и останалите политически призраци: ще се фракционира и радикализира и ще продължи да губи избори, при което озлоблението и реваншизмът ще се обърнат навътре и ще я разрушат. Това е закономерната и предсказуема траектория на всяка организация в дълбока идентичностна криза, която отказва да се промени. Вижте какво се случва в момента с далече по-старата, цивилизована и хуманна консервативна партия във Великобритания – партия, която успешно е управлявала най-голямата колониална империя – и си представете какво е в състояние да си причини една
партия с кръвожадни
терористични традиции,
когато започне да
се самоизяжда
- На прага сме на местни избори. Как кара влака Борисов, и как Нинова - двамата най-големи опоненти?
- И в двата случая влакът е морално остарял, но при ГЕРБ поне е ясно кой е машинистът. Неговата задача не е лека, защото трябва постоянно да бди да не се счупи локомотивът, да не се откачи някой вагон, да не подмине влакът някоя селска гара или да не свърне в някой глух коловоз. На всичкото отгоре Борисов обеща цялостна модернизация на железниците и сега се налага влакът да се ремонтира в движение, при това без много да изостава от графика. На Нинова обаче й е още по-трудно – нейният влак е ръждив и раздрънкан, отпред е закичен с червено знаме и лозунги за светло бъдеще, а вътре се води свирепа битка кой да овладее локомотива. Има голям риск влакът да дерайлира, някой от кандидат-машинистите да изпадне на релсите или другарите му да го хвърлят в пещта.
- Да разбирам ли, че местните избори са в кърпа вързани на ГЕРБ?
- Не. Основната характеристика на местните избори е, че са местни, коетокрие изненади и дава
шанс на по-малките играчи
Като при всяко общество с нереформирани посттоталитарни институции властта в България в някои отношения е свръхцентрализирана, но в други е фрагментирана, локализирана и силно персонализирана. Това води до регионални дисбаланси, затруднява рационалното управление и прави местните избори доста непредсказуеми. Когато политическият истаблишмънт отслабне – знаци за което са обезличаването на парламента и ниската избирателна активност – се засилва влиянието на местните фактори.
По това нереформираните посттоталитарни държави приличат на средновековните монархии, в които
местните феодали
надигат глава
при всяко отслабване
на кралската власт Поведението на българските барони и съответно динамиката на местните избори ще зависи от това дали междувременно ще се появи силен претендент за кралската корона.
- Усилено се говореше за партия или движение на Слави Трифонов. Може ли той да стане новият претендент за короната?
- Като нищо, той разполага със значителен ресурс: познат е на всички, утвърден лидер в своята сфера, всеотдаен работохолик, фанатично посветен на работата си. Трифонов е ярък публичен говорител, формулира силни и популярни тези, има мнение по всички обществени въпроси. Той и неговите сценаристи функционират като своеобразно правителство в сянка, макар и под светлините на прожекторите. Но тъкмо тук е рискът – дори окрилен от мощна популистка вълна, един успешен политически проект изисква много черна и неблагодарна работа на терен, извън светлините на прожекторите, в дълбоките сенки, да не кажа в мрака. Освен това нахлуването в политиката ще му създаде могъщи врагове. Не съм сигурен дали Трифонов е готов да си причини това, след като години наред е бил неоспорим крал в своето студио. Възможно е да се опита да влезе не в ролята на коронован владетел, а на кингмейкър – онзи, който сваля и качва кралете на трона, без да се съревновава пряко за него.
- Има ли настроения за нов популистки проект, който Трифонов да оглави?
- Винаги има такива настроения. Те се изострят при криза и затихват при нормализация. Горивото на популизма е гневът и разочарованието, а в България има много гневни и разочарвани хора поради структурната несправедливост на нашите институции и отказа от етична регулация на съвместния ни живот. От друга страна,
опитът с поредицата от
политически “спасители”
също е доста разочароващ
Макар и трудно, ние се учим от опита си, и вече само отчаяните маргинали се надяват на спасение чрез революция; нормалните хора са наясно, че благоденствието идва по пътя на еволюцията и цивилизоването на нравите. Популисткото кредо “да ги махнем тези, пък после ще мислим!” най-често е в услуга на някой, който вече е измислил това “после”. И намисленото “после” не е по-добро от това сега или от онова преди. Разбира се, възможно е Трифонов да заложи на умерен, експертен политически проект, макар че цялата стилистика на неговото шоу предполага именно популистки бунт – нещо свързано с народни песни, тъпани и развети байраци.
- Можем ли да смятаме намаляването на субсидията за партиите от 11 лв. на 1 лв. за първа политическа победа на Слави Трифонов и предвестник на неговия проект?
- Неговите фенове го възприемат точно така, като капитулация на ГЕРБ и триумф на народния трибун Слави. Но разнопосочната партийна подкрепа за орязване на субсидиите е израз и на нещо друго – желанието на политическата класа да се самонакаже превантивно, за да не бъде наказана от електората на следващите избори. За да омилостивят народа, партиите заголват охранени дирници и се пошляпват ритуално с тънка пръчица. Това е евтин популистки спектакъл, който допълнително ще корумпира политическия живот.
- Защо ще го корумпира?
- Защото ще направи партиите зависими от асоциалния, да не кажа социопатен български бизнес, който още не се е научил да дарява безкористно. Хищният и лукав бизнес ще инвестира с цел да извлече свръхпечалба през политически протекции. Идеята да лишиш партиите от публично финансиране и после да им дадеш властта е директна покана към олигархията да превземе държавата. Това е все едно наместо да поддържаш собствена армия, да разчиташ за защитата си на чужди наемници. През XIV век балканските владетели – византийските, но също и българските – наемат османски отряди за междуособните си конфликти. Знаем как свършва това. Този сюжет се повтаря отново и отново: през 1527 испанските и немски наемници, поканени да се бият в италианските войни, не си получават заплатите навреме и като компенсация плячкосват и опустошават Рим. През XVII век германските земи на свой ред са разорени от наемните армии в Тридесетгодишната война и т.н. Историческият опит би трябвало да ни е научил, че онова, което изглежда изкусително евтино, в крайна сметка излиза твърде скъпо.
CV
Харалан Александров е роден през 1967 г. в София. Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски".
Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания.
Преподавател е в НБУ.
Най-четени
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Моят 10 ноември: Златка и Андрей: Вместо бизнес тук, защото “не сте от нашите” - гурбет в Гърция
С него вдигнали къща в Мъглиж, ковид върнал семейството с 5-има внуци тук Когато бил на 20 г., Русев гласувал за СДС и му се карали Сега се ядосва, че децата не знаят кои са Ботев и Левски Навършиха