Много често хора, които дълго време са били мачкани и потискани, щом се освободят и вече имат права, ги избива на мрънкане, дребнавост, безумни и настоятелни претенции за несъществени неща, и то спрямо хора, които нямат никаква вина за предишното им положение.

Спомням си една приятелка на майка ми, Валя. Мъжа ѝ беше адски деспотичен, държеше се с нея като с втора категория човек, здраво командореше без право на възражения, случвало се е да я шамари, ако е много изнервен. Дълго време го търпя, в някакъв момент се разведоха по негово желание, за са се ожени за доста по-млада жена, с която е имал паралелна връзка. След 2-3 години и Валя се омъжи. Изглежда е внимавала с избора този път, човекът образован, възпитан, обича я, държи се с нея мило. А госпожата, усетила че вече има възможност да се изказва и да се съобразяват с нея, стана като отвързано куче. Чуди се за каква простотия да дудне, да прави фасони, да му вменява вина. Забравил за годишнината от датата на запознаването им - не му говори дни наред, не купил каквито тя поръчала яйца - натякване, ужас... Такива работи.

Като слушам как Народа се е възпалил заради 3% разлика в какаото в някакъв шоколад и други също толкова незначителни разлики, че със сигурност могат да се определят като естествени вариации, и които преди всичко никой не те кара насила да потребяваш, не мога да си го обясня по друг начин, освен като проява на същото явление. След половин век лишаване от възможността да купиш каквато и да е стока с поносимо качество, храни, за чийто състав не знаеш абсолютно нищо, освен че са произведени от всякакви боклуци и при производствена хигиена, която спокойно може да се нарече кошмарна. Плюс, разбира се, липсата на критично мислене (или на каквото и да било мислене) и насажданите от десетилетия внушения как Запада ни мрази и иска да ни унищожи.

P.S. Нещо подобно е и с така наречените афро-американци в САЩ.

*Мария Ласкин във фейсбук