Опитът за създаване на напрежение е недалновиден, не виждам алтернатива. Не защото не може да се получи друг аритметичен сбор, а защото от гледна точка на ценностна система не съм видял по-добри  предложения за развитие на обществото, казва финансовият министър

И още акценти:

Срещал съм много критики, които не са алтернатива, а са към решения, които

според мен дългосрочно са верни 

Убеден съм, че едно популистко правителство или такова без ясна ценностна система много лесно може да обърка всеки бюджет

Основната част от произведеното отива за преодоляване на неравенствата и то без да се увеличават данъците за активните

Застой ли е това, че брутният продукт от края на 2014-а до края на 2018 г. нараства с 30%?

Бюджетът има достатъчно буфери, които могат да издържат и един по-стресов

сценарий за икономиката ни

С увеличаването на минималната заплата опитвам да внуша на работодателите,

че подценяването на труда доведе до неговата липса

- “Бюджет на застоя, безпътицата и оцеляването на правителството.” Чухте ли това определение, г-н Горанов? Такъв ли е?

- Не, не смятам, че е такъв. Опозицията, след като правителствата на Бойко Борисов на два пъти подаваха оставка, няма търпение да изчака своето време. Смята, че избори през година ще направят позицията на левицата по-атрактивна пред избирателите. За тяхно съжаление, това не е така. А иначе бюджетът е израз на политическите намерения на правителството за какво и как да изразходва парите, които е събрало от българските граждани. Застой, безпътица, оцеляване... не мога да приема тези думи. Защото нито застоят е застой - имаме доста прилични ръстове на икономиката, имаме увеличение на всички показатели на макрониво. Застой ли е това, че брутният продукт от края на 2014-а до края на 2018 г. нараства с 30 %? Ако това е застой, да го пожелаем на всеки. Безпътица? Определено имаме идея как да се развива по-добре държавата или поне приоритети, с които спечелихме доверието на избирателите през пролетта на 2017 г. и се движим неотклонно по тях - образование, развитие на инфраструктурата, подобряване на административното обслужване. Все неща, които според нас са предпоставка за по-добро качество на живот и за по-успешно общество. Това се вижда и в бюджета. Ако някой коментира, че е твърде разточителен, а друг, че е предизборен, това е само защото той, бюджетът, преразпределя от една много по-голяма икономика, която е резултат от положителните процеси от последните няколко години. И при положение че сме изпълнили обещанието си да не променяме параметрично данъчната политика в следващите години, това, че можем да си позволим да преразпределим номинално по-голямо количество средства, означава само едно - че българският народ е произвел повече. В този смисъл упреците на опозицията са задължителни, но неприемливи. Ще изхарчим толкова, колкото сме изкарали. Съвсем малко повече.

- Казвал сте, че през разходите на бюджета се грижите за младите, осигурявате възрастните, без да отнемате от активните, от създаващите блага. Това не е ли невъзможна рецепта?

- Невъзможна дотолкова, доколкото бюджетът се съставя от разходите на активните. Въпросът е колко отнемаме от тях и по какъв начин го правим. Запазването на данъчната политика във вида, в който я наследихме през 2009 г., и твърдият ангажимент да не променяме модела на пряко облагане ни дават основание да смятаме, че ние не натоварваме допълнително средната класа. Нещо, което впрочем, няма как да остане същото, ако се реши да се промени плоският данък и се премине към прогресивно облагане. Ако помните, докато данъкът за облагане на физическите лица бе прогресивен, ставката беше 2-3 пъти по-висока от сегашните размери. В този смисъл, при положение че успяваме да съберем с 40% по-високи данъчни приходи за 2018-а спрямо 2014 г., изводът е, че ние успяваме да направим бюджета един по-голям инструмент за преодоляване на неравенствата.

- Огромната разлика между доходите на бедни и богати - 8 пъти, притеснява ли ви? Казвал сте, че ролята на бюджета е да “изглажда и стимулира равния шанс”. Правите ли го?

- Не знам откъде правите извода, че разликата е 8 пъти. Ако вземете едни от богатите, например Баневи, разликата може да се окаже няколкостотин пъти. Неравенството е проблем във всички общества. Данъчната система няма да даде отговор на този въпрос. Хората, макар да се раждат биологично еднакви, се раждат социално различни. Усилието на държавата трябва да е да даде равен шанс на тези, които са се родили социално различни. Още от ранна детска възраст да имат същите условия за образование и социално развитие, каквито има детето на средната класа, на по-успешните родители. Защото оттам идва неравенството, не от различната генетична структура на хората, а от различната социална структура. Затова образованието е един от приоритетите ни, макар и закъснял.

- Затова ли учителите са “галените деца” - техните заплати се увеличават с 20%, на останалите - с 10%?

- Анонса какви ще са заплатите на учителите го направихме още в началото на мандата на това правителство. Това не е достатъчно условие, но е необходимото, за да може в системата да влязат - а и да останат - преподаватели, които да положат усилия да повдигнат качеството на образованието. Ако приемем, че преди години сме имали адекватно средно образование, заради недалновидно отношение към него то е паднало. Сега са необходими не същите усилия, а по-големи, за да може нивото му да се повиши. Тези учители трябва да са достатъчно мотивирани, не просто да учат децата, а да посещават домовете им, да ги научават не само на базовите познания, а и на базови културни и хигиенни навици, за да имат равния социален шанс и да не се връщаме към неравенството.

- “Пазарувате ли” избиратели за ГЕРБ с непрекъснатото увеличаване на заплатите на чиновниците?

- Този въпрос най-малко отива на правителствата на Борисов, доколкото за първи път от 2008 г. насам има хоризонтално увеличение на възнагражденията.

Дотогава тактиката е била да притиснем пазара на труда, което като инструментариум можем да направим чрез бюджетния сектор. Друг е въпросът, че частният сектор в един дълъг етап вдигаше заплатите много по-бързо от бюджетния. Така стана много трудно с едната ръка да искаш добри експерти, които да повишават качеството на административните услуги, а с другата да успееш да откраднеш кадърните от частния сектор, където заплатите растяха с двуцифрени измерения. Затова увеличението има поне две цели - от една страна, да е адекватно на процесите в реалната икономика. От друга - да притисне реалния сектор и той да осъзнае, че цената на труда не може да е източник на конкурентоспособност. Видяхме, че през дългите години, когато ниските данъци и ниската цена на труда бяха източник на конкурентоспособност, освен да се задълбочи неравенството и да напуснат огромен брой млади умове, да отидат в Европа, където цената на труда е по-висока, друго не успяхме да постигнем. Тоест, макар и късно, трябва да осъзнаем, че цената на труда не е само фактор на производителността.

- Работодателите обаче ви упрекват, че така деформирате пазара на труда.

- Не го деформирам. Опитвам се да им внуша, бидейки по принцип център-десен икономист, че всъщност подценяването на труда доведе до неговата липса. А когато говорим за държавна политика, не е важно само едностранчиво и канонично да гледаш на макроикономическите пропорции, а в момент, в който и мързеливи не можеш да намериш за работа, да осъзнаеш, че ти си провалил обществото, оставяйки ценните хора да изтекат, подчинявайки съотношенията между труда и капитала на догмата, че евтиният труд произвежда по-ефективно.

- Обиден ли сте на депутатите, които все ви “подлагат крак” за тавана пред плащанията в брой? За банките ли лобирате с това предложение?

- Не съм. За обида не говоря. По-скоро има страх доколко малкият и средният бизнес няма да бъдат твърде затруднени от подобно ограничаване. Моето разбиране е, че то ще изсветли оборотите. От друга страна, контрапункт е, че банките не са достатъчно гъвкави, за да предложат адекватни платежни услуги. Или по-скоро лесно могат да бъдат упрекнати, че трансакционните им такси са по-високи и натоварват дребния бизнес. Истината е някъде по средата. Тази година не се изкуших отново да повдигна този дебат, защото можеше да се получи спекулация, че движение в тази посока е свързано с предстоящите усилия за установяване на тясно сътрудничество на БНБ с ЕЦБ. Мисля, че имаме разбиране от по-голямата част от политическите сили, че трябва да вървим към ограничаване. Имам подозрения, че в края на краищата това ще дойде от Брюксел по линия на мерките за пране на пари. Не че ще чакаме това да стане, но ограничаването е тенденция в целия свят и колкото по-подготвени сме - и като бизнес стратегия, и като платежна инфраструктура - толкова по-добре за нас.

- Има ли още какво да се “изстиска” от сивата икономика и контрабандата?

- За съжаление и за радост - да. Казвам и за съжаление, и за радост, защото, ако нямаше какво да се изстиска, маневреността или резервите на финансовия министър и на правораздавателната система, щяха да са доста лимитирани. От друга страна, наличието на висок дял нарушава конкуренцията и изкривява пазара. Тук не говорим само за загубените приходи за бюджета, тук говорим за манталитет, за среда за правене на бизнес и за справедливост. Ще продължаваме да ограничаваме този дял, имайки пред вид, че той все още е доста над средното за модерната част на Европа.

- Правите рекорден излишък от дълго време. Не се ли променя обаче драматично бюджетът, след като кабинетът непрекъснато разпределя пари?

- Добрият термин е преразпределя, защото правителството няма да направи нито един разход над одобрените със Закона за бюджета. Този дебат е безкраен, доколкото изпълнителната власт трябва да има някаква гъвкавост при преразпределението на разходите - от една цел за друга, от едно направление за друго. В годините, откакто аз наблюдавам този процес, е имало непрекъснато движение в посока към намаляване на правомощията на правителството. Ако се върнем към текстовете на Закона за устройството на държавния бюджет от 1996 г., които действаха до 2014 г. - до Закона за публичните финанси, в тях имаше възможност еднолично министърът на финансите да преразпределя с подписа си целия излишък в бюджета. На следващ етап се въведе рестрикцията той да разпределя част от излишъка. На следващ етап всички компенсирани разходи се извършваха без санкция на МС, без мотивировка, без публично оповестяване. След дълъг дебат, с ясното съзнание, че това е ограничение на дискрецията на правителството, в края на 2012 г. внесохме Закона за публичните финанси. С него дадохме възможност единствено правителството с публичен нормативен акт да има възможност да го прави. Срещаме укор, че и това е много, но първо трябва да направим уточнението, че то се случва само в рамките на утвърдени от парламента разходи, т.е. ако има преизпълнение на приходите, те не могат да бъдат изхарчени.И второ - правим уговорката, че по конституция МС е отговорен за изпълнението на бюджета. Би било грешка, небалансирано би било, ако на МС не е оставена никаква гъвкавост по отношение на изпълнението на бюджета. Защото, не дай Боже в някаква извънредна ситуация гъвкавостта за оперативни решения е изцяло на изпълнителната власт.

- “Бюджетът е част от демокрацията, той е еманация на отношението на управляващите към управляваните...

- Цитирате финансовия министър...

- Да. И какво е това отношение?

- Същото. Смисълът е - няма да вземем повече от хората и ще го разпределим в съответствие с целите и приоритетите, които сме си поставили. Бюджетът е по-голям и това означава, че сме произвели повече. Ако отношението към активните хора се мери през данъците, те остават непроменени. Ако отношението към по-слабата част от обществото, която разчита на държавна подкрепа, се мери през разходите, ще видите едно огромно нарастване на социалната част на тези разходи. Тук трябва да включим и образованието, което има основна цел за преодоляване на неравенства, увеличението на разходите за хората с увреждания, увеличение на разходите, правени от цялото ДОО. Тук ще видите и половин милиард повече за здравеопазване. Тоест основната част от произведеното отива за преодоляване на неравенствата, и то без да се увеличават данъците. Това е отношението на сегашното управление през Новата година.

- Този бюджет ще бъде ли изпълнен от този кабинет? Врачува се за избори догодина “две”, а даже и “три в едно”?

- Този бюджет може да бъде изпълнен само от този кабинет. Видяхме през 2017 г. за кратко как друг кабинет, конюнктурно и бързо влоши показателите в бюджета. Аз съм убеден, че имаме политически капацитет да запазим управляващото мнозинство и да запазим приоритетите, които са общоприети или поне подкрепени от по-голямата част от българските граждани. По тази причина ние сме в управлението. Убеден съм и че едно популистко правителство, или едно правителство без ясна ценностна система, много лесно може да обърка всеки бюджет. Аз мога да поема гаранции само, че този бюджет, може да бъде изпълнен само от този кабинет. Убеден съм също, че няма никакви предпоставки да не бъде изпълнен от това правителство. Опитът за създаване на напрежение по различни оси, не че такова не се вижда в цяла Европа, при нас е недалновиден, защото не виждам алтернатива на сегашното управление. Не защото не може да се получи друг аритметичен сбор, а защото от гледна точка на ценностна система, не съм видял по-добри предложения за развитие на обществото в следващите години. Срещал съм много критики, които не са били алтернатива на сегашното управление, а само критика на определени решения, които според мен дългосрочно са верни.

- Може ли да ви се наложи да правите кризисен бюджет? Предупрежденията, че цикълът се обръща станаха много, и от сериозни анализатори.

- Рано е да говорим, че цикълът се обръща. Неминуемо търговските отношения между големите държави се отразяват на икономиките. Отдавна наблюдаваме с внимание отношенията ЕС- САЩ, ЕС- Китай, Китай-Русия. Те се отразяват, макар и все още минимално на потенциала за растеж на световната икономика. Бюджетът ни има достатъчно буфери, които могат да издържат и един по-стресов сценарий за развитие на българската икономика.

- Вие чувствате ли се сигурен за поста си? Премиерът дали не си търси “резервен” финансов министър?

- Това можете да питате премиера. Аз имам самочувствието, че съм във финансовото министерство от доста години, минал съм всички етапи на съставяне и на изпълнение на бюджета. Помните каква беше ситуацията в края на 2014 г., виждате каква е сега. Ако премиерът иска подновяване на екипа си, това е естествено негово право. Но ако ме питате дали мога да съставя бюджета за 2020 г., мога. Правил съм го, както съставих този за 2015 г., която беше доста по-трудна.