Не го разбирам този фетиш към робството - то византийско, то турско, то фашистко. Робство до робство, братче.

Стига вече де, няма ли малко себеуважение, достойнство? Малко чувство за почит към тези, заради които на всеки Гергьовден споменаваме, че нашата армия няма пленено знаме? Към големите личности като Васил Левски, големите държавници като Стефан Стамболов, големите воини като генерал Иван Колев...

Каква е тази потребност да се хленчи и циври денонощно, отвратително е това нещо. И не е ли ужасно "робството" да е квинтесенцията на националната идентичност на народ с хилядолетна история, постигнал много заради героизъм, мъжество, интелект, и заради любов към свободата?

От фейсбук