Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

- Г-н Василев, след събитията от последните седмици смятате ли, че сме на прага на нова студена война - Полша настоява за американски военни бази, Беларус - за руски ядрени оръжия, НАТО, Русия и Китай правят все по-мащабни военни учения, Северна Корея заплашва с нови ядрени опити?

- Ние отдавна сме във фаза на гореща хибридна война. В някои аспекти тя не се различава много от горещата - има си жертви, при това невинаги само виртуални.

Например намесите в изборите, в Брекзит, в Каталуния, атаките срещу енергийната система на Украйна нанасят директни щети, да не говорим, че правителствата бяха принудени

да прередят приоритетите и бюджетите си,

за да хвърлят огромни средства за киберсигурност. Заплахите не са само в киберпространството, рязко нараснаха и физическите атаки - случаят “Скрипал” е гротескно напомняне, че нова гореща война е напълно възможно. Все пак за пръв път в ЕС се използва химическо оръжие. Идва времето на войните чрез частни структури - фирми, организации, армии.

Полша реагира адекватно, защото ЕС

на този етап не може да гарантира защита срещу Русия.

Проблемът е, че накрая всяка страна ще трябва да отделя повече от 2 процента от БВП за отбрана, но сега се залъгват, че докато са в "колектив", могат да минат "тънко". Поляците направиха огромен скок в икономическото си развитие (вече са в топ 25 на икономиките на света) и по-високите нива на благоденствие изискват повече разходи за сигурност.

Дори беларуският президент Лукашенко тези дни се срещна с Арън Уес Мичъл, най-високопоставеното лице в Държавния департамент, който отговаря за Европа именно с цел да се разграничи от агресивността на Кремъл и да потърси собствена писта и нормални отношения със Запада.

Няма нищо апокалиптично, откакто обещанието и на двете страни за гарантирано гарантирано унищожение. Просто светът се намества към новите реалности в глобалния свят, без да може да си позволи "лукса" на световна война, както е ставало в миналото.

- Какви ще са последиците, ако САЩ се изтеглят от споразумението за ядрено разоръжаване?

- Напълно - защото тези договорености между САЩ и СССР, сега Русия, не включват Китай. В този смисъл те трябва да бъдат предоговорени и да бъдат истински глобални.

Китай и Русия не могат да си позволят оръжейна надпревара

Русия не може, защото няма икономика. Китай също, защото надпревара ще удари върху модела на икономическо развитие, върху критичните баланси на благоденствие, сигурност и регионално развитие. Тръмп играе силово - не съм сигурен, че в дългосрочен аспект това е добра политика, но поне в близък план постига известни резултати.

- Какво минира диалога между Тръмп и Путин?

- Различният дневен ред и цели на двете държави - Русия иска нов световен дневен ред, връщане към света на сферите на влияние, а това няма как да стане, освен за сметка на интересите на САЩ и ЕС. Този диалог е по-скоро игра за надхитряне, защото всеки път, когато добрата воля, дипломатическата куртоазия и пиар анонси опрат до материални последици, се вижда, че няма мегдан за общо разбирателство.

Дори няма смисъл да се питаме дали Тръмп или Путин са искрени в желанието си за близки отношения. Те представляват елити, които няма как да се договорят помежду си, защото интересите им са диаметрално противоположни.

Путин е агресивен не толкова заради особености на характера, а заради осъзнаването, че само силови действия, които стресират света, могат да спечелят геополитически дивиденти, които след това

да се превърнат в пари и власт

- навън и в Русия. Износът на оръжия, на частни и официални армии, силовото позициониране е просто износ на единствената конкурентна стока, която Кремъл има на този етап.

Той може да губи хиляди войници, да ги погребва в безименни гробове, да анексира чужди територии - нещо, което никой друг от големите не може да си позволи - нито САЩ, нито която и да е голяма европейска държава.

Това е играта на ръба, с постоянно преместване на прага на болката, докато противникът мигне пръв и отстъпи. Случвало се е много пъти. Усетят ли в Кремъл, че противникът се колебае, че поддава, че е склонен да отстъпи - са безмилостни. САЩ и НАТО разбраха тази игра и за това приключиха с компромисите.