Страдал от чувство за вина, че е останал жив, а другите - не

авид Столяр е роден през 1922 г. в бесарабския град Кишинев в еврейско семейство. Родителите му се разделят и той за кратко отива да живее в Париж с майка си. През 1936 г. по настояване на баща си се връща в Румъния, но точно тогава започват репресиите на нацистите.

През 1940 г. фашистите

депортират Давид

в трудов лагер, но баща му с подкуп успява да го спаси и да му купи билет за Палестина.

По спомените на Столяр корабът преди това превозвал добитък.

След потъването на "Струма"

Давид е спасен,

но мъките му изобщо не приключват. Той е задържан от турските власти в продължение на 6 седмици. Благодарение на протестите на редица еврейски организации и на призивите, че с нищо не застрашава арабското население на Палестина, британците му издават документи и входна виза. Там той се присъединява към кралската армия, която действа в района на

Северна

Африка

След войната се прехвърля към израелските военни.

Три години след трагедията, през 1945 г. той се жени за първата си съпруга. По-късно Симча Якобивичи при разговор със Столяр ще установи, че в продължение на 17 години до смъртта й той нито веднъж не й е казал, че е единственият оцелял от "Струма".

"Мисля, че той имаше чувството за вина. Чувството за вина на оцелелите - отбелязва Якобивичи. - “Защо аз оцелях, а те – не?”  

Кога и защо Давид Столяр решава да сподели със света трагичната си история, четете в хартиеното издание.