През септември 1995 г. на Първо авеню в Ню Йорк слушам един уличен проповедник да казва през мегафон, че Земята е плоска.

Наблизо е сградата на ООН, в която тъкмо се открива сесия на Общото събрание с участието на стотици президенти и премиери. Онзи е с библейски вид, оскъдно облечен. Държи картон с цитат от някой си Чарли Джонсън: “Аполо 11” е ЛЪЖА!” През мегафона говори неща от сорта:

“Онези по върховете са измислили тоя трик с прилуняването, за да изсмучат печалби от големи сделки с финансовите акули и за да засилят пропагандата на изтърканата теза, че Земята е кръгъл глобус и се върти...

Помните ли филма “Полетът на Кеприкорн-1”? В него героят разкри, че цялата космическа програма на САЩ е шашма. И го гонеха да го утрепят, за да не ги разобличи.

Прилуняването е опашата лъжа. Подиграха се с всички нас като в “Животинската ферма”!”

Виж ти, този прави алюзия със зловещия роман антиутопия на Оруел, а някакъв полицай му дава знак да се пръждосва. Той си събира партакешите, но се качва в твърде луксозна кола.

Питаме го с журналистката Ирина Йорданова кой е тоя Чарли Джонсън от цитата. Казва: “Това съм аз” и отпрашва.

Аха, човекът се самоцитира! Значи си е самодостатъчен.

Но се оказва се, че не е. Справка в уикито разкрива, че Чарли Джонсън е бил звезда на американския футбол. Той “знае”, че

никой не е

стъпвал на Луната,

защото е бил и председател на Международното научно дружество за плоска Земя. Има такова и в него членуват 6700 души. То отхвърля като пропагандна шумотевица не само изпращането на хора на Луната, но и всички експедиции в Космоса.

Днес, над 20-години по-късно, такива скептици вече не изглеждат така ексцентрично. Не само в Америка, но и в Европа, че и у нас. И там, и тук половината младеж следва висше и все пак изумително голям брой хора тъне в невежество и суеверия. В САЩ маса народ не вярва, че е имало прилуняване в Морето на спокойствието.

Много хора смятат, че никога човек не е стъпвал на Луната.

Броят им е уточнен на 39 милиона чрез анкета на в. “Вашингтон пост”. На 1001 случайно подбрани граждани е зададен въпросът: “Смятате ли, че е имало астронавти на Луната?” 9% отговарят, че тази експедиция по принцип е възможна, но никога не се е състояла. 5% не са сигурни, че е възможна и дълбоко се съмняват, че е станала. Допустимата грешка в данните е плюс-минус 0,3%.

Има и такива отговори: “Много се говори за това, но аз не го вярвам”. “Не може да бъде, а и Господ не би го допуснал.”

“Това е номер правителството да укрие парите, които е профукало”. “Баламосваха ни, за да изкрънкат пари и да си правят “звездните войни”.

Да се спори с привържениците на плоската Земя, е излишно. Те са още един етаж по-долу от тълпата, която вярва в НЛО, а пък над нея са уж нормалните хора, които обаче си следят хороскопа.

Тезата за шашмата на НАСА е показателна за конспиративното мислене. То обединява млади и стари, леви и десни в руслото на неверието и политическия цинизъм.

Епистемология

на Хусерл

Плоскоземните си приличат с тези, които отричат изтреблението на евреите през войната, просто защото не са били негови свидетели. Това е мироглед, който във философията носи означението “субективен идеализъм”.

След Просвещението той завяхва, но през XX век видни мислители като Едмунд Хусерл му дават нов тласък.

Хусерл основава своя школа и оказва огромно влияние върху философската мисъл на века. Според него Земята може да е плоска, защото това великолепно се съгласува с жизнения опит и възприятията на човека. Ето защо, за да приеме, че тя е кръгла, човек трябва да се довери на нечий авторитет - на астроном, космонавт и пр. Но по същия механизъм той може да повярва и че тя е плоска, като се довери на друг авторитет - на свещеник, теолог и пр. Излиза, че истината се свежда до избор на авторитет, заключава Хусерл.

Плоскоземните го твърдят съвсем сериозно и убедено, а не за да си докарат евтина слава.

За разлика от българския авангардист Недко Солаков. В края на 90-те години той дойде в редакцията на “24 маса” със странна молба - да публикуваме на страница "Оживление" кратка статия, която му е нужна за артинсталация.

В статията трябвало да пише, че кораб в Тихия океан стигнал до ръба на плоската земя и

екипажът видял как

там водата пада отвесно

в пропаст. Корабът за малко да изпадне от земята, но направил маневра.

Макар да ни бе съвестно, че спъваме високото изкуство, отказахме публикацията с мотив, че “24 часа” не може да лъже читателите.

Солаков явно не е допускал, че някой в редакцията ще свърже молбата му с романа на Умберто Еко “Островът от предишния ден”, който тогава още не бе преведен на български. Днес, когато вече се знае, че Солаков е бил агент на Държавна сигурност, най-вероятно е да се допусне, че сме опропастили негово “активно мероприятие” срещу самия Еко.

В романа писателят елегантно развива темата за плоскоземните в интересен сюжет, за да покаже, че те имат своя теория за всичко. И те наистина имат и я подкрепят със снимки. Казват например, че убийството на Кенеди е шашма, и вадят снимка на жив Осуалд от 1965 г. Или пък снимка на самия Кенеди с рани от куршуми другаде по тялото. (И Солаков искаше към статията да има снимка на водното пропадане в края на плоската земя.)

Има и снимки на НАСА от Луната, в чиито ъгли според скептиците се виждат декори и светлини от студийни прожектори. За разветия американски флаг те казват, че е изобличаващ, защото на Луната не духа вятър. За сенките на астронавтите - че няма как Слънцето да ги е осветявало под такъв ъгъл.

Твърдят, че цялата комедия с дирята от крака на Армстронг върху лунната почва е била изиграна някъде в пустинята на Аризона или направо в студио на Холивуд по сценарий на Вашингтон и в угода на военнопромишления комплекс.

През годините тази теория за космическата шашма се превърна в легенда и Холивуд я претвори в споменатия от проповедника Чарли филм “Полетът на Кеприкорн-1”. В него секунди преди старта на ракетата до Марс тримата астронавти са

измъкнати от модула и

тайно са откарани в

изоставена база

на ВВС. Там им нареждат да имитират изследване на почвата на Марс в зала, декорирана така, че да

наподобява

пейзажа на

Червената планета

Тримата се подчиняват, защото ги изнудват с безопасността на семействата им. Цел на фалшификацията е президентът да даде пари за бъдещи космически изследвания.

Сценарият е писан през 1973 г., но е чакал 4 г., докато събуди интереса на Холивуд. Негов автор и режисьор на филма е Питър Хайъмс, който е бил журналист в телевизията Си Би Ес по време на полета на “Аполо”. “Показаха ни симулации на прилуняване. Тогава си помислих: Я чакай малко! Само от тази камера зависи кое е истина и кое не. Излиза, че който контролира камерата, той може да втълпи на хората в какво да повярват”, казва Хайъмс.

Той има предвид друг филм, който прави точно това. Заснет е 5 месеца преди прилуняването от НАСА. Показва негови

симулации насред

лунните пейзажи

от Серо дел

Пинасенте

в Ню Мексико

и как астронавтите са се обучавали там.

Този филм, правен със съвсем друга цел, се вписа идеално в теорията за шашмата. В очите на скептиците именно в Ню Мексико са били извършени всички космически подвизи на “ония мошеници от НАСА”.

Явно е, че заедно с контрапросвещението в света настъпи и епохата на контрареформацията. В нея човекът е форматиран да прочита и да осмисля само толкова текст, колкото побира туитър. И това му стига, за да “знае” как стоят нещата всъщност и да ги коментира във фейсбук и по форумите. Смята се, че 20% от човечеството са параноици и мислят конспиративно. В интернет обаче те са поне 80%.