Няма да има шок с цените, прогнозира министърът

Еврото се утвърди като механизъм, който успява да гарантира благосъстоянието на гражданите. Опитът по присъединяването на други държави ясно показва, че инфлацията е един от очакваните шокове, които обаче са лесно управляеми и има множество механизми за това.

Така Владислав Горанов отговори на опасения от висока инфлация и ниски доходи при влизането ни в еврозоната.

Българският финансов министър, еврокомисарят по финансовите въпроси на ЕК Валдис Домбровскис и евродепутатът Ева Майдел участваха в граждански диалог на тема България по пътя към еврото.

“Нормално е, когато

заплатата на

този, който

произвежда хляб,

расте, да расте и

цената на хляба

Това не е спекула и непазарно поведение, а естествени процеси”, даде пример Горанов.

Проблемът с доходите не е новина за никого, а присъединяването ни към еврозоната е един от инструментите, на които разчитаме, отговори той на въпрос от пенсионирана учителка. Тя заяви, че има пенсия от 100 евро и попита какво ще се случи с нея при очакван ръст на цените.

“Не искам да превръщаме разговора за доходите в болезнено драматичен момент, но да, голяма група български граждани са с много ниски доходи. Държавата не увеличава доходите, тя преразпределя произведеното”, поясни Горанов. Той изброи направеното от 2014 г. -

минималната

пенсия се е

увеличила с 34%,

средната - с 18, 30% е номиналният ръст на БВП. При това без активините хора, които създават доход, да плащат по-висок данък, подчерта Горанов. Той добави, че пенсионната система е сериозен израз на солидарността, който се измерва в милиарди и двуцифрена част от БВП. По отношение на доходите темата за еврото е особено адекватна, защото опитът на приетите в еврозоната показва с каква степен се увеличава конвергенцията на пенсиите и заплатите. Министърът бе категоричен, че не вижда особени рискове по пътя ни към еверозоната нито от цените, нито заради доходите. “Ще продължим ли да използваме купончето, което издава БНБ, или ще въведем оригинала”, заключи министърът, визирайки лева, валутния борд и еврото.

Най-оптимистичната дата за замяната на лева с евро би могла да е1 януари 2022 г., прогнозира Горанов. Идеята на престоя преди това в ЕРМ 2 е да следи за движения на лева спрямо еврото, но заради фиксирания ни курс това не се налага, посочи предимството ни той.

“С фиксирания курс на лева към еврото вие вече сте въвели общата валута”, потвърди и еврокомисар Домбровскис. Относно опасенията от висока инфлация той посъветва: “Ако погледнете към последните 5 държави, влезли в еврозоната, ще видите, че

инфлацията бе

в рамките на 0,2-

0,3%, успокои

еврокомисарят

Той също изрази увереност, че що се отнася до ръста на икономиката, има много доказателства, че влизането ни в еврозоната ще го ускори. Домбровскис обаче препоръча целева социална политика, която да помогне в справянето с неравенствата в доходите.

Евродепутатът Ева Майдел бе категорична, че ако България иска да участва пълноправно в живота на ЕС, трябва да бъде част от мястото, в което се вземат решения. Като реална илюстрация на ползите от еврозоната Майдел посочи директивата, според която се очаква от декември 2019 г. таксите за трансгранични преводи да намалеят драстично - над 10 пъти.

Нито един от тримата участници в дискусията не смята, че евроизборите през май могат да създадат пречки пред приемането ни в еврозоната. Дори и да се промени “геометрията” на европарламента, правилата остават и всички ще ги спазват, заключи Горанов. Ева Майдел пък подчерта, че е важно и след евроизборите през май правителството да не променя посоката и скоростта на движение към еврото.

“Успешен път и до няколко години България ще бъде в еврозоната”, пожела Домбровскис.

ЕЦБ вече проверява активите на 6 банки

Проверката на активите и стрес тестовете на шест банки, работещи у нас, вече е започнал. Процесът на събиране на информация е започнал още от есента на м.г., има избрани одитори, всичко тече по предварително уточнени с ЕЦБ процедури.

Това стана ясно от въпрос към финансовия министър Владислав Горанов по време на дискусията за еврото.

ЕЦБ наблюдава най-големите и онези, които са системно значими или се очаква да станат такива, уточни принципа на подбор Горанов.

“Задачата пред БНБ и пред правителството бе да гарантира овластяването на ЕЦБ във връзка с бъдещите ѝ правомощия, задача, която вече почти е изпълнена”, отчете още Горанов.

Той припомни, че стрес тестовете са предварително условие, за да заяви ЕЦБ готова ли е да установи тясно сътрудничество с БНБ. Ако в резултат на оценката се установи, че не е готова да сключи такъв договор, то шансовете ни за членство в еврозоната ще намалеят значително, посочи песимистичния вариант Горанов. Но изрично подчерта, че засега няма никакви опасения за лоши резултати през юни, когато трябва да са готови резултатите.