- Според конституцията президентът не може да оглави политическа партия. Обаче два и дори три пъти от началото на този политически сезон Румен Радев сякаш прави препратки към нов политически проект. Пред студенти от УНСС той заяви, че “ако политическата класа е неспособна да се справи с проблемите, българите ще бъдат принудени да открият нови пътища за тяхното решаване”. Вие разчитате ли някакви сигнали, че президентът се готви с нов политически проект, г-н Ганев?

- Когато става дума за партия на Румен Радев или за алтернатива на сегашните политически сили, забележете, че президентът не изказва категорична позиция, че ще създава нов политически проект, нито отрича, че има подобни намерения. Президентът държи на полусъединител темата, но има определена динамика.

Ако допреди няколко месеца Румен Радев имаше доста близки и почти препокриващи се позиции с БСП, днес това далеч не изглежда така.

За червените цел номер едно е да представят себе си като легитимна алтернатива на управлението на Борисов. След едногодишни усилия в тази посока, програмни документи като “Визия за България”, постоянно убеждение, че са по-добри от ГЕРБ, накрая президентът в обръщението си за новия политически сезон им казва: “От парламентарната и извънпарламентарната опозиция гражданите очакват ускорено изграждане на убедителна алтернатива на сегашното управление.”

Или с други думи –

вие не сте

алтернатива

Втори пункт на очевидно разминаване – предсрочните парламентарни избори. Корнелия Нинова инициира вече два вота на недоверие, през седмица иска оставка на цялото правителство и нови избори, а Румен Радев отговаря с: “Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива.”

Тази дистанция между Радев и БСП не може да не прави впечатление. Президентът вероятно добре си дава сметка, че

втори негов

президентски мандат

минава през

подкрепата на

голяма политическа

сила

Всяка хипотеза за успех при самостоятелно явяване без партия зад него е политическа фантазия.

Ако той не държи отлични отношения с БСП, то тогава трябва да разчита на друга партия. Това отваря въпрос вече дали това няма да бъде негова партия. Но не мисля, че въпросът с партия на Радев стои непосредствено в политическия ни дневен ред. Ако подобен проект ще се реализира, за това ще научим най-рано след година или две.

- На какви избиратели би могла да разчита една подобна нова политическа формация? Възможно ли е да се направи партия или движение, което да обедини хем недоволните леви, хем недоволните десни, т.нар. градска десница, която няма свой политически носител?

- Ние, българите, най-често мислим за политиката не толкова през идеи и политики, колкото през личности. Българинът персонализира властта.

Иска да знае кой

командва парада

Забележете, че ние говорим за евентуалните нови политически проекти само през имена – Радев, Манолова, Трифонов и прочее… Някой да е чул нещо за конкретни идеи или програми? Лозунгът е един – “Всички вън, искам аз!”.

Бойко Борисов през 2009 г. успя да мобилизира и недоволни десни, и части от недоволни леви, имаше и немалка опора в градската десница. Симеон Сакскобургготски през 2001 г. - също. Но днес гледаме на Румен Радев, Слави Трифонов и Мая Манолова през техните настоящи роли. Едно е да си президент, да си сам, да не отговаряш за почти нищо, друго е да си лидер на партия, да носиш отговорност и да си в ежедневните скандали. Това, че днес имаш високо обществено одобрение, не значи, че утре ще е същото. Хората, занимаващи се със социологически данни, сме го виждали това достатъчно пъти. Исторически примери в тази посока има – Георги Първанов беше 10 години президент, с високо обществено одобрение, а партията му едва прескочи 4-те процента за влизане в парламента.

- Появяват се вече социологически данни, че има потенциал за нов политически субект. Какво показват проучванията на Изследователския център “Тренд” и има ли някаква рязка промяна в нагласите за нова формация?

- Потенциал за нов политически субект в България винаги има по простата причина, че съществува хронично недоверие към целия ни политически елит. Неслучайно и на всички избори има по една или повече нови партии, които успяват на базата на говоренето си срещу статуквото да мобилизират симпатии.

Големият въпрос е този потенциал как се реализира – дали като Сакскобургготски или Борисов, или като Яне Янев, Николай Бареков и Веселин Марешки.

- На какво трябва да заложи новата формация, за да бъде успешна и да влезе със силен старт в парламента - на призиви за абсолютно нов политически модел, на леви социални обещания или на добра европейска перспектива за България?

- Не е задължително да е “или Европа, или социални обещания”, защото може да е “и Европа, и социални обещания”. Мнозинството от българите имаме положително отношение към Европейския съюз, но и много се радваме на новините за повишени социални разходи. За жалост, без винаги да си даваме сметка, че ако дадем някъде, трябва да вземем от друго място.

С политолога Димитър Ганев разговаря Генка Маркова