Защо президентът подема инициатива за единение на нацията. Вярва ли му Борисов? И кои са сферите или групите въпроси, по които може да се постигне консенсус между държавния глава и партиите?

На този въпрос отговарят политологът Димитър Ганев, социолозите Юрий Асланов и проф. Михаил Мирчев и анализаторът Георги Харизанов.

Димитър Ганев, политолог:

Президентът звучи по-опозиционно

и от Нинова. Това го прави крило в

политиката, а не равно отдалечен от нея

В последната година президентът Румен Радев и управляващите достигнаха все по-ниска точка на отношения.

На моменти държавният глава звучеше дори по-опозиционно от Корнелия Нинова. Неминуемо тези позиции на президента го нареждаха по-скоро като крило и страна в политическия живот, отколкото като равноотдалечена от партийните интереси фигура. Призивът на Румен Радев за национално единение идва да отговори именно на този дефицит на образа на обединител на държавния глава.

Нещо повече – с подкрепата си за инициативата на група общественици за “единение” Радев продължава да държи в “шах” останалите играчи по терена дали действително се готви негов политически проект, или не. Политическата логика и историческите примери недвусмислено сочат, че от нов политически проект под лидерството на президента той само ще загуби. Радев има още много време до края на мандата, за да се впусне в партийно строителство. Това не му пречи да държи темата на “полусъединител” години, ако трябва.

Колкото до единението, надали някой смята, че това е нещо, което може да навреди. Напротив! Президентът и изпълнителната власт са длъжни да поддържат работен контакт. Истинската опасност ще дойде, ако не се синхронизират във външната си политика, защото там Радев има правомощия. Това може да ни доведе до ситуация, в която чужди държави да използват конфликтите и противоречията между институциите, за да прокарват своите интереси, и крайният резултат да бъде лош не само за президента или управляващите, но и за интересите на страната.

Юрий Асланов:

Икономика, образование,

здравеопазване - ето

три теми за консенсус

Национално единение е необходимо по определени теми при определени ограничения. Ако е “Дайте да се съберем заедно, да не спорим помежду си!”, това не може да се случи, защото ще е смъртно опасно за демокрацията.

Така подхвърлена, идеята звучи много ефектно, но всички диктатори са идвали на власт с лозунга за единение. Това, от една страна. От друга страна, е необходим обществен разговор кои са сферите, върху които е възможно да се постигнат консенсус и устойчивост на политиката. Ако това се има предвид, то трябва да се приветства.

Според мен този разговор трябва да се потърси в основата на трите групи теми, които бяха подчертани в доклада на БАН от 2017 г. В тези три групи - икономиката, образованието, здравеопазването, нашите уважавани учени се опитаха да кажат, че нямаме шанс да оцелеем, ако сме бедни, глупави и болни, казано на вулгарен език.

Ако единение има върху тези 3 групи въпроси и се сключи някакъв национален консенсус върху това, че на нас ни е необходимо устойчиво развитие и който да е на власт, ще се придържа към тези принципи, а който е в опозиция, да не се противопоставя, и да се спазва като посока на развитие на страната - това да!

Но тъй като идеята е подхвърлена и прилича малко на заявка за политически проект, тя може да получи обществена подкрепа въз основа на високия рейтинг и на авторитета на неговото име и институция, но няма как да получи овации от по-голямата част от политическите сили.

Проф. Михаил Мирчев: 

2019-а ще е тройна изборна година.

Радев може да е с партия в центъра

Сблъсък между партиите не трябва да има по три теми. Първо, по проблема бежанци. Имаме си доста злокачествени малцинства и е изключително самоубийствено да внасяме допълнително, още повече че са похарчени десетки милиони за огради, за охрани и т.н.

Второ, нужен е консенсус за развитието на българското земеделие, в което бяхме първенци в Европа, а за 30 г. деградирахме много особено в частта животновъдство, производство на плодове, зеленчуци и мляко. Това не дава добра база на другата част на икономиката. От друга страна, е допълнителен фактор за обезлюдяването на огромна част от страната и концентрирането на свръхнаселение в големите градове.

Третата тема за надпартиен консенсус са демографията и грижата за децата. Ние сме в тежка демографска катастрофа - раждаемостта е 2 пъти по-ниска от смъртността. А в групата на родените деца поне половината са в такова здравословно състояние и са от такива специфични общности, че няма да влязат нормално в пазара на труда и сред образованите и патриотите. Така че имаме количествен, а след това и качествен проблем на младите.

2019-а ще бъде тройна изборна година. Ще има не само отново извънредни парламентарни избори в България, но такива се очертават и в Македония, и в Гърция. Така че 2019-а ще са избори отвсякъде - вътре в България и около нас. Много политически трусове ще има и в този смисъл се оглеждат всички дали сегашните партии имат перспектива, а ако нямат достатъчно добра, се раздвижват разни сили за нови. По линия на президента върви засега като намек и подхвърляне, но скоро ще дойдат и сериозните стъпки, за формиране на алтернатива в лицето на нова, центристка според мен партия.

Георги Харизанов:

Радев ще вади граждански листи на

изборите и срамно ще катапултира

Сблъсък между партиите не трябва да има по големите икономически теми. Всяка партия влиза в политиката с обещанието да направи така, че хората да живеят по-добре. А това зависи от един прост баланс какви са доходите им и какви - разходите. В този смисъл задачата е проста: увеличаване на доходите на хората и намаляване на разходите им. Такъв разход са неефективният монопол на здравната каса, междупоколенческата схема на Понци, известна като пенсионен модел, или непрестанно нарастващата администрация. Консенсус трябва да има по това тези разходи да бъдат съкратени. Спор не може да има по европейската интеграция, по изпълнението на стандартите на НАТО и по външнополитическата ориентация.

“Какво цели президентът” е въпрос, на който отдавна е трудно да се отговори. Поредният инициативен комитет от изхабени и компрометирани хора не би бил новина, ако Румен Радев не го беше легитимирал с изявлението си. Не бих се учудил от “гражданска” листа за евроизборите, за която да стане ясно, че се ползва с подкрепата на Радев. Не бих се учудил и на “гражданско” движение по същата схема. Явно някой е излъгал Радев, че у него има страхотни политически заложби и заряд, които не зависят от сега действащите партии.

Сега остава и този някой да вземе един калкулатор и да види къде би се намирал Радев, ако не бяха гласовете на БСП и ДПС на балотажа на президентските избори. Някой кара президента да се качи на самолет, от който ще трябва срамно да катапултира. А единение няма как да има, след като при всяка своя изява Радев обижда и настройва срещу себе си милиони избиратели на демократично избрани партии.

Анализът е от "24 часа"