Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Докато бе първа дама на САЩ, Мишел Обама активно участваше в програма срещу затлъстяването на американските деца. Тя отглеждаше дори зеленчуци в градините на Белия дом.
Докато бе първа дама на САЩ, Мишел Обама активно участваше в програма срещу затлъстяването на американските деца. Тя отглеждаше дори зеленчуци в градините на Белия дом.

Как България се нареди на опашката по нездравословно ядене

Няколко проучвания през последните месеци показаха, че българите се хранят все по-нездравословно и ако не се направи нещо спешно по въпроса, много скоро страната ще бъде изправена пред сериозна опасност от болести и ранна смърт.

България бе поставена на едно от последните места в ЕС по консумация на плодове и зеленчуци в изследване на Европейската статистическа служба. И не само това, но сме започнали да ядем много повече вносни неща, като банани и портокали например, вместо традиционните за трапезата ни ябълки, круши, дини и пъпеши.

Според проучването на Евростат

у нас само 37% консумират

плодове всеки ден

при средно 64 % в ЕС и 85% в Италия. При зеленчуците положението е сходно. Те присъстват ежедневно в менюто на едва 45% от българите, докато в Ирландия и Белгия процентът е 84. България е на опашката със страни като Литва, Латвия и Румъния, което до известна степен обяснява защо се случва така. Както и у нас, всички тези страни все още не могат да се отърсят от комунистическото си минало. Макар вече да са собственици на земя, хората нямат интерес да я обработват. Младите предпочитат да емигрират към градовете или в чужбина и селското стопанство запада. В резултат се разчита все повече на вносни плодове и зеленчуци, които са по-скъпи и недостъпни за голям процент от хората, или се набляга на хляб, месо и евтини полуфабрикати.

Достатъчно е да погледнем проучване на Световната здравна организация (СЗО) за затлъстяването в Европа, за да се уверим до какво води липсата на плодове и зеленчуци на трапезата. Точно в България, Литва и Латвия децата с наднормено тегло се увеличават в последните 10 г., докато в Италия, Гърция, Португалия и Словения намаляват. По данни на СЗО около 35% от българските деца ядат плодове всеки ден, а зеленчуци – 27%. Нашите подрастващи обаче са първенци по консумация на джънкфууд с високо съдържание на сол, захар и мазнини заедно с румънските си връстници. Всяко четвърто дете у нас слага в устата си чипс, снакс и вафли повече от три пъти седмично, като нездравословното хранене се съчетава и с много малко движение. СЗО препоръчва поне 60 минути активно физическо натоварване на ден. Това може да е ходене пеша или с колело до училище, но едва 45 процента от българчетата го правят.

За връзката между яденето и здравето се говори от години. Правят се редица проучвания, които все по-точно установяват как определени храни влияят на тялото. Наскоро в медицинското списание “Лансет” бяха публикувани резултати от мащабно изследване по въпроса. Те показват, че 11 млн. души всяка година напускат този свят преждевременно, защото са се хранили нездравословно. Основните причини за това са прекомерна употреба на сол и малък прием на плодове, зеленчуци, фибри, ядки, семена и омега - 3 мастни киселини, които се съдържат най-много в морските храни.

Открихме, че нашата храна е много важен фактор за здравето, казва професор Кристофър Мъри от Вашингтонския университет, който е част от изследователския екип. Така например е установено, че 10 от 11 млн. смъртни случаи, свързани с начина на хранене, се дължат на сърдечносъдови заболявания, при които солта е фактор. Тя води до високо кръвно и увеличава риска от инфаркт. Затова учените смятат, че храната се е превърнала в по-голям убиец от тютюнопушенето и е причина за един от всеки пет смъртни случая в света през последните години.

България също участва в проучването и отново е на опашката. Тя е сред страните с най-голяма смъртност, свързана с нездравословно хранене. Нарежда се сред държавите, в които над 397 души на 100 000 си отиват преждевременно заради това всяка година. В нея са още Русия и почти всички бивши съветски републики, като най-тежко е положението в Узбекистан. Страната ни намира място и в класацията за най-много болести вследствие на ядене – над 8740 на 100 000 души население. На противоположния полюс са държави като Франция, Испания, Израел и Австралия.

“Най-важното нещо, което могат да направят хората, е да увеличат яденето на плодове, зеленчуци, ядки и пълнозърнести храни и да намалят количеството сол”, казва професор Кристофър Мъри. Учените обаче признават, че това би представлявало проблем за много хора по света, тъй като ще им трябват повече пари. В най-бедните страни, ако спазват препоръката да ядат по 5 плода и зеленчука на ден, ще отиват 52% от доходите им.

Затова здравословното хранене не е само въпрос на личен избор, а се нуждае от много сериозни политически решения, които да оформят обща картина какво се яде и как то се отразява на разходите за здравеопазване в съответната държава. Едва след това да се предприемат мерки, тъй като е възможно да се окаже, че в даден момент парите за медицинско и социално обслужване на болни ще са много повече, отколкото инвестициите за поевтиняване на полезни храни.

В Латвия например през миналата година властите

намалиха ДДС за местни

плодове и зеленчуци от

21 на 5 процента,

за да насърчат гражданите си да се хранят здравословно и да се развиват овощарството и зеленчукопроизводството. Мярката ще важи пробно до края на 2020 г. и ако даде резултат, ще бъде продължена. Латвия бе сред малкото в ЕС страни като България, Естония, Литва и Дания, които не разрешават по-ниски ставки за хранителни стоки. Управляващите в Рига обаче пресметнаха, че по-ниският ДДС ще доведе между 3,9 и 5,7 млн. евро по-малко приходи в хазната, докато ползите ще бъдат много по-големи. Очакванията им са за 20% увеличение на легалната търговия и по-достъпни цени за латвийците. През години у нас също се говори за подобни решения, но засега нито едно правителство не е поглеждало сериозно и комплексно на проблема. Въведени бяха някои промени в наредбите за хранене в училищата и детските градини, заработи и програма за раздаване на плодове, но явно те не дават осезаем резулат, ако се съди по местата, които страната ни заема в различните проучвания. Водещите политици също не служат като добър модел за подражание, какъвто например бяха Барак Обама и съпругата му Мишел. Докато бе президент, той винаги казваше, че любимото му ядене са броколи, независимо че често бе виждан да похапва и бъргър. Но в името на развитието на успешна програма срещу затлъстяването на американските деца семейство Обама демонстрираше здравословен начин на живот дори чрез отглеждане на зеленчуци в градините на Белия дом.

Защо е важно да има безплатни плодове за деца в супера

Във Великобритания, САЩ и Австралия от няколко години съществува инициатива за даване на безплатни плодове на деца в супермаркетите. Тя е на хранителните вериги и опит да се подпомогнат родителите да осигурят по-здравословно хранене на децата си.

Във Великобритания тя хрумва на служител на “Теско”, който вижда как всеки ден се изхвърлят огромни количества пакетирани плодове, чийто срок на годност изтича. Голяма част от тях са напълно годни за консумация. Затова той предлага просто да се оставят на определено, достъпно за деца място и те да си вземат да ядат, докато родителите им пазаруват.

Така се решават два проблема. Стоката не се изхвърля и родителите са спокойни да направят своя избор какво да купят, вместо да се чудят как да отделят децата си от щандовете за чипс и бисквити.

Идеята се оказва толкова добре приета, че за три години “Теско” успява да раздаде над 50 млн. плода. Други английски вериги също последват примера ѝ.

В САЩ и Австралия също големи търговци на храни предлагат безплатно плодове и зеленчуци на деца. Даже някои вериги насърчават родителите и учителите да правят поръчки за по-големи количества за различни спортни и детски празници, за които също не се плаща.