Каква само ирония на съдбата е, че Десислава Иванчева, която беше хваната със 70 хиляди евро подкуп, стана кметица на столичния квартал "Младост" благодарение на партия "Нормална държава".

Ирония, защото, за съжаление, точно това всъщност се оказва нормалната държава България.

Нормална държава е, когато в кметството ти искат подкуп, за да построиш сграда, когато данъчни служители те изнудват, за да не те тормозят с проверки, когато полицаят на пътя започва разговора с: "Ами сега какво ще те правим?", когато бъде арестувана цяла смяна митничари, когато бъде задържана цяла смяна гранични служители за подкуп.

Когато всички тези арестувани хора в крайна сметка не бъдат осъдени, а възстановени на работа, за да бъдат задържани години по-късно отново и отново оправдани, и отново възстановени на работа. За да продължат да прибират купища пари, които на края на смяната трупат на масата и делят помежду си.

Когато един кмет напуска поста си, за да стане митничар. Защото в Свиленград, където корупцията е по-мощна от гравитацията, тази работа е много по-доходна и авторитетна.

Да, всичко това е нашата България. Това, уви, е нормалното състояние на България. А ненормално е, когато полицаят, митничарят, данъчният служител не ти искат подкуп, а кметът не ти пречи, а ти помага да си свършиш работата законно, без да му плащаш за това на два пъти - първия път с данъците, благодарение на които получава заплата и осигуровки, и втория - когато прибере и подкуп от теб.

Въобще, нещата да се случват нормално, в България е крайно ненормално.

И затова бих посъветвал г-н Кадиев да промени името на партията си в "Ненормална държава", за да стане по-разбираемо за хората какво точно внушение преследва.

Това, разбира се, само ако такава е била идеята му. Защото в България няма нищо сигурно.

Ето, довчера си мислех, че една от най-доходните професии у нас е на най-добрите автокрадци. Сред тях има толкова работливи и сръчни, които задигат по няколко крайно скъпи автомобила в денонощие.

Но след ареста пред спортната палата съм силно разколебан. Иванчева се оказа истинска машина. За пари, естествено. При нея само капарото е 70 хиляди евро.

И бих посъветвал адвоката й да се помъчи да измисли някоя по-така версия, защото тази за служебната кола, в която всички се били возели, и за пълните с боклуци кашони в нея не е много успешна.

Но като я е измислял в движение, той най-вероятно не е знаел, че Иванчева е пила цели два часа кафе с посредника, който пък е прибрал от сделката 14 хиляди евро. Вижте само колко успешен е този бизнес, в който само посредникът прибира цели 14 хиляди евро!

Казват, че при краткото, но изпълнено с хаос и парализа кметуване на Иванчева пиенето на кафе с посредници не било изключение, а по-скоро правило. Служебният й кабинет бил задръстен с преписки за строежи, които не се придвижват в срок. Бавят се със седмици, с месеци, с години. Докато не дойде покана за кафе.

Даже в дома на кметицата имало множество служебни преписки. Само фантазията може да ни подскаже за какви обороти става въпрос. Това са десетки, стотици литри изпито кафе.

Ако живеехме в ненормална държава, където Иванчева щеше да получи скоро присъда и да се озове в сливенския затвор, щях да кажа, че арестът й е прекалено показен като място, продължителност и демонстрация.

Ние обаче живеем в нормална България, в която присъдите за корупция са по-невидими от биткойните. И такива като кметицата на "Младост" обикновено виждат отвътре затвора в Сливен само в някой телевизионен репортаж.

Защото корупцията в строителството остава невидима. При нея няма недоволни. Има двустранен интерес и парите не се прибират от кметове, главни архитекти и началници в строителния контрол, а от техни много близки хора в архитектурни бюра, през които инвеститорите са принудени да прокарват проектите си.

Затова фактът, не няма арести в този сектор, далеч не означава, че няма корупция. Напротив. Има, но общият интерес я крие така старателно от широката публика.

Поради всички тези причини аз смятам, че арестът на Иванчева беше чудесен. Защото, когато няма ефективна борба с корупцията, трябва да има поне зрелище за публиката.

И ако утре и тя бъде оправдана, ще й остане поне резила пред спортната палата, където успя да я види половин София. Дори и да осъди после държавата в Страсбург, този път поне ще знаем, че сме платили билети за първия ред.