Другият Тодор Колев - когато завесите паднат
Той не бил комедиант в живота, а по-скоро тъжен човек. Обичал да седи в тишина и да има своите моменти – dolce far niente*
„Гледах, уважаеми дами и господа, да донеса малко радост на този изстрадал народ”
Шумен. 50-те години. Едно момче, родено в Царска България, крачи към училище по улиците на вече Народна република България. И през ум не му минава, че след дълги години пътят ще го отведе и през историческия преход от социализъм към демокрация.
Всяка сутрин момчето, което винаги е добре облечено, даже шик – като син на изтъкнат шивач и собственик на модно ателие „Адама“, минава покрай един магазин. Над входа му виси табела, на която пише: „Варненското софиянче от Шумен“. И ден след ден тези думи се врязват дълбоко в паметта му.
Десетилетия по-късно малкото момче ще се превърне в любимия актьор на България Тодор Колев. Ще го знаят от столицата до най-затънтеното селце в страната. А той ще пее песни и ще кръсти разказа за живота си на този свой детски спомен – табелата за варненското софиянче от Шумен.
На сцената и пред камерата Адама (прякор, който остава за него като наследство от баща му) е истинска фурия, ненадминат комик, който кипи и провокира нестихващо ехо от смях и до днес.
Когато се спуснат завесите и камерата угасне обаче, той се превръща в коренно различна личност. Прибира се вкъщи късно, след 22 часа. В редките случаи, когато си е у дома и не пътува, няма репетиция или не снима, актьорът има нужда само от почивка. А за него това означава единствено – тишина. Синът му Александър (от брака му с Йорданка Кирилова) е разказвал, че в тези моменти около него не трябвало да се вдига никакъв шум. Като дете Александър познавал своя родител най-вече от телевизора. Дъщерята на комика Албена (от брака му с актрисата Адриана Палюшева) също е споделяла, че далеч от заетостта си и в уюта на дома баща й повече мълчал, докато мисълта му се реела някъде другаде. Най-близките му казват, че е бил тъжна личност. Точно като в неговата велика песен „Самотният човек“ по текст на поета Борис Христов.
Изненадващо за широката публика Тодор Колев не обичал многолюдните компании, в които да се чувства длъжен да бъде душата на купона. Още по-малко смятал за задължително да свири и да пее около масата по празници вкъщи. Та не стига, че му е професия, ами да работи и по празници... Не!
След края на своя кипеж на сцената Адама се оставял на моменти – dolce far niente, както са го казали италианците. Обичал да не прави нищо. Да гледа нанякъде и да не вижда нищо. Да не мисли за нищо. Да блее – „Ей така, като някоя патка“.
Рядко актьорът е настроен майтапчийски дори на снимачния терен на най-големите кинокомедии, в които играе. Режисьорът Николай Волев, автор на две от тях – „Двойникът“ и „Господин за един ден“, казва, че българският Чаплин не е бил комедиант в живота. И по-добре, тъй като смешниците в делника обикновено не разсмиват никого в театъра и киното.
За непознатия на широката публика Тодор Колев - четете в "Космос"
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха