Звезди от сцената и близки на актьора влизат в неговата гримьорна и разказват с усмивка за него с документалния филм "Гласове от гримьорната на Чочо"

Вижте го на 5 май от 19 ч по БНТ 1

Ако знаехме, че това е последният път, когато го виждаме...

Тази голяма хъшлашка буря, която идва, помита всичко и продължава напред.

Цунами!

Става вятър, изчезва, стихия, ураган, прекрасно бедствие.

Кратка лятна буря с много дъжд и слънце едновременно.

Пожар.

Така живя и живота си, избухна и си отиде.

Вулкан, комета, ракета, суматоха, гръмотевица, буреносен облак, експлозив...

Като мълния - изтряска, опустошава всичко около себе си и си заминава.

Вулкан, който изригва емоция.

Гръмотевичен буреносен облак.

Душата на театъра.

Затова тоя стол няма да бъде зает. Слава богу!

С тези реплики започва филмът “Гласове в гримьорната на Чочо”, режисиран от Стоян Радев - автор и на монтажа, и продуциран от Христо Мутафчиев и фондация “Икар”. Той е посветен на Петър Попйорданов-Чочо. Композитор е Мая Попова. Завършен през 2016 г., той наскоро бе показан в рамките на фестивала MASTER OF ART.

В събота (5 май) от 19 ч

лентата ще се

завърти по БНТ

На 5 май се навършват 5 години от нелепата кончина на големия театрален и филмов актьор, който си отиде на 48 години навръх Великден.

В продължение на 54 мин в неговата гримьорна влизат колеги, режисьори, критици, музиканти, роднини - Стефан Данаилов, Илка Зафирова, Хилда Казасян, Георги Мамалев, Светлана Янчева, Христо Мутафчиев, Даниела Мирчева, Валери Йорданов, Христо Шопов, Людмил Тодоров, Станимир Трифонов, Иван Попйорданов, Геновева Димитрова, Ники Кънчев, Олга Недялкова и др. Споделят спомени и мисли, свързани с уникалния му талант, с драматичната му съдба и с посланието, коeто е оставил след себе си. (В момента гримьорната му в Народния театър се ползва от Дарин и Деян Ангелови. Дарин твърди, че духът на Чочо още я обитава - б.а.)

Вероятно точно темпераментът и характерът на Чочо са повод всички да го сравняват с всякакви стихии, но твърдят, че могат да разкажат за него само истории, раждащи усмивка. Най-интересна е актрисата Илка Зафирова:

“Природно

бедствие ли? Хм...

Било е нещо тъмно, бурно, било е... И така изведнъж просветлява и тогава не само на мен, на всички хора им става ведро на душата... Това е Чочо”.

А певицата Хилда Казасян още потръпва, докато разказва за него - бракът им продължава 7 години (1993-2000). След стихията винаги има една симпатична дъгичка някъде, една луничка. Палитра от емоции, не съм виждала друг такъв човек, твърди тя и разказва как една вечер Чочо им отваря бутилка вино, тя се счупва и жестоко нарязва ръцете му, с часове го шият в “Пирогов”, но същата вечер той взема китара и започва да ѝ свири най-шантави и нежни мелодии, без въобще да умее да свири на китара.

Какво има в тази гримьорна? Не очаквайте тройно кристално огледало (това там е голямо, но единично), десетки лампи, букети, гримове. Стая 3 на 3 метра с едно бюро, малко диванче, гардероб, един стол, на който сега сядат приятелите му, за да си спомнят за него. Мнозина са убедени, че са виждали лицето му в огледалото, което се появява там като това на Алиса. Само че неговото е лукаво като на Чеширския котарак. И бавно изчезва.

Първи в стола сяда Христо Мутафчиев (като председател на Съюза на артистите в България той има статут да дава приз “За чест и достойнство”, който посмъртно получи и Петър Попйорданов - б.а.), за да разкаже защо е сниман този филм:

“Това не е

възпоминание за

Чочо. Това е нещо

като приказката,

в която изпращат юнака да донесе жива вода от извора, да даде на всички да пият, за да могат да се съживят и да живеят по нов начин. Забелязвам това и у колегите. Тази жива вода ги кара да живеят в о̀бичен трепет, точно така - о̀бичен трепет! Това е състоянието, когато се докоснеш до Петър Попйорданов.”

Какво ще разберем за Чочо от тези гласове в гримьорната му? Всички са категорични:

Живя си живота

както си искаше

и си отиде в

неговия стил

А той е харамийска стихийност, съчетана с космополитен шик - да си припомним усмивката му.

Най-ценното за него е била свободата, тясно му е било в оградите на света, който обитавал като дете в едно голямо тяло, оставайки си дете като поведение, емоции, начин на възприемане на света и природата, на хората около себе си.

“Бързаше, изпреварваше събитията, живееше интензивно. Не обичаше да е сам, искаше да споделя страсти и чувства.

Бързаше да живее”,

казва във филма Георги Мамалев

Критици като Божидар Манов и Геновева Димитрова, а и баща му Иван Попйорданов, са убедени, че на него му е трябвал детонатор, за да направи силна драматична роля, макар самият за себе си да е бил драма. В този период, в който активно снима, филмите на неговото равнище са били малко и киното дължи на Чочо, макар той да се превърна в емблема на поколението си. Актьор с безграничен хоризонт, той не получава шанс да изнесе филм като ракета носител, но не може да бъде причислен към изгубеното поколение.

“Не мога да си представя, окичен с всякакви отличия и награди, как излиза на сцената на 80-85 години, но мога да си представя как би могъл да го изиграе”, шегува се кинокритикът Божидар Манов.

Закъде се е забързал толкова Чочо. “Всичко е сега и трябва да се случи сега. Краен в страстите си, в живота, в купона, хиперраним, не можеше да намери спокойствие на духа си. Той носеше толкова много живот, че няма как да си представя този човек да го няма”, разказва Хилда Казасян.

Иван Попйорданов казва, че на неговия син му е липсвало чувство за самосъхранение. Стефан Данаилов добавя, че

ако той е обичал

малко повече

себе си,

ако не се е привързвал толкова силно и изцяло е разкривал душата си, “щеше да има съвсем друго развитие това момче. Имаше това качество, което съм търсил в моите студенти - малко лудост, акьорът естествено трябва да носи малко лудост”.

Даниела Мирчева, която беше до Чочо до края му:

“Той казваше, че в душата на човека има едни чекмедженца, в които крие тайни, чувства, спомени. В моята всички чекмедженца са запълнени с него, цялата ми същност и душа. Някои хора ще кажат, че преигравам.

Но не мога и не

искам да си

представям живота

без Чочи

Той е до мен, до дъщеря ни, непрекъснато с нас. Бих искала да видя усмивката му наистина, не от снимките или от екрана. Пускам си филми, имам и някоко записани пиеси. Само и само да чуя гласа му. Защото е тежко иначе...”

“Дано, докато водим този разговор, ни гледа отгоре”, пожелава в края на филма Божидар Манов.

“Уважаеми гости,

скъпи приятели...

Ей сега идвам!”

Последната реплика на финала е на Чочо - уви, кадър от филм - “Последното лято на един льохман”.

Режисьорът Стоян Радев е включил в “Гласове в гримьорната на Чочо” едно негово изпълнение на прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес, което той прочита в предаването “Нощен хоризонт” (200 000 са го видели). Толкова е съзвучно с неговия живот, че все едно големият писател с безкрайната си мъдрост е усетил тъгата, мечтата, жаждата за мига на раними хора като Чочо. И го написал вместо тях. С обич. Четейки този текст, Чочо сякаш го преживява. Ще го чуете във филма.

“Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на господ да мога да стана пазител на душата ти; ако знаех, че това ще бъде последният път, когато излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка…

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.”