И 4-те завода, за които ги обвиняват, че са присвоили 84,6 млн. лева, фалираха

30 години по-късно той и третата му жена са обвинени за пране на пари и неплащане на данъци

“Успехът е резултат от дързост, повече дързост и още повече дързост”. Дали 21-годишният Николай Банев е прочел тази рецепта на Аристотел Онасис, когато през 1988 г. си обещава да повтори живота на един от най-богатите мъже в света?

Месеци по-късно синът на най-младия активен борец против фашизма и капитализма в Хасковско постъпва на щатна работа в Димитровския комунистически младежки съюз. И той като гръцкия чаровник Онасис се влюбва често, но винаги драматично, понякога в по-възрастни дами.

С първата си съпруга Красимира се запознава в ресторант “Гергана” в Хасковски минерални бани, където е част от оркестъра. Втората - романтичната поетеса Дочка, среща покрай комсомолската си дейност, когато се образова като филолог в Пловдив, а любовта с третата - Евгения, е класика в жанра - млада, екстравагантна секретарка, която месеци след женитбата и раждането на първото дете става съдружник във всички фирми на любимия Николай.

А той откровеничи, че и при трите брака случва на тъстове и кумове.

Донякъде животът на Банев повтаря този на кумира му Онасис. Но само донякъде. Гръцкият милиардер има сблъсъци с правосъдието в САЩ - ФРБ го разследва, арестува.

Българинът също е милиардер, но в левове.

Преди дни прокуратурата призна, че е запорирала в швейцарска банка 1 милиард лева на Николай Банев. И го обвини в пране на пари в същия размер.

Когато 59-годишният български капиталист слезе като арестант от самолета от Франция, се усмихваше на липсата на “икономическа грамотност” на обвинението. “Представяте ли си, за да изперете един милиард, колко оборот трябва да имате. Сигурно оборотът на 4-5 български министерства”, усмихваше се в съда Банев, облечен в семпли спортни дрехи, без обичайните екстравагантни костюми.

Бизнесменът прекара имения си ден - Никулден, в българския арест. Най-вероятно като подсъдим ще посрещне през лятотото и своя 60-годишен юбилей.

Животът му дотук се развива точно по рецептата на Онасис - дързост, повече дързост, още повече дързост...

Бизнесмен, който не крие, че е симпатизант на лявата политическа идея. Русофил, който държеше в последните години да бъде забелязан на всички приеми в посолството на Москва в София.

Банев започва кариерата си след казармата като стругар в Завода за металорежещи машини в Харманли. Бащата на първата му съпруга Красимира е началник на завода и взема зет си на работа. По-късно - през демокрацията, Банев приватизира предприятието, след което има редица скандали за неизплатени заплати.

В студентските си години изгражда кариера в Комсомола. Заема длъжности в различни обществени организации и движения. Комсомолски секретар е например на завода в Харманли, става инструктор в Организационния отдел на Окръжния комитет на ДКМС в Хасково. Междувременно продължава да се образова като филолог в Пловдивския университет. Става и член на БКП. Самият Банев обяснява, че влязъл в партията през 1980 г., докато работи в завода за релета в Харманли. “Бях убеден в програмата на тази партия – тогава тя кореспондираше с практиката ѝ, а за един млад човек единството на думи и дела е много важно”, казва бизнесменът.

Преди демокрацията кариерата му продължава в София, където стига до помощник на секретаря на ЦК на ДКМС Красимир Премянов. По това време се запознава с втората си жена Дочка.

В навечерието на демократичните промени Банев е уволнен от Комсомола. Самият той обяснява това с две причини - заради извънбрачната му връзка с Дочка и заради чепатия му характер и смелостта да казва истината. “Минал съм по всички етажи на управлението и имам опит. Но заради това, че мислех различно, ме изключиха”, казва бизнесменът.

В интервю за “24 часа” обяснява, че когато са го изгонили от ДКМС, е имал 2,40 лева в джоба си. “Двамата с Дочка се бяха самонастанили в един таван и спяха на дюшек на пода”, твърди неговият приятел Росен Араклиев, с когото Николай по-късно е съдружник във фирма.

За първите си стъпки в бизнеса в различни интервюта Банев дава няколко версии - таксиджия с “Трабант”, работа в хлебозавод и продажба на резервни части за автомобили на димитровградския пазар. “Николай имаше един трабант и го караше като такси. Година по-късно баща му даде нашата лада. По цял ден караше по улиците на София само и само да има някакви приходи и да си издържа семейството”, разказва майка му Мария.

През 1993 г. Банев основава “АКБ – инвестиции и сигурност” - една от първите частни фирми в България. Съдружници са му двама бивши служители на Държавна сигурност – Костадин Костадинов и Росен Араклиев. През 1994 г. фирмата става консорциум и получава лиценз за търговия с оръжие. И в момента тя има офис в иранската столица Техеран.

През 1995 г. край Севлиево при автомобилна катастрофа загива Костадин Костадинов. Росен Араклиев живее сега в Италия. Той обяснява, че е поканил Банев да се присъедини към фирмата, тъй като двамата с Костадинов не искали хората да казват, че тя е на ДС.

Разцветът на Николай Банев като капиталист идва с масовата приватизация. В нея участва чрез фонда “АКБ Форес”. Той е основан в партньорство с чешката инвестиционна компания “Форестинвест”, която дава заем от 3,5 млн. долара.

Фондът на Банев набира бонове за 2,259 млрд. лв. от 100 000 дребни акционери. Бизнесменът обаче се скарва с чешките си партньори, които се оттеглят, но така и не получават обратно отпуснатите пари. В момента “Форестинвест” продължава да съществува като инвестиционен фонд в Чехия.

“АКБ Форес” стана известен с агресивната си рекламна кампания - похарчва над 100 000 долара за билбордове, телевизионни клипове, работи с над 5000 агенти, които събират бонови книжки от негово име. Това го превръща в най-скъпия фонд, измерен чрез парите, похарчени за привличане на една бонова книжка.

След участието си в първата вълна на масовата приватизация “АКБ Форес” придоби акции в 80 дружества. След преструктуриране на портфейла към февруари 1999 г. и вече под името “АКБ Корпорация” притежава акции в 36 предприятия, като в шест от тях има мажоритарен дял. Дружествата са предимно от химическата, нефтопреработвателната и електротехническата промишленост. Сред тях са големи предприятия като “Полимери”, “Елма”, “Динамо”, “Панайот Волов”, “Бимас”, “Декотекс”и други. Според тогавашна оценка само капиталът на предприятията възлиза на близо 300 млн. лв.

Една от версиите за успеха на фонда е, че той се дължи на Дочка Банева, която е вицепрезидент. А нейните контакти от миналото в Комсомола са помогнали изключително много за бързия възход на “АКБ Форес” и за закупуването на актрактивни предприятия. Масовата приватизация бе стартирана, когато БСП е на власт - по времето на правителството на Жан Виденов.

“Дочка беше много съдържателен човек – умна, интересна, пееше хубаво, пишеше стихове, винаги беше душата на компанията. Но не беше никак лесна, тя си носеше своя властен руски характер. Искаше да контролира и бизнеса, а определено нямаше подготовка за това... Тя си беше обикновено момиче – дружинна ръководителка”, казва обаче Мария Банева - майката на Николай.

Въпреки тези твърдения е факт, че докато Дочка Банева е жива, делата на “АКБ Форес” вървят добре и няма сътресения с предприятията, които притежава. Самият Банев отрича до него да са стигали червени куфарчета с пари след 10 ноември.

“Куфарчетата са всъщност нарицателното на множеството действия и бездействия на превратаджиите от 10 ноември и техните многопартийни рожби. В процеса на разграждане на тоталитарната система повечето стопански ръководители или сменилите ги по политически причини имаха безконтролна власт. Някои успяха да натрупат бързо лично богатство, други създадоха паралелни на държавните икономически структури. Трети приватизираха безшумно външноикономическите дейности и авоари. Четвърти получиха лицензи за банки, телекоми и т.н. Лично аз започнах първоначалното натрупване на капитала с 2,40 лв. в джоба през 1988 г.”, казва бизнесменът.

Но признава, че трудно може да се прави бизнес без партийна протекция. Причините - липса на либерални икономически условия, властово зависима администрация, малко и слаби български банки, скъсаната връзка между образователната система с реалния бизнес. Това раждало необходимостта от близост до управляващите, за да се осигуряват поръчки, за да се печелят търгове, да се гарантират плащания, да се усвоява ноу-хау, твърди Банев.

През 1999 г. бизнесменът купува красивото ваканционно селище “Русалка” за 2,01 млн. долара. Куротът е изграден през 1968 г. и дълги години е част от френската верига “Клуб Медитеране”. Комплексът е направен изцяло с френски капитали, в него са почивали предимно западноевропейци, а български е бил само обслужващият персонал.

През 2011 г. там Банев омъжва първата си дъщеря Мария. На пищната сватба с много чуждестранни гости пеят Васил Найденов и Силвия Кацарова. Тогава Баневи подаряват на младото семейство двуместно порше, а на зетя Живко, който е стоматолог - кабинет в столицата. Сега “Русалка” запада заради липсата на инвестиции и поддръжка.

Докато Николай и Дочка Баневи рамо да рамо изграждат бизнеса, се появява Евгения. Според една от версиите тя започва като секретарка на Банев. Самата Евгения в едно тв интервю твърди, че е назначена в АКБ като юристка, като преди това е била на работа в Министерския съвет.

Връзката на Евгения и Николай започва през 2000 г. Евгения е родена в Стара Загора, завършила е английска гимназия и право в Софийския университет. Специализирала е във Франция икономика и търговия на виното. Майка ѝ е учителка по литература, а баща ѝ е пивовар – дълги години е бил главен технолог на “Загорка” и впоследствие директор.

През 2005 г. от рак умира Дочка Банева. От нея Банев има син - Николай младши, а от първия си брак - с Красимира, има дъщеря Мария. Николай и Евгения Баневи сключват брак през 2006 г., а новата му съпруга става акционер във всичките му фирми. На сватбата им специален гост е Джо Кокър. Двойката много харесва американския певец, защото двамата се запознават на негова песен и дори поддържат приятелски отношения с него. Това е трети брак за 59-годишния бизнесмен и първи за Евгения.

Двамата имат три деца - дъщеря Теодора и близнаците Изабела и Мартин. И докато Банев се радва на новата си любов, то бизнесделата му съвсем не са добре подредени. Започват фалити на предприятията му и дела от кредитори и доставчици, които си търсят парите.

Заради “Русалка” Николай и Евгения Баневи дори обявиха, че смятат да емигрират от България. През 2010 г. ДНСК обяви яхтеното пристанище в курорта за незаконно и бе издадена заповед за събарянето му. Тогава Баневи свикаха пресконференция, за да се ожалят срещу държавата и заявиха, че щели да се преместят да живеят в Катар, което така и не го направиха.

През същата година в интервю Банев заявява, че в личен план световната криза му се е отразила, като се върнал към 14-часов работен ден и с повече пътувания с майбаха вместо със самолет.

Няколко години след това семейство Баневи заявиха политически амбиции. През 2014 г. Евгения Банева се кандидатира като независима в евроизборите. По време на кампанията основните ѝ послания бяха, че е образована, управлява успешен бизнес вече 15 години, майка е на 4 деца и че няма да скланя глава пред никоя политическа партия. В крайна сметка остана на последно място в листата с 0,2% от гласовете.

През 2015 г. семейство Баневи обяви, че създава Евразийски клуб, защото “евро-атлантическата ориентация доказа, че чрез нея България не е в състояние да осигури висок жизнен стандарт на населението си.” Банев тогава разкритикува политическата и икономическата обстановка в страната, която била добра само за “малки прослойки, близки до управляващите, и, разбира се, на олигархични кръгове, които натрупаха милиарди на гърба на дребния и средния бизнес, който няма възможност да въстане”. Той разви и идеята как България може да стане обект на завист от Сингапур и Хонконг - ако бъде мост и използва облекченията хем от Европейския съюз, хем от Евразийския.

През тези години Баневи непрекъснато се оплакваха от политически репресии спрямо семейния бизнес. Според Евгения, когато ГЕРБ идвали на власт, семейството ѝ било подлагано на репресии, за да им вземат бизнеса.

През 2016 г. Николай Банев се включи в президентските избори като независим кандидат. Семейството тогава обяви, че бизнесмените у нас са принудени да се включат в политиката, за да спасят себе си и имуществото си от геноцида на властта. “Лимузините пак ще си караме, но с наше гориво”, твърдеше Банева. И Банев като съпругата си не може да се похвали с особен успех на политическата сцена - събра 4196 гласа, или 0,11% от вота.

Луксът неизменно присъства в живота на гламурното семейство. Видяха го всички от снимките на имението им в столичния квартал “Бояна”, наричано от тях “резиденция”. То разполага със собствена хеликоптерна площадка, а от входа му се издига голям мраморен фонтан.

Големите просторни тераси не остават незабелязани дори и зад 3-метровите огради, които опасват къщата и задния двор, граничещ с горите на Витоша. Просторната всекидневна е покрита с оникс, а стените - с бял мрамор. На тях стоят закачени картини на Владимир Димитров-Майстора. Част от този лукс обаче изгаря преди 2 години.

Щетите са за над 1 млн. лв. Палежът се случва в късните часове на нощта. Тогава фамилията е по работа в курортния комплекс Русалка. Извършителите остават неразкрити, но 5 дни преди палежа Евгения Банева получава обаждане, в което мъжки глас я заплашва, че ще се наложи да си купуват нови мебели, ако не му плати 500 хил. евро.

4 месеца след палежа на имението изгаря голяма част от луксозния автопарк на фамилия Баневи. 7 от колите са изпепелени, като сред тях са мерцедес, порше, ягуар и любимият на бизнесмена 10-годишен майбах, като само той струва близо 300 000 евро. Абсурдното е, че застраховката на майбаха изтича точно 3 часа преди да изгори.

Кратка хронология на пожарите показва, че в рамките на 2 години в пламъци са били погълнати една от къщите и един от ресторантите на Баневи в курорта Русалка. Засегнат е и един от апартаментите на най-скъпата улица в София семейството на най-скъпата улица в София “Витоша”.

Там се намира и офисът на туристическата им фирма. През 2015 г. посред бял ден той е нападнат с пиратки. За щастие, няма пострадали, а за атаката е задържан професионалният ММА боец Бранко Бабачев. По-къксно той бе осъден на пробация заради пиратката, а по другите дела - за палежите, няма задържани все още.

Имената на Баневи изплуваха и в едно от най-големите журналистически разследвания “Панама пейпърс”. Двамата се оказаха собственици на офшорката Juriskando Consultants, по сметки на която са били превеждани част от парите на семейството.

“Офшорните компании дават едно много важно предимство - конфиденциалност. В България е изключително неприятен един момент, че имаме кражби на фирми чрез Търговския регистър. Хиляди пъти са по-сигурни фирмите в офшорна компания”, коментира тогава Евгения Банева.

И 4-те завода, за които ги обвиняват, че са присвоили 84,6 млн. лева, фалираха 

След като семейство Баневи бяха докарани от Франция, прокуратурата обяви, че ще бъдат обвинени за длъжностно присвояване на пари и вещи, собственост на “Топлофикация Казанлък”, заводите “Полимери”, “Елма” и “Панайот Волов” в общ размер на 84 682 896 лв.

Съдбата и на четирите предприятия е идентична - купени от Баневи и след това фалирани.

Най-голямата инвестиция на Баневи всъщност е в девненския химически завод “Полимери”. Там освен придобитите от масовата приватизация акции “АКБ Корпорация” купи и остатъчния дял от 24% със заем от 6 млн. долара от Булбанк.

През 2010 г. предприятието спря уж временно работа, но така и не тръгна отново. А две години по-късно химическият завод бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност. Това се случи 14 години, след като Банев придоби контрола над едно от най-големите тогава индустриални предприятия в страната.

Повод за несъстоятелността стана дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО), а предприятието е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. В решението си тогава варненският съд посочва, че през 2010-а, 2011-а и 2012 г. “Полимери” работи на загуба и дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения.

Посочена е и справка от Камарата на частните съдебни изпълнители, че срещу “Полимери” има повече от 700 000 изпълнителни дела. Тогава Банев коментира пред “Капитал”, че смята да обжалва решението, но по думите му полза няма да има, защото съдилищата в страната работят с политически поръчки. Бизнесменът контраатакува с твърдения, че Българският енергиен холдинг има около 40 млн. лв. дългове към “Полимери”, които не иска да плати.

Банев се опита да прокара решение за разпределение на дивидент от 54,4 млн. лв. за акционерите в “Полимери”, но опитът му бе спрян от Комисията за финансов надзор. И това не му попречи да прехвърли през 2011 г. част от сградите и машините с оценка от около 25 млн. лв. без одобрение от общото събрание в ново дружество - “Полимери инвест”.

Според обяснения на Евгения Банева тогава прехвърлянето имало за цел да се направи нов завод за сода каустик, за което вече било намерено над 100 млн. евро финансиране. Такъв проект обаче изобщо не бе започнат, а каквото можеше от “Полимери”, бе нарязано на скрап.

В средата на миналата година пловдивската компания “Хъс” купи активите на “Полимери” за 14,5 млн. лв. с намерението да направи химическо производство там.

През 2012 г. към затваряне тръгва и троянският завод за Електромотори “Елма”.  Тогава Ловешкият окръжен съд откри процедура за несъстоятелност, но се оказа, че основни кредитори са дружества, свързани с Банев, както и самият той и съпругата му като физически лица.

От изказвания на Банев стана ясно, че той няма намерение да оздравява предприятието. “През годините като основен кредитор на предприятието реших и аз да си събера вземанията. Ние се присъединихме към кредиторите, които искат несъстоятелност, и нашите вземания са около 80% от масата на несъстоятелността”, обясни бизнесменът.

И допълни, че когато са били в ръководството и като акционери, кредитирали дружеството. Но не срещнали разбиране, а и персоналът бил неквалифициран.

Според Банев “Елма” е предприятие, проектирано за плановата икономика. Както и при “Полимери” и тук изниква ново предприятия - “Елматех”. За него Банев обаче твърди, че само ползва под наем помещения от стария завод.

При приватизацията на “Елма” в завода работят 1800 души. До 2008 г. персоналът вече е съкратен на 400. Преди фалита дружеството трупа големи загуби - само за 2010 г. са 8 млн. лв.

В момента активите на “Елма” имат нов собственик. Сделката е за 2,15 млн. лв., а купувач е братът на ловешкия адвокат Момчил Мондешки. В наддаването за активите са участвали четирима кандидати, сред които са били текстилната “Калинел”, “Перфект строй” и община Троян. Стартовата цена е 1,015 млн. лв., а “Солид 85” на Младен Мондешки печели с двойно по-висока цена.

През 2004 г. фамилия Баневи купува топлофикацията в Казанлък срещу 1,6 милиона лева. Предприятието тогава е едно от най-модерните в България за времето си и има 6000 семейства за клиенти. Които още следващата зима се оказаха без отопление. Последваха опити за съживяване на топлофикацията, а нейни клиенти останаха общински дружества, училища, детски градини и болницата. Но и те се оказаха скоро без отепление заради неработещия ТЕЦ.

Баневи инсталираха мощности за производство на топлоенергия и ток от когенерация, но и това не сработи. И през 2011 г. стана ясно, че дружеството е изпаднало в несъстоятелност. Кредиторите имат да взимат близо 5 млн. лв. Топлофикацията е натрупала загуби от над 6 млн. лв. Стойността на имуществото е оценена на 4,7 млн. лв.

7 години след фалита от сградата на дружеството е останал само бетонов скелет. На скрап са нарязани всички метални части по съоръженията. За доброто минало на топлофикацията в Казанлък сега напомнят само двата огромни комина.

Майката на Банев - Мария, която също бе обвинена, е известна в Казанлък като меценат на културата. Дълго време тя бе сред спонсорите на Чудомировите празници в града.

Гордостта на шуменската индустрия - химическият завод “Панайот Волов”, също бе разграбен и опустошен. Производството на най-известното канцеларско лепило “Ково” или пък боята за печки “Щъркел” са спомен.

Останалите от него - полусрутени сгради и обрасъл с храсти терен, бяха продадени преди година за 1 млн. лв.

През 1997 г. предприятието влиза в портфолиото на “АКБ Форес” на Баневи. В началото имало желание да се развива, дори викали персонала в София на обучение.

Но от 1999 г. започва постепенният залез на предприятието. Производството започнало да спада, приходите - също. 8-9 години след като е под управлението на Баневи, приходите спаднали 30 пъти. 

През 2000 г. за 210 хил. лв. бил продаден цехът за миещи препарати. После за 50 хил. долара бил продаден профилакториумът (заводска база за възстановяване и почивка на работниците). Разпродали скъпи машини и съоръжения. Спряло основното производство на смоли и фенопласти.

През 2003 г. химическият завод станал част от “Полихим България”, където бе обединена химическата индустрия на “АКБ Форес”. След 2008 г. от завода остават само сгради със счупени прозорци, избелели надписи и бурени.

През ноември 2000 г. Софийската градска прокуратура разпоредила на Столичната следствена служба предварително производство срещу Николай Банев заради длъжностно престъпление. В разгара на разследването се провело общо събрание на акционерите, на което е било спряно апортирането на собственост към други дружества.