Някога учените там са опитвали да създадат атомна бомба, днес водите, почвите и дори въздухът те тикат към смърт

Дълбоко в горите на руската планина Урал лежи забраненият град Озерск или по-добре познат като Град 40. Зад охраната и оградите от бодлива тел се намира място, което сякаш е излязло от друго измерение.

В слънчевите дни млади майки бутат колички с бебета, деца играят на площадките, музика се носи от колонките на момчетата, които карат своите скейтбордове, семейства плуват в езерото, докато възрастни хора седят на пейките в парка. Всичко това изглежда като перфектната идилия, ала само местните знаят, че водата им е заразена, плодовете - отровни, а децата им може и да са болни.

Озерск е мястото, където трескаво се е развивала ядрената програма на Съветския съюз след Втората световна война. В продължение на десетилетия градът не съществува на нито една карта, жителите му 100 хил. души не са включени в преброяването на населението Русия.

Градът започва да се строи през 1946 година в пълна тайна от света и от гражданите на СССР близо до ядрената станция "Маяк". Той трябвало да приюти работниците и учените, които да създадат атомна бомба. През първите осем години живеещите там нямали право да излизат от града, да изпращат писма или дори да си помислят за комуникация с външния свят.

Дори роднините им не знаели къде се намират, а някои учени били обявени за изчезнали от своите семейства. Докато останалата част от народа на Русия живеела в пълна мизерия и ограничения, хората на "забранения град" се намирали в рая. Имали добри училища, безкрайно много храна, гори като извадени от приказка. Градът им предлагал не само сигурност, но и финансова стабилност. Единственото, което трябвало да направят, е да посветят живота си на ядрената бомба.

Но тази сделка имала смъртоносни последици. В продължение на години политическото и научното ръководство на Съветския съюз отхвърля факта, че екстремното излагане на радиация оказва влияние върху здравето на жителите на града и на бъдещите им потомци.

От самото начало по-голямата част от сградите били построени в близост до ядрения комплекс "Маяк". В края на 40-те години хората започнали да се разболяват и да умират - станали жертви на дългосрочно излагане на радиация.

Но не било само това - атомната електроцентрала претърпяла и няколко повреди, включително и "кищимската катастрофа", второто най-опасно замърсяване след това от Чернобил, което СССР успява да скрие от света. Други данни пък твърдят, че радиацията, изтекла от реактора, е била четири пъти повече от тази в Чернобил.

Според местните изтичането на плутоний продължава и днес. Едно от езерата в града носи зловещото име Езерото на смъртта, тъй като радиацията в него е 2,5 пъти повече от тази, която е изпуснала централата край Припят.

Чужденците и останалите граждани на Русия не могат да влязат в Озерск без позволение. Всъщност едва ли някой би имал огромно желание да бъде изложен на толкова голяма опасност. Жителите му пък могат да напускат територията на града и ако пожелаят - никога повече да не се връщат. Интересното е, че те все още се смятат за "избраници" и предпочитат да останат да живеят в Озерск.

Както съветските власти са ги убеждавали преди десетилетия, така и днес жителите на атомния град смятат, че той е създаден за да ги предпази от външния враг, който ще се опита да нахлуе в техния рай.

За останалата част от Русия е непонятно как тези хора могат да продължат да живеят на място, което бавно ги убива. Ала "интелектуалците" зад оградата от бодлива тел изобщо не се интересуват от това, което светът мисли за тях. Те смятат, че да живееш на това място е огромна чест.

Това е градът, на което са родени, където са се оженили, където са погребали родителите си, а понякога и дъщерите и синовете си.

В селото на 20 минути от Озерск се намира часовник, който непрестанно преминава от часа към нивото на радиация към момента. Той не е особено верен, но дори и по този начин е плашещ - според него жителите на града са изложени на пет пъти по-силна радиация от тези, които населяват земите край Чернобил.