По бай-тошево време какви дербита имаше само. Ако случайно не отидеха на стадиона, мъжете се събираха да гледат заедно в къщата на някой с що годе надежден телевизор, често беше при дядо ми - "Електрон", цветен! Като станеше на снежинки, само с 2-3 по-силни удара с цяла длан се пооправяше достатъчно, че да може да се вижда горе долу ясно. Почнеше ли мача, по улиците почти нямаше хора, само деца, предимно момичета - момчетата над 8-10 години вече бяха наясно с важността на вечното дерби. От отворените прозорци се чуваха телевизори на макс, блъскане по тях като спре картината, псувни ако е по време на някой ултра важен момент от играта, и разбира се дежурните "Левски свине", "Бий чорбата по главата" и др.

В моето семейство мъжете бяха сред най-големите футболни маниаци. А най-индиферентния на тема футбол човек в целия ми живот беше баба ми. Тя сядаше на пейката на улицата и пиеше кафе от ръж и леблебия. Като я пита някой "Мика, ти няма ли да гледаш мача?!", тя отговаряше: "Не, аз съм го гледала".