ОТ МИЛА ГЕШАКОВА

Конспиративните обяснения са привлекателни за безкритичния ум

Интелигентните алгоритми на джаджите ни правят мързеливи

Умът на пасивния потребител е нещо като бройлер, който се захранва с подбран информационен фураж

В материално ориентирано, бедно и завистливо общество просперитетът на другия се преживява като личен провал

Комбинацията от невежество и високи технологии ни прави по-тревожни, объркани, нещастни и озлобени

Не е изключено след 27 г. някой смел българин да е сред първите хора, стъпили на Марс, но ще има и такива, които ще продължат да се оглеждат за извънземни

- България дърпа напред, отчитат от Евростат, но българинът не напуска челните места в световните класации по нещастие, живее със самочувствието на лузър и изненадващо се оказва много суеверен, както показа проучване на изследователски център “Тренд”, публикувано неотдавна от “24 часа”. Изненадва ли ви това, г-н Александров?

- Не виждам нищо изненадващо, при положение че всеки пети търка късметчета с надежда да спечели от лотарията. Изследването разкрива, че в началото на XXI век голяма част от

българите обитават

ментален свят на

готически ужас,

изпълнен с демони,

магии, конспирации

и извънземни чудовища

Този културен регрес се случва на фона на икономически подем и технологична революция. Това изглежда като парадокс, но само ако споделяме вулгарния прочит на марксизма, според който битието еднозначно определя съзнанието. Наивната вяра, че материалният и технологичен прогрес автоматично ще ни направи по-просветени, щастливи и добри, се срива пред лицето на фактите. Напротив – комбинацията от невежество и високи технологии ни прави по-тревожни, объркани, нещастни и озлобени, защото не сме в състояние да разберем и осмислим сложния свят, който ни връхлита отвсякъде. При това икономическият растеж води до нарастване на социалните неравенства, а в едно материално ориентирано, бедно и завистливо общество просперитетът на другия се преживява като личен провал. Ние се оценяваме, като се сравняваме с популярните модели на успех, а не със собственото си положение преди 10 или 20 години. Затова не можем да оценим напредъка и се чувстваме лузъри.

- Има ли връзка между лузърството и суеверието?

- Връзката е очевидна. Когато човек дълго време се чувства захвърлен и изгубен в един неразбираем свят, той започва да преживява този свят като враждебен, управляван от скрити и злонамерени сили. Суеверието и конспиративното мислене са не просто невежество, а провален опит за ориентация в убягващата реалност. Важно е да се каже, че има обективни причини все повече хора да се преживяват като лузъри. Живеем в един объркан, хаотично променящ се свят, който става все по-труден за разбиране и управление. Ускоряващата се промяна прави невъзможно да предвидим утрешния ден и как да се подготвим за него. В тези условия хората имат основателното усещане, че

губят контрол върху живота

си, и съответно започват да

се чувстват лузъри

въпреки нарастващото материално благополучие. За да останеш в крак със стремително ускоряващото се време, е необходимо постоянно да полагаш усилия, да се развиваш и трансформираш, да се изобретяваш наново всеки ден. Това е, като да се изкачваш по ескалатор, който се движи в обратната посока – за да останеш на едно място трябва да се катериш, за да се изкачиш трябва да тичаш нагоре. Спреш ли, започваш да се свличаш надолу. Това е изтощително и затова многи хора се отказват от надбягването с времето и доброволно слизат от ескалатора.

- Какво прави хората податливи на конспиративни теории, че някой свише управлява живота ни?

- Вярата в магическите светове, управлявани от чудодейни сили, е присъща на примитивните общества и на малките деца, които не познават механизмите, движещи света, и затова си го обясняват с вещици, магьосници и вълшебници. Когато хората са уплашени и объркани, те регресират към примитивното магическо мислене, характерно за децата, и започват да търсят прости обяснения за сложните феномени.

Вярата в Дядо Коледа,

в печалбата от лотарията

и в световната

конспирация

са явления от

един и същи

порядък,

но докато първото е безобидно, а второто е просто глупаво, то третото може да бъде много опасно.

- Не е ли дошла обаче модата на конспиративните теории отвън? Илюминатите, изнвънземните, непознатите космически сили - всичко това са представи, които не ние сме измислили, нали?

- Разбира се, конспиративните теории отдавна са глобализирани и циркулират като вирус в информационните мрежи, заразявайки умовете със слаб имунитет, каквито в България има много. Конспиративните обяснения са привлекателни за безкритичния ум, защото са в състояние да организират в цялостна система късчета случайна информация или дезинформация. Днес глобалната мрежа прелива от разпиляна, хаотична и непроверима информация, която е трудно да се структурира в полезно знание, но пък с лекота захранва всевъзможни конспиративни теории. Ние сме свободни да изберем в какво да вярваме и какво да промотираме.

От една страна, това е много демократично, защото всеки е овластен да се гмурне в мътния инфомационен поток било като автор, съавтор или обикновен потребител – от президента Тръмп, който в нощните часове туитва поредното си пропагандно послание, до

последния

наивник, който

споделя строго

секретна

информация за

галактически

заговор

От друга страна, мрежата разрушава йерархията на знанието, подкопава доверието в научните обяснения и релативизира истината.

Неслучайно тя се превърна в бойно поле за пропагандната война на варварството срещу модерната цивилизация.

- Каква роля играе образованието в този процес?

- Доброто образование съоръжава умовете с капацитет за критично мислене, тоест със способността да разграничават значимите от незначителните явления и да пораждат валидни обяснения за тях. Ако се вярва на изследването на “Тренд”, голяма част от нашите сънародници не само не умеят да разграничават фактите от интерпетациите, но не умеят да различават реалността от измислицата, истината от лъжата. Това говори зле за образованието, което са получили, и за културната среда, която ги е формирала. Изглежда, българското образование продължава да се занимава с

индоктринация

в овехтяла

псевдопатриотична

идеология

Разбираемо е, тъй като има голямо търсене на уютна идентичност, която някой да ни даде наготово, и образованието откликва на тази потребност. Идентичността е важна, но е необходимо доста повече, за да можем да се ориентираме успешно в усложняващия се свят.

- Често хората са склонни да вярват много повече на виртуални гурута, които нито познават, нито някога са виждали на живо, отколкото на хората, които ги обграждат. Защо?

- Разцветът на суеверието създава специфичен пазар на избавители и чудотворци, който неизбежно привлича външни играчи. Наред с местните врачки, баячки и гледачки се навъдиха всевъзможни екстрасенси, гурута и факири с добре поддържани брадички, които продават изцеление, прозрение, сексуална и финансова мощ и щастие на килограм. Ние също правим нелош износ - най-успешно брандираният български продукт без съмнение, е

Ванга, която

върви отлично

на непретенциозния

руски пазар

Но истинската причина да вярваме на вносни шарлатани е друга – близките, познати авторитети са се провалили и са ни разочаровали. Всички онези, чиято мисия е да разбират и интерпретират света – родители, учители, общественици, учени, политици и прочее, предлагат незадоволителни обяснения. И проблемът не е в това, че са невежи, проблемът е, че никой – дори най-добронамереният и образованият сред тях, вече не разполага с необходимото знание, за да сглоби цялата картина. Просто знанието нараства експоненциално и многократно надхвърля капацитета на човешкия ум. Изглежда, ще се налага все повече да се доверяваме на преценката на изкуствения интелект, чиито алгоритми стремително поумняват и е въпрос на време да ни задминат.

- Дали обаче свикналият с простички обяснения на сложни неща човек няма да деградира под властта на машините?

- Това вече се случва. Интелигентните алгоритми постепенно поемат все по-голяма част от функциите на нашия ум, което позволява на мързеливите потребители да оглупяват безгрижно, без това да им създава особени проблеми. Защо да помниш разни неща, след като алгоритъмът на “Гугъл” може да ти доставя всякаква информация за секунди? Защо да се напъваш да мислиш, щом приложенията към мобилния ти телефон могат да мислят вместо теб? Лукавото очарование на изкуствения интелект е, че познава потребителите по-добре от самите тях и им предлага тъкмо обясненията, които очакват да получат. Умът на пасивния потребител е нещо като бройлер, който се захранва с подбран информационен фураж. Ние не си даваме сметка колко зависими сме станали от инфосферата, докато не ни спре интернет връзката.

- Имате ли представа как ще се развие този сюжет в бъдеще?

- Както казах, засега

нашите умове изостават

спрямо нарастващата

сложност,

но аз се надявам, че ще успеем да наваксаме. Иначе рискуваме да се окажем в свят на шеметен технически прогрес, който не можем да разберем и да понесем. Програмата за изследване на Марс се разгръща пред очите ни и навярно ще доживеем да видим как човек стъпва на тази планета; и при все това мнозина избират да вярват, че всъщност марсианците живят сред нас, маскирани като хора, и тайно ни управляват. Това е едновремнно стряскащо, комично и възхитително.

- Как ще изглеждат България и българите след 27 години?

- Ако не бъде откъсната от европейския си път на развитие и не се срине в някакво ново варварство, има всички шансове след 27 години България да бъде напълно интегрирана в глобалния свят. Травмите от тоталитарния комунизъм и криминалния преход ще бъдат забравени и страната ще заеме достойно място сред цивилизованите модерни общества.

Българите, независимо дали ще живеят в пределите на родината, или по широкия свят, ще бъдат все по-неразличими в социално и културно отношение, но се надявам, че ще съхраняват и развиват и националната си култура. Не е изключено някой смел българин да е сред първите хора, стъпили на Марс, но вероятно ще има и такива, които ще продължат да се оглеждат за спотайващи се извънземни.

Харалан Александров е  роден през 1967 г. в София

Завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”

Има защитена докторска степен по антропология и по организационни изследвания във Великобритания

Преподовател в НБУ