Европа трябва да разбере, че в изкривения светоглед на американския президент има място само за фенове и врагове

Доскоро европейците вярваха, че въпреки тежките думи на Доналд Тръмп, Вашингтон никога няма да застраши своите съюзи от Студената война. „Не четете неговите туити, следете действията му“, каза висш американски служител на европейските си колеги, когато е разговорът достигнал до бъдещето на трансатлантическите отношения.

Каква грешка направихме, като повярвахме. В крайна сметка важни се оказаха тъкмо туитите.

Часове преди трепетно очакваната среща на НАТО в Брюксел президентът Тръмп разкритикува Германия, един от най-близките съюзници на Америка в исторически план, със смешното твърдение, че е „пленник“ на Русия, – а държавите от НАТО нарече „длъжници“.

Явно Тръмп реши да пренебрегне призива на председателя на Европейския съвет Доналд Туск: „Скъпа Америка, цени съюзниците си. В края на краищата, те не са много“.

Според Тръмп съюзниците на Америка символизират всичко сгрешено във външната политика на страната му. В интервю от 1990 г. пред списание „Плейбой“ той казва, че САЩ „защитават богати нации срещу нищо – нации, които щяха да бъдат изтрити от лицето на земята за 15 минути, ако не бяхме ние“. Те се „смеят на нашата глупост“. След това възгледите му изглежда не са се променили.

Време е европейците да признаят, че светът на Тръмп е свят без съюзници.

Реакцията на Европа на тази нова реалност напомня за Стиви, героинята от пиесата на Едуард Олби „Козата или коя е Силвия?“, която разбира, че съпругът й се е влюбил в коза. Шокът е толкова голям, че Стиви просто отказва да го проумее. Точно това прави Европа сега. В навечерието на срещата на НАТО президенти и премиери отново повтаряха познатите изречения за трансатлантическите отношения, сякаш нищо не се е променило след избора на Доналд Тръмп за президент.

Европейските лидери са толкова изненадани, защото: не е трудно да си представиш политически лидер от традиционните партии да води предизборна кампания с обещания да построи стена на границата, да премести в Йерусалим US посолството в Израел и да накаже китайското правителство за неговата икономическа политика. Традиционните политици лесно обещават подобни неща, но след като вземат властта, никога не го правят.

Канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон вероятно са имали такива очаквания за Тръмп. Чели са туитите му, но очаквайки да се появи на срещата на Г-7, са били убедени, че никога няма да действа по този начин. Как би могъл, пред толкова възрастни хора в залата? Но той прави точно това. Отново и отново.

Подобно на останалите днешни популистки лидери, президентът Тръмп съзнава, че неговите отношения с избирателите зависят от изпълнението тъкмо на най-радикалните му обещания. Защото успехът на един популистки лидер зависи не от това дали може да решава проблемите, нито дали се представя по-добре от своя предшественик. Всичко, което един популистки лидер трябва да прави, е да бъде различен от мейнстрийма – да прави това, което традиционните политици няма да направят никога. Например да обиди Германия.

Това, което прави Европа толкова уязвима в епохата на Тръмп е, че тя вижда себе си като съюзник на Америка. (И напълно основателно: все пак европейците са били съюзници на Америка през последните 70 г.) Но в света на Тръмп няма концепция за съюзи. Не, че е недоволен от европейските военни разходи или от позицията на Европа за Иран. Проблемът е, че в един свят, в който Америка е рушител, а не гарант за стабилност, съюзниците се превръщат в бреме. Те имат очаквания и изисквания, които ограничават американските политики, независимо дали става дума за преференциално търговско споразумение или за ангажимент за съвместни военни учения. Още по-лошо е, че те настояват за предвидимост и реципрочност, което напълно се разминава с вижданията на Тръмп за света.

Ако погледне през изкривената призма на Тръмп, човек би видял не приятели и врагове, а фенове и врагове. Феновете са лоялни, независимо от всичко. Те не очакват реципрочност. Враговете също са ценни, защото помагат за решаването на проблемите. Можеш да утвърдиш властта си, като ги пречупиш, или като се сприятелиш с тях. Подходът на администрацията на Тръмп към врага Северна Корея е най-добрият пример. Отношенията с Русия – Тръмп ще се срещне с Владимир Путин – също могат да се превърнат в такъв пример.

Европейците са обречени, ако мислят, че най-важният въпрос пред тях е как да спасят съюза си със САЩ. Времето за това е изтекло, което ще стане видно и от събитията в Брюксел тази седмица. Предизвикателството пред лидерите на Европа е да се научат да живеят в свят, в който Америка няма съюзници.

За начало могат да покажат, че се отнасят сериозно към необходимостта да се погрижат повече за собствена си сигурност, инвестирайки в автономна европейска отбранителна способност, без да разчитат прекалено на САЩ. Европейците трябва също да разберат, че единството им е наистина важно, но би било от полза, ако бъдат и малко непредвидими. Биха могли да се откажат от заучената си поза на безпомощност, когато става дума за Русия.

Логиката на света след Студената война е, че САЩ упражняват глобалното си влияние, като пазят и разширяват своите съюзи. Но тази логика вече не работи. Най-голямемият риск пред Европейския съюз е да се превърне в пазител на статукво, което вече не съществува.