Кризата промени двигателя на растежа:

вместо към вътрешното търсене - производства,

ориентирани навън. Какво следва

Икономиката в България все още създава доход, равен на около 50% от средния за ЕС, дори след отчитане на разликите в ценовите нива. Голямото предизвикателство остава

“догонването”, или, с други думи, сближаване на благосъстоянието чрез поддържане на висок икономически растеж в продължение на поне няколко десетилетия. Такъв растеж в малка, отворена и относително бедна икономика е възможен чрез увеличаване на конкурентоспособността, а това в крайна сметка опира до увеличаване на производителността.

Колко “стойност” създават заетите, зависи от структурата на произвежданите продукти и услуги и тяхното позициониране на глобалния пазар, технологиите, количеството капитал, знанията и уменията на работната сила. Някои политики и външни фактори насърчават такива промени в дългосрочен план, докато други дават грешни сигнали на бизнес и домакинства, които водят до насочване на ресурсите към дейности, които не са устойчиви и не разширяват потенциала на икономиката. Най-очевидни са

последиците от

твърде бърза

кредитна

експанзия

- тя позволява потребление, което не отговаря на дохода, стартират се много нови инвестиционни проекти, базирани на свръхоптимистични очаквания и финансирани с евтин и достъпен кредит, и т.н. Макар паметта на пазарите да е къса, подобни явления наблюдавахме в периода 2001-2008 г.

Къде е България сега? Ако обърнем внимание на някои видими белези,

периодът силно

напомня на

2007-2008 г.:

- доминиращи ефира (и интернет) реклами за все по-изгодни кредити, покупка на стоки с дълготрайна употреба,

- активизиране на пазара на жилища в големите градове и ръст на цените и новото строителство,

- бързо нарастване на заплатите при все по-трудно намиране на свободна работна ръка, и т.н.

Логичният въпрос е дали ще се повтори същата фаза на цикъла, или “този път ще е различно”. Данните сочат, че отначало рязко и шоково, а после – неусетно и бавно – българската икономика се промени значително в изминалото десетилетие.

В годините

до 2008 г.

финансовите

потоци чужд

капитал бяха

значителни –

заради приватизацията, заради изобщо възникването на масово потребителско и ипотечно кредитиране, заради достъпния кредит за покупки на имоти с цел инвестиция и т.н. Преките чужди инвестиции например бяха между 10 и 20% от БВП за периода 2003-2008 г. – покупка на приватизирани предприятия, капитализиране и развитие на финансовия сектор и последвалата кредитна експанзия, строежи и покупка на молове, офис сгради и ваканционни имоти. В този период общият поток чужд капитал към България, насочен за инвестиции и потребление, е над 29 млрд. евро.

Част от този ресурс финансира потребление, което не можеше да бъде задоволено от местно производство – на практика стимулирайки по-голям внос. Така за целия период отчитахме висок дефицит по текущата сметка – за разлика от периода след 2010 г., когато този дефицит изчезна и дори отчитахме в някои години излишък.

Същевременно българският бизнес де факто нетно изнасяше капитал след 2012-2013 г., като външният дълг на частния сектор спадна с 6 млрд. евро. На практика вместо приток на чуждестранен капитал българската икономика изнасяше спестявания. Това се вижда и от статистиката за брутното капиталообразуване – в периода 2003-2008 г. общите инвестиции бяха около 30% от БВП, през последните 5 г. са около 21%.

Същевременно растежът до 2008 г. бе свързан с бързо увеличение на броя на заетите – над 530 хил. допълнителни работни места, докато възстановяването след 2012 г. създаде едва около 230 хил. И въпреки това в средата на 2018 г. отчитаме рекорден в историята коефициент на заетост (дял на заетите в трудоспособна възраст).

Как тогава се поддържа вече 5 г. икономически растеж, при това около 3,5% през последните три години? Краткият отговор е: чрез промяна в структурата на икономиката. След 2008 г. българският бизнес бе изправен пред две предизвикателства и една възможност. Финансовата криза рязко прекрати лесния достъп до кредит, и оттам – притокd на капитал към България. Същевременно съчетанието от демографски тенденции и отварянето на пазара на труда в по-богатите европейски страни означаваше, че

е дошъл краят

на изобилното

предлагане на

евтин труд

Присъединяването към общия пазар на ЕС беше голямата възможност – от гледна точка на малка изостанала икономика, шансът да се интегрираш в голям богат пазар чрез предлагане на конкурентни стоки и услуги е огромен. В резултат българската икономика постепенно се преориентира към износ и едновременно с това предприятията се фокусираха към увеличаване на производителността на труда. За последните 7 г. над 95% от икономическия растеж се дължи на нараснала производителност. Разбира се, част от това се постигна чрез съкращаване на работни места – в стремеж към оптимизация на разходите, поради липса на кадри, но и в резултат на инвестиции в машини и технологии, които заместват труд с капитал.

Извън това обаче се случи по-значима промяна – икономиката създава различни стоки и услуги и ги предлага на различни пазари. Така например общият ръст на износа на стоки след кризата (след 2010 г.) е 125%, т.е. над 2,2 пъти увеличение. По-важно е, че изпреварващо нарасна износът на стоки с по-висока степен на преработка за сметка на суровините и изделията с по-ниска добавена стойност.

Делът на износа на енергийни ресурси спадна наполовина, на метали леко намаля, с 1/3 по-малък е делът на облеклата. Същевременно износът на машини увеличи относителната си тежест,

делът на

автоиндустрията

се утрои,

лекарствата заемат двойно по-висок дял, с 50% се увеличи делът на електрическите съоръжения, мебели, играчки, и други подобни. Износът на софтуерни услуги е нараснал 4-кратно, като заетите са се увеличили с 30 хил. души. Ако гледаме общо създаваната добавена стойност в икономиката, индустрията създава около 22% за трите години до 2008-а и 24% за последните 3 г. до 2017 г., строителството обаче добавя едва 4,1% - при 8% преди 2008 г., IT секторът добавя 5,7% (при 4,4% преди кризата), търговията, транспортът и туризмът горе-долу остават непроменени.

Ако гледаме заетостта, при всеобщия спад - към 2017 г. са наети около 200 хил. души по-малко – в автоиндустрията и електрониката са заети 15 хил. души повече, в ИТ индустрията и аутсорсинга на бизнес услуги – по около 30 хил. души повече, в туризма – около 7 хил. души повече, за сметка на 50 хил. по-малко в шивашката индустрия и 100 хил. по-малко в строителството.

От 2017 г. обаче факторите на средата са различни. След като 7 г. домакинствата на практика връщаха стари потребителски заеми, за последните 15 месеца задлъжнялостта им по потребителски кредити нарасна с 2 млрд. лева.

Новите ипотечни кредити за последните 12 месеца са 3,3 млрд. лева, или доближават пика преди 2008 г. и паралелно с това в последната година отчитаме сериозен ръст на разрешенията за строеж. Потреблението на домакинствата нараства с близо 10% номинално през последните 12 месеца, което е логично следствие от увеличението на средните заплати с 19% за последните 2 г., съчетано със създадените 130 хил. работни места.

Тези тенденции неминуемо създават стимул за пренасочване на стопанската активност отново към вътрешното търсене – независимо дали става въпрос за строителство и свързаните бизнеси, или за дейности, обслужващи търговия и потребление (и внос). Все още това не се е случило – износът продължава да надвишава вноса,

строителният

бранш наема

предпазливо,

липсват и големи потоци външен капитал, които да финансират големи проекти и значителна кредитна експанзия. Но увеличеното потребление на домакинствата, ниските лихви и разширеният достъп до финансиране неминуемо ще стимулират дейностите, които ги обслужват пряко и позволяват реализиране на непосредствени предимства. Доколко предприемаческата енергия, работната сила и инвестициите в следващите години отново ще се насочат към вътрешния пазар и покупка на имоти, или ще увеличават устойчиво глобалната конкурентоспособност чрез по-висока производителност, зависи както от външната среда, така и от местните политики. Ако преди кризата България получи само “бързите” ползи от членството в ЕС – приток на финансов капитал и отваряне на еврофондове, то в дългосрочен план “дивидентът” се измерва в потенциала за растеж чрез заемане на все повече ниши в сектори с висока добавена стойност чрез достъпа до общия европейски пазар.