10 години повече.

Иска ми се да кажа, че нищо не се е променило.

Че годините нямат значение. Че косата ми не побелява. Че талията ми не наедрява. Че бедрата ми са все така предизвикателни. Че погледът ми е все така пленителен.

Иска ми се да не виждам нито една бръчица. Нито отпускането на кожата. Иска ми се да вярвам на всяка снимка, която ме прави по-хубава, отколкото съм. Иска ми се да се доверя на хората, които казват: "Много си красива". Знам, че вече не съм. Знам, че годините ми личат.

Вече не излизам толкова често, нито с такова желание, както преди. Ако вярвате на снимките ми, може да си помислите обратното. Снимките напоследък са най-изпечените лъжци!

Вече не броя колко много приятели имам. Знам колко са малко и затова сигурно ги ценя така.

Чудя се дали да си купя нова дреха, или да дам парите на някого, който наистина се нуждае. Ставам разбираща.

По-малко се дразня.

Не викам.

Годините имат и хубаво измерение, но ако е за сравнение: нищо не е същото.

Не е.

От фейсбук