Има много вътрешна политика в удара в Сирия. Тръмп чисти имиджа си на зависим от руснаците, казва експертът-арабист

- Към кого и за какво според вас изпрати послание ракетният удар, който САЩ, Великобритания и Франция нанесоха в събота в Сирия?

- Да сравним посланието, което излъчи този военен удар със скромните му военни параметри - 110 ракети и 20 самолета - повече от символични. Някои експерти дори нарекоха този удар тренировка. Очевидно такъв удар няма за цел да промени статуквото на терен в Сирия. Явно замисленото е повече от скромно.

Това идва да подскаже, че в посланията на държавите, предприели удара, вътрешнополитическото е силно изразено. Амбициите на Доналд Тръмп според мен най-вече са насочени към избирателите - да покаже, че удържа обещанията си. В постингите си той критикува Обама, че не си е свършил работата през 2013 г., говори за червена линия, която Обама не е реализирал. Освен това Тръмп

дава ясна

заявка, че той

не е човекът

на Русия

Докато бившият директор на ФБР Джеймс Коми сипе обвинения срещу президента. Неслучайно в постинга на Тръмп пишеше: “Русия, чакай нашите ракети”. Но на терен нямаше нито една ракета срещу Русия.

Така че вътрешната политика надделя над външната.

- Дали Русия е била предупредена за ударите?

- САЩ казаха, че линията е била отворена, но този път те не са ги предупредили. Моето усещане е, че идеята е Тръмп да бъде много сериозно подготвен за следващите избори. Да изчисти имиджа си на руска зависимост, макар и с непопулярни мерки.

Защото в САЩ 62% са против нанасяне на военен удар - нормално, никой не иска глобален конфликт. Но в същото време повече от половината американци са срещу използването на химическо оръжие. И Тръмп насочва ударите си срещу президент, който очевидно няма политическо бъдеще - Башар Асад. Пък и Асад явно няма как да е любимец в очите на американските избиратели.

- А защо Франция е в коалицията, нанесла ударите?

- Това са амбициите на Еманюел Макрон за връщане на Франция като сила, която е основен фактор в Сирия. Същото прави впрочем Турция.

Ердоган отправя

послание: Ние

сме трета

страна, не сме

част от руската

коалиция, не сме

част от Запада,

имаме собствена

позиция

И че всичко, което ще става в Сирия оттук насетне, трябва да става с одобрението на Турция.

- Има ли преки и косвени заплахи за България в тази ситуация?

- Няма как да няма резонанс у нас - България е част от ЕС. Нормално е обаче България да е в периферията на дебата, който ще се случи оттук насетне в ООН. България е с европейските си съюзници, без да е в първите редове. Имайки предвид

географската ни

близост до

взривоопасния

регион,

мисля, че се поддържа една умерена позиция, което е плюс за нас.

- Има ли опасност от засилване на бежанския поток?

- Не може да се предизвикат бежански потоци със 100 ракети. По-скоро причина за такова нещо може да бъдат продължаващите военни действия на цялата територия на Сирия.

- Прави впечатление позицията на Германия, която стои встрани от “острието” на удара.

- Бих сложил тук и позицията на Италия. И за това има две обяснения. Първото е, че Германия възприема историята с Източна Гута като спор Русия-Великобритания или

като

продължение на

спора “Скрипал”: едно химическо оръжие срещу друго. Но има очевидно неща, които ние няма да разберем и по двата спора - предполагам, че и двете страни знаят повече, отколкото се изнася по медиите.

И вторият компонент - до Германия и Италия стига руският газ. Така че има и политически, и икономически компоненти, обуславящи позицията на тези два много важни съюзника в НАТО.

Така че има плетеница от нюанси в “пилотирането” на отделните европейски столици по техните позиции.

Нека припомня, че Италия посрещна наскоро третия човек в режима на Башар Асад - Али Мамлук. Нещо, което със сигурност не се е понравило на трите държави, които нанесоха удара по Сирия.

Освен това Стафан де Мистура, специалният пратеник на ООН за Сирия, е италианец. Едно участие на Италия би го дискредитирало като посредник.

- Турция обаче приветства удара в Сирия.

- Русия се опита да сдобри Башар Асад и Ердоган. Иранците нееднократно оказват натиск на Ердоган да си оправи отношенията с Башар Асад. Това обаче очевидно няма да се случи.

- Навлизаме ли в период на дълга студена война, както прогнозират някои наблюдатели?

- Няма как да бъде възпроизведена студената война отпреди 1989 г., защото тогава противопоставянето беше блоково и много ясно структурирано и най-вече - беше идеологизирано. Комунизъм срещу капитализъм.

Сега доминират

“коалиции на

желаещите”,

в които често влизат държави с разминаване в идеологията. Противопоставянето часто е на базата на национални интереси. В сирийската криза това се вижда в позициите на Турция, Иран, Русия. Появяват се прагматични коалиции, формирани единствено на база интереси. Както в един парламент се появяват тематични коалиции по дадени теми.

Според мен светът е многополюсен, динамичен. Форматите, в които се решава една конкретна проблемна ситуация, не могат да се възпроизведат в друга. В Косово - едни действащи сили, в Сирия - друга. Да припомним, че в случая “Скрипал” пак противопоставянето е Западът- Русия, но там лидираща сила е Великобритания, не САЩ. Няма ги класическите два полюса.

Системата на международните отношения се е развила.

CV

Роден през 1960 г. в Атина

Завършил Дамаския университет в Сирия

Преподава във ВСУ “Черноризец Храбър” и Русенския университет “Ангел Кънчев”

Автор на редица книги и изследвания по въпросите на Близкия изток, фундаментализма и исляма