Непрекъснатото внушение, че с политика се занимават хора, които я използват за лични цели, не за обществен интерес, поставя петно и върху тези, които произвеждат фалшиви новини, казва председателката на комисията по здравеопазване в Народното събрание

- Д-р Дариткова, вие “бездушна и безсърдечна ли сте ” по отношение на хората с увреждания, както твърди опозицията за вас, управляващите?

- Тежки негативни квалификации отправи опозицията към депутатите от управляващото мнозинство по повод различни теми, развълнували обществото.

Категорично не мога да приема подобни определения, защото винаги сме подхождали отговорно към проблемите на всички граждани. Участвах в многократни срещи и обсъждания на предложения проект за поетапна промяна на нормативната уредба, касаеща хората с увреждания. Такива срещи бяха проведени и в комисията по здравеопазване, и при съвместни заседания на социалната и здравната комисия, както и в комисията за взаимодействие с гражданските организации.

На тези срещи стана ясно, че наистина в годините назад има натрупани проблеми, които трябва своевременно да намерят решение. Но има голям разнобой между хората с увреждания и по-голямото предизвикателство е да се намерят консенсусни решения, които да отговорят максимално на интересите на всички.

Съгласието трябва да се постигне първо между тях самите, след това между тях и нормотворците и накрая да бъде приемливо за обществото.

Защото е свързано с нормативно-организационни решения, но и с финансова инвестиция. В тези срещи имаше и разумни предложения, имаше емоции и обвинения, но напрежението ескалира. Предполагам, че това се дължи на нетърпението на хората с увреждания да се решат техните проблеми.

Не допускам да позволят

да бъдат употребени

с политическа цел,

затова смятам, че е най-добре да се търсят решения в диалог. При една от срещите ни в социалното министерство организацията на майки на деца с увреждания, която не принадлежи към национално представителните организации на хората с увреждания, беше поканена също да участва в заседанията на работната група по конкретните текстове от закона. Останах с впечатление, че те се включиха с желание, но впоследствие напуснаха и изградиха палатковия лагер пред Народното събрание.

Радвам се, че след срещата при премиера Борисов миналата седмица те се върнаха отново на масата на преговорите, защото само така могат да се постигнат решения, максимално приемливи за голям процент хора и устойчиви във времето.

- Премиерът Бойко Борисов обеща допълнителни средства за хората с увреждания, но поиска контрол за течовете в системата. В състояние ли е държавата да улови изтичане на средства, които не се ползват от хора, истински нуждаещи се от тях?

- Нещо много важно се появи като идея миналата седмица - да се изгради регистър на хората с увреждания.

Знам, че Министерството на здравеопазването се ангажира с този регистър. Проблемът с решенията от ТЕЛК, които понякога може да бъдат поставени под съмнение, е свързан с липсата на информационна система.

Например ТЕЛК няма как да установи верността на епикризите, които се представят. Твърдя отговорно, че, за съжаление, системата на клиничните пътеки позволява да се “произвеждат” повече болни, за да се осигури оборот на лечебните заведения.

Впоследствие би следвало и ТЕЛК-овите решения да бъдат по определен механизъм предоставени на останалите служби, които дават различни помощи и придобивки на хората с увреждания. Изграждането на регистър ще позволи по-добър контрол и възможност за индивидуален подход при получаване на различни социални услуги и помощни средства.

По отношение на ТЕЛК отново имаше разминаване във вижданията на различните представители на хората с увреждания.

Майките на деца с увреждания бяха много радикални. Те смятат, че ТЕЛК-овете трябва да се закрият и само срещу епикриза да се прави индивидуална социална преценка. Това беше абсолютно неприемливо за националните представители на хората с увреждания.

И тук трябва да се търси общо консенсусно решение. При всички случаи

няма как само с епикриза

да се направи експертиза

на трудоспособността и

процента инвалидизация

- Доколко фалшивите новини и паралелната реалност, която според вас създават от опозицията, може да влияе на политическите процеси в България?

- Факт е, че от всеки случай в държавата може да произлезе сюжет, удобен за интерпретация от опозицията. В това отношение от опозицията са изключително продуктивни и изобретателни.

Това, от една страна, крие риск за държавността. От друга страна, е бумеранг, който би се върнал след време и срещу тях, защото, ако постоянно поставяш под съмнение действията на изпълнителната власт и представяш действията на депутатите и политиците в негативна светлина, рано или късно ти ще бъдеш отъждествен с всички тези отрицателни примери.

Това е риск, който една партия с дългосрочна визия би трябвало да прецени и предотврати. Непрекъснатото внушение, че с политика се занимават хора, които я използват за лични цели, не за обществен интерес, поставя петно и върху тези, които произвеждат фалшиви новини.

Заниманието с политика не бива да се заклеймява само като негативно, защото все по-малко съвестни, честни, сериозни и разумни хора ще насочват своята дейност в политиката.

А българската действителност има нужда точно от такива хора.

- Това негативно говорене все повече унищожава вярата на хората в политиците. Какво е нужно, за да се възстанови доверието в политическата класа? И въобще възможно ли е това?

- Винаги съм била против обобщенията. Смятам, че те са приоритет на социалистическия начин на мислене. Ние не сме еднакви. Трябва да се отчитат индивидуалностите и е важно всеки политик в района, в който е избран, да поддържа постоянен диалог с хората.

Да им показва човешко отношение, да търси решение на всеки проблем, с който го занимават, стига да е в неговите възможности, да не дава напразни обещания. Само така хората ще се убедят, че конкретният политик, когото те познават, не е като политиците - отрицателни литературни герои.

По този начин той може да си запази облика, какъвто е бил, преди да влезе в политиката. Това е и моето верую тук, в региона. Аз съм 4-и мандат депутат от Смолянска област.

Всеки петък

се прибирам,

не прекъсвам

контакт нито

с пациентите,

нито с хората, с които съм контактувала, преди да се занимавам с политика.

Това е изключително полезно, защото имам обратна информация за това какво се случва.

От друга страна, и те са наясно какви проблеми решавам в ролята си на политик. Тогава преценката може да бъде точна, а не на базата на определени политически внушения.

- Кои важни за обществото неща през последния парламентарен сезон са предложени и приети в здравната комисия на Народното събрание, която оглавявате?

- Един от големите законопроекти, които разгледахме, беше за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Чрез него се търси решение на т.нар. паралелна търговия с лекарства, която води до дефицит на животоспасяващи лекарства, защото те стават обект на износ поради ниските им цени в България.

Приехме на второ четене текстовете в комисията, но сме длъжни да ги нотифицираме в ЕК преди приемане в пленарна зала. На този етап отзивите са положителни. Очаквам през септември да приемем този законопроект.

Бяха направени други промени, които, макар и малки на вид, засягат голям процент хора и облекчават дейности в здравеопазването.

Например по мое предложение беше променен законът за “Държавен вестник” и рамковите договори вече излизат заедно с приложенията в електронната притурка на “Държавен вестник”.

Така не се получава разминаване във времето, защото е важно медицинските специалисти да се запознаят с изискванията своевременно и да не се допускат грешки.

Променихме Закона за обществените поръчки, което даде възможност лекарствата, които не са налични на територията на страната, да се осигуряват без обществена поръчка по ясно разписан механизъм чрез включване в специален списък от министъра.

Това облекчение основно засяга деца с редки заболявания, за които има лекарства, утвърдени в други европейски страни, но те липсват в България. Тогава процедурата трябва да бъде ускорена, за да може да се спаси животът на детето.

След това съм била лично свидетел на няколко случая, в които такива медикаменти са спасявали детски животи.

- Г-жо Дариткова, необходими ли са законови промени във връзка с исканията на хората с увреждания?

- Категорично. Работната група обсъжда в момента текстове от закона за интеграцията на хората с увреждания, който ще бъде променен.

Вече имаме внесен от две парламентарни групи закон за личната помощ. Но виждането на правителството е, че е по-добре тези текстове, отнасящи се до личната помощ, да бъдат интегрирани в закона, защото, ако личната помощ засяга малък процент хора - около 88 хил., нуждаещите се от всякакъв вид финансови и организационни облекчения са повече от 700 хил. души.

Така че

решение ще се намери

в комплексен закон, който

да реши организационните

и финансовите проблеми

на хората с увреждания. С повечето средства, които ще се отпуснат, се търси адаптиране на сумите, които получават семействата за децата под и над 18 години, където е най-драстичното намаление на средствата.

Ще се търси промяна на интеграционните надбавки, които също би следвало да се съобразят с линията на бедността.

Този законопроект трябва да бъде внесен до 1 октомври в Народното събрание. За да се съобрази новият бюджет с тези средства, трябва да имаме готов закон.

Около 150 млн. лв. допълнителни средства са обещани за хората с увреждания през следващата година, които на този етап ще са достатъчни.

- Защо вие не почивате като повечето ваши колеги от парламента?

- Работата ми е такава, че се налага да поддържам лекарската си практика. По нещастно стечение на обстоятелствата колежката, с която работя, боледува дълго време и не мога да намеря заместник.

И аз съм потърпевша от кадровата криза в здравеопазването, с която, за съжаление, не се справяме успешно.

CV

Д-р Даниела Дариткова е завършила медицинския педиатричен институт в Санкт Петербург

Специалист е по педиатрия и обща медицина, магистър по здравен мениджмънт

Народен представител от Смолянска област в 41-ото, 42-ото, 43-ото и 44-ото НС

Председател на здравната комисия в парламента