Чета последните дни колко е тъпо, че някакви хора даряват милиони за Нотр Дам, и колко по-смислено би било да се тръшкаме за далеч по-важни неща. И се замислих, приятели. Кои са най-важните неща в списъка на социално отговорния български гражданин? За какво е редно да се тръшкаме тук?

Разбира се, на първо място децата в Африка. Тва, африканското дете, не го ли извадим и поставим на амбразурата на гражданското си недоволство срещу безпричинното разхищение на (чужди!) средства, начи не сме никакви юнаци, и граждани, и язък ни за богатата душевност, дето толкова литературни критици ни внушават вече 60-70 години, че извира от клетата ни, измъчена, изстрадала душа. Даже, според мен, някъде из българските исторически анали е редно да съществуват данни, че Кольо Фичето, малко след като е построил моста на Янтра, даже може би ПО ВРЕМЕ НА СТРОЕЖА МУ, е разбрал, че хората от едно бедно село по поречието на Замбези няма как да пресекат до отсрещната страна, за да си наловят обяд под формата на антилопа, и е зарязал и мост, и Янтра, и све, и мигом е заминал за Африка да спаси малките африканчета, като им построи и на тях мост. Не се кълна в това, разбира се, но смятам, че има голяма вероятност да е вярно. Не може да нямаме българска следа в Африка (извън модерната българска следа на мафиоти, укриващи се в Южна Африка).

Второ. Деца, болници, църквата в Сусурлево, покривът на детска градина в село Злокучане, и прочие примери от родната действителност, които МНОГО ПОВЕЧЕ заслужават вниманието ни от една кирлива катедрала, която така или иначе не е нищо особено, а и те си го заслужват франсетата, тия п******и с шалчета, и въобще то Париж не е нищо особено, друго си е на вилата в Щъркелово гнездо.

Трето. По-общи неща, като изчезващи видове (бухали, щъркели, таралежи, странджански пор, рисове), изчезващи занаяти (калайджийство), цвете от луната, еделвайса в Пирин, моралът, ценностите, семейството, ДОБРОТО, човещината и разни други добродетели, загубени вовеки, изгорели, с тлеещи останки, в които оцеляват само лешоядите и хлебарките, а Добрите Българи са оставени на произвола на съдбата (тук следва и пространна жалейка за цената на тока, водата, кренвиршите, всичкисамаскари и побайтошововремебешепо-добре).

Разбира се, не претендирам за изчерпателност, но горе-долу това са трите основни групи НЕЩА, за които е редно да се тръшкаме, ако сме образцови граждани. И също така е редно сега, след като сте показали, че ви е мъчно за Нотр Дам, да покажете, че ви е мъчно и за покривите, децата, параклисите, таралежите и добротата като цяло.

В тоя ред на мисли искам също да изкажа предположението, че ако Нотр Дам и Франция имаха поне един Дядо Добри, който стои увит в парцали 10 години на входа на Нотр Дам и събира пари, които да дари след това на Църквата, щяхме много повече да се припознаем в тях като нещо, за което си струва да се жали. Обаче те нямат Дядо Добри, горките. Имат правителство, което обеща да възстанови катедралата. Имат бизнес, който дари милиони, сумарно може би милиард вече. Колко тъпо, деба - вместо да дадат за децата в Африка, те ще дават за катедрала.

И за заключение само искам да насоча гражданското ви внимание към един друг великолепен щрих от действителността ни. Живеем в държава, в която шеф на комисия за борба с корупцията има частна сауна, побираща шест човека, на покрива си. Твърди, че не знае, че е незаконна и обвинява държавата, че не си е свършила работата - тоест, да го уведоми, че да имаш сауна на покрива си е незаконно.

Само два въпроса имам в тоя ред на мисли:

Какви емоционални, материали и духовни дефицити трябва да имаш, за да си построиш сауна на покрива на сграда в столицата?

Колко нагъл си, за да твърдиш, че не знаеш, че е незаконно? (тоест, всеки път, когато в тези шест години си се качвАл до покрива, по хавлия и джапанка, за да се киснеш в тая сауна, дори и един път ли не ти е минало през ума да се попиташ - абе аз нормален ли съм, това редно ли е?)

Благодаря за вниманието.

p.s. На мен лично, както пееха Ъпсурт, ми е мъчно и за Мелотивимания.

*Oт фейсбук!