Никога няма да ми омръзне да ги издирвам. Да виждам през бистрите им очи, пълни само с желанието им да опазят последната останала живинка на село.

Той е Денчо. На 81. Седи със своята баба в Бахреци, за да крепи 300-годишната къща да не рухне. Току поддаде някоя греда или се килне напукана керемида и той отива - ще подпъхне нещо, ще зачука друго, ще завие трето, но няма да даде да изчезне в небитието.

Пет човека живеят в селцето. Толкова са и овчиците.

Ама пък много тикви се раждат. И много мушмули, череши и какъвто щеш зарзават. Само дето гние по поляните. Няма здрава човешка ръка околовръст, та да обере реколтата.

И си говорите, и се усмихваш, пък надеждата се изнизва от теб като непокорно коте, решено да избяга завинаги.