- Г-жо Балаян, според вас как можем да интегрираме ромите си?

- Като психолог мога да кажа, че никъде по света не съм виждала такова разделение и неприемане като в България. Вероятно това се дължи и на факта, че тук те са голям процент от населението - над 10,33%. В Европа има страни с много по-голям брой, но делът им от общото население е сведен в рамките на няколко процента.

- Какво е решението?

- Без изобщо да съм специалист по темата, мисля, че мерките трябва да са в две посоки - приемане и целенасочени опити за прилагане на испанския модел, като усилията приоритетно се концентрират в образование и повишаване на жизнения стандарт на ромите. В Испания тези мерки дават резултати и това се вижда от всеки чужденец. Над 90 на сто от ромите там вече живеят в собствени жилища, ходят на работа.

В Армения те също не се различават от арменците, между двата етноса няма никакви конфликти. Разбира се, там те са много по-малко. Но не живеят в гета или лагери, всеки има свой дом или къща. Има поколения роми, които са популярни, дават интервюта по телевизията. Няма го отричането. Примерно, ако нещо стане, никой не обвинява първо ромите. Получила се е естествена асимилация и никой на никого не пречи.

В Русия е по същия начин. Имам приятелка, която притежава крупен бизнес в Москва и живее в район, където са къщите на най-богатите руснаци. Тя с гордост ми показа, че до нейната къща е резиденцията на цигански барон, за нея тя бе атракцията на този елитен квартал. Не беше никакъв проблем, нямаше неприемане, отричане или каквото и да е. Разбира се, това се дължи и на факта, че в Русия ромите са малко на брой и в тази страна някак са свикнали да живеят с много националности, приемайки различията си.

Подобна е ситуацията и във Великобритания. В Гластънбъри се заприказвах с една ромка, която разказа как целият й род работи в града и че по принцип отношенията между техния етнос и англичаните са много добри. Там също няма конфликт. Няма разделение или отричане.

Затова си мисля, че в България трябва да се започне оттам - от приемането, и паралелно с това да се прилагат добрите практики от испанския модел.