Загубата на БСП на този евровот, изглежда, ще е по-голяма от тази на последния парламентарен вот през 2017 г. Това вероятно ще предизвика трус на “Позитано” 20, смята политологът

Предсрочните парламентарни избори няма да са тема поне няколко месеца

Червените направиха разфокусирана кампания. Пикът им беше преди старта й, а в последния месец не се виждаше силна активност от тяхна страна.

Ако досега ВМРО, “Атака” и НФСБ бяха относително равнопоставени, след евровота политическата тежест на ВМРО се покачва силно

Управляващата партия получава тласък на втората година от мандата си и глътка въздух след множеството скандали

Силно представяне на “Демократична България" - ще даде живот на извънпарламентарната опозиция

- Кои са основните изводи, които могат да се направят към този момент от разпределението на силите, така както ви ги показва екзитполът, г-н Ганев?

- Трябва да направя предварително уточнение, че екзитполът на “Тренд” все още не е приключил и може да има евентуални промени. Но на първо място големи изненади не могат да се отчетат. Последното проучване на “Тренд” през месец май напълно отговаря на структурата на резултатите от екзитпола за първите четири партии – ГЕРБ с преднина пред БСП, на трето място ДПС и на четвърто ВМРО. “Демократична България” засега изглежда се представя по-добре от очакваното. В чисто политически план резултатите от тези избори

недвусмислено

дават вот на

доверие на ГЕРБ

Основната управляваща партия получава тласък на втората година от своя мандат и глътка въздух след множеството скандали. Предсрочните парламентарни избори няма да са тема поне още няколко месеца. ГЕРБ излиза в добра позиция спрямо основния си конкурент само 5 месеца преди местните избори. БСП от своя страна ще регистрира по-голяма загуба от тази на последните парламентарни избори през 2017 г. в процентно съотношение спрямо ГЕРБ. Това вероятно ще предизвика трус на “Позитано” 20. В патриотичното пространство вече се откроява лидер в лицето на ВМРО. ДПС отново връща монопола си над своето поле. ДОСТ няма политически пулс.

- Всички социолози и политолози говорехте, че изборите зависят от активността. Тя каква роля изигра за резултата на ГЕРБ и БСП?

- Засега регистрираме по-ниска избирателна активност от тази през 2014 г. Или ако трябва да обърнем това в числа изглежда по следния начин.

Ако на европейските избори преди 5 години действителните гласове бяха малко над 2 милиона и 200 хиляди, сега активността вероятно ще бъде под 2 милиона. По друг начин казано – това може да са

изборите с най-ниската

активност в модерната

ни демократична

история

Досега този антирекорд се държеше от европейските избори през 2007 г. – малко на 1,9 милиона. За ниската активност на този вот способстват няколко фактора – няма нови политически субекти на терена. Забележете – тези, между които избираме на евровота, са същите, които се явиха и на последните парламентарни избори. Обикновено новите политически формации успяват да мотивират традиционно негласуващи като вот срещу статуквото. Почивните дни също играят роля.

- Оказа ли се личното участие на премиера Бойко Борисов в кампанията на ГЕРБ благотворно за електората на ГЕРБ и изобщо на българите. Ваш колега заяви, че появата му успокоявала хората.

- Ролята на Борисов в кампанията на ГЕРБ беше ключова. Той буквално я пое на ръчно управление в последните 20 дни. Целият фокус беше върху него. Резултатите се видяха ясно по изследванията.

Двете проучвания на “Тренд” по поръчка на “24 часа” през април и през май ясно посочиха това.

“Апартаментгейт” нанесе

имиджова щета

върху ГЕРБ и през април проучването ни показа спад в подкрепата на основната управляваща партия от няколко процента, което даде психологическо предимство на БСП с 0,8%. В проучването ни през май, когато Борисов беше взел кампанията на ръчно управление с масирано публично присъствие, нещата вече изглеждаха с преднина за ГЕРБ от над 1%. Тук не трябва да се подценява и тихата, но много активна работа на терен на Цветан Цветанов.

Да не забравяме, че заради ниската избирателна активност европейските избори са изборите на организациите и мобилизацията на твърдите ядра са от ключово значение. Нашето проучване беше реализирано между 11 и 17 май и по всичко личи, че сме хванали началото на тенденция, която е продължила и до самия изборен ден –

ГЕРБ да мобилизира

подкрепа, а БСП

да се ерозира

Червените направиха разфокусирана кампания. Пикът им беше преди кампанията, а в последния месец не се виждаше силна активност от тяхна страна.

- Доколко се оказа вярна прогнозата, че “Коалиция за България” ще отнеме от резултата на БСП?

- Ако съдим по екзитпола ни, за голяма щета не може да се говори.

В последните проучвания, както на “Тренд”, така и на други колеги се забелязваше необичаен ръст на “Коалиция за България”, когато на респондента се представя лист с всички регистрирани партии и коалиции с подредбата им от ЦИК. В последните дни ми се струва, че БСП взеха сериозни мерки да напомнят, че не се явяват под това име в тези избори, и това явно е дало своя резултат.

- Във вашите прогнози ВМРО бе на ръба, според други - далеч под бариерата. Кое мобилизира привържениците му?

- ВМРО се оказа наследникът на голямата част от електората на “Обединени патриоти”. Този резултат се дължи най-вече на силния водач на листата им в лицето на

Ангел Джамбазки.

Той е разпознаваем и с

високо одобрение особено

сред този електорат

Кампанията му беше активна и резултатът е налице. Тези резултати сами по себе си ще доведат до нова ситуация в патриотичния лагер.

Ако досега ВМРО, “Атака” и НФСБ се брояха за относително равнопоставени, то неформално политическата тежест на ВМРО след тези избори се покачва силно за сметка на другите двама.

- “Воля” защо не успяха? Споменаваха ги като евентуална 5-а сила на евровота.

- Веселин Марешки направи силна и масирана кампания, която обаче не можа да го изстреля достатъчно. Забелязвахме още в проучванията, че електоратът му е “мек”. Не бяха много силно убедени, че ще упражнят правото си на глас.

- “Демократична България” изненада, не мислите ли?

- “Демократична България” изглежда като една от изненадите на тези избори. Към данните ни от следобеда те са по-скоро малко над ръба за представителството. Силно представяне, което ще даде живот на извънпарламентарната опозиция.

Резултатите им в София са много убедителни. В столицата са трета политическа сила. Не смея да правя по-сериозни прогнози и анализи към момента, поради факта, че краят на изборния ден все още не е дошъл.

- Имаше прогнози, че ако ГЕРБ спечели тези евроизбори, няма да има предсрочен парламентарен вот. Вие как мислите?

- Ако въобще има предсрочни парламентарни избори, то със сигурност те се отдалечават. Следващите са местни. От резултатите на тях ще зависи финалната права на третия мандат на Борисов.

Димитър Ганев е роден през 1986 г. във Варна. Завършва френската езикова гимназия в родния си град

Бакалавър и магистър по политология в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор по политология

Интересите му са свързани с проблематиката на българския преход

Има над 100 коментари и статии в периодичния печат

Съосновател е на изследователски център “Тренд”