Държавата преговаря за прекратяване на договорите за двата теца

Над 7,5 млрд. лв. са приходите в България на американските централи за 10 години. Като се знае, че основно те са от продажба по преференциални цени на тока им, излиза, че българите - бизнесът и домакинствата, са платили тези пари.

Приходите на “Ей И Ес 3С Марица Изток 1”, която е собственик и оперира новопостроената ТЕЦ “Ей И Ес Гълъбово”, от 2006 до 2016 г. са 3,070 млрд. лв. За същото време печалбата с натрупване е 632,039 млн. В първите четири години - от 2006 до 2010 г., компанията е на загуба от близо 100 млн. лв., това е времето, в което централата се изгражда. Компанията е изплатила дивидент от 195,386 млн. лв. през 2016 г.

“КонтурГлобал Марица Изток 3” има приходи от 2006 до 2016 г. за 4,443 млрд. лв. Печалбата ѝ е 923,99 млн. лв. Компанията е съсобственик със 73% във втората американска ТЕЦ - “Марица-изток 3”. 27% от капитала е на Националната електрическа компания. Така излиза, че печалбата на двата теца за 10 г. е над 1,5 млрд. лева.

От последното заявление за цени на НЕК за сегашния регулаторен период става ясно, че 1,97 млрд. лв. ще платят домакинствата и бизнесът за субсидирания ток от 1 юли 2017 до 30 юни 2018 г. Това е токът от ВЕИ, когенерации и двете американски централи. Тяхният дял в тези близо 2 млрд. лв. е общо 869,68 млн. лв.

Двата теца са в общественото внимание от момента, в който завъртяха турбините и започна производството на ток - едната след рехабилитация, а другата изцяло наново построена. Точно тогава се задействаха резултатите от дългосрочните им договори с НЕК за задължителното изкупуване на тока им на преференциални цени, което вдигна сметките и на домакинствата, и на бизнеса.

Миналата година за първи път се чуха добри думи за Ей И ЕС и за “КонтурГлобал” при големите студове и недостига на ток и невъзможността на централите, на които се плащаше да са в резерв, да включат. Тогава се видя, че от тези инвестиции има полза, тъй като те помогнаха на електроенергийната система.

На кого плащаме тези пари?

Едноличен собственик на “Ей И ЕС 3С Марица Изток 1” ЕООД е регистрираната в Нидерландия “Ей И Ес България Холдингс БВ”, която се притежава косвено от “Ей И ЕС корпорейшън”, регистрирана в Делауеър. Акциите на последната се търгуват на Нюйорската фондова борса, става ясно от финансовия отчет на компанията за 2016 г.

“КонтурГлобал Марица Изток 3” е 73% собственост на “КонтурГлобал България Холдинг”, която е регистрирана с адрес на управление Велико херцогство Люксембург, представлява се от Ан-Клер Гринмо, управител клас А, и от Ан Биле, управител клас Б.

Двете компании не са първите собственици на централите, не те са сключвали прословутите дългосрочни договори за задължително изкупуване на тока.

Без съмнение двата теца са нужни на електроенергийната система. Навремето безнадеждно остарели, ако не бяха модернизирани, те трябваше да затворят. Затова се е пристъпило към ново строителство на едната и модернизация на другата.

Всичко започва преди повече от 15 г. - на 13 юни 2001 г., в последните дни на правителството на Иван Костов НЕК подписва договор с компанията “3-С Мавриций” за изграждане на мощност от 670 мегавата в “Марица-изток 1”. С него националната компания поема ангажимент да изкупува задължително тока по преференциални цени за 15 г. По-късно това споразумение се прехвърля на американската Ей И Ес, която изгражда централата.

Около “3-С Мавриций” години наред текоха скандали, тъй като тази фирма притежаваше една хартийка, но изключително ценна - ангажимент за задължително изкупуване на тока по преференциална цена. И до днес в името на фирмата, която е вече 100% собственик на централата, все още стои 3С. Всъщност Ей И Ес изкупува дяловете на тази фирма още през 2009 г.

В същия ден - 13 юни 2001 г., НЕК подписва с “Ентърджи” за рехабилитация на “Марица-изток 3”, тук държавната компания си запазва 23%. 

 Според финансовите отчети на “Ей И Ес 3С Марица Изток 1” парите за строителството на централата идват по договор, сключен на 20 април 2006 г. за предоставяне на дългови инструменти без право на обратен иск на обща стойност 829 млн. евро. Първият транш е на 9 май 2006 г., остатъкът от средствата се осигурява чрез вноски в капитала, а от 2 октомври 2008 г. и чрез вътрешнофирмен заем от компанията майка.

Нетният инвестиран капитал от “КонтурГлобал Марица Изток 3” до 31 декември 2016 г. е 654 млн. лв. Оттази сума 49,7% , или 325 млн., е собствен, а 50,3 на сто, или 329 млн. лв., е привлечен, пише във финансовия отчет на компанията към 31 декември 2016 г.

Какви ангажименти се появяват с тези договори и с анексите към тях?

Първият е 15-годишен за изкупуване на електроенергията, а отделно и на разполагаемостта на блоковете. Тоест и да не работи, пак се плаща.

От отчета на Ей И Ес за 2016 г. се вижда, че за ток са платени от НЕК 222,265 млн. лв., а за разполагаема мощност - 323,075 млн. лв. За 2015 г. сумите са 250 млн. лв. за еленергия и 358,298 млн. лв. за разполагаемост.

Вторият ангажимент е осигуряване на въглища от “Мини Марица-изток”, а третият - квотите въглеродни емисии да се плащат от НЕК.

Във всеки отчет има текст, който съобщава: въздържане от действия, които могат да попречат на НЕК да изкупува тока от централите, гаранция, ако НЕК бъде закрита или обявена в несъстоятелност - тогава друго дружество незабавно трябва да поемае задълженията.

Има също гаранция, ако НЕК бъде приватизирана. Тогава новият собственик трябва да продължи да изкупува тока. Тези ангажименти са поети с писмо на правителството на тройната коалиция от 22 юни 2005 г. за оказване на подкрепа на проекта.

Пак по това време са заложени и сметките на домакинствата, тоест вземанията на НЕК от ЧЕЗ, ЕВН и “Енерго-Про”. Нещата и при “КонтурГлобал” са огледални на тези при Ей И Ес.

НЕК, натоварена да изкупува зеления ток, този от топлофикациите и заводските централи, изпадна в тежък финансов дефицит. Дължеше 800 млн. лв. на американските централи, тъй като не бе компенсирана за тези субсиии през цените на тока. Дори преди 2-3 г. неофициално се говореше дали държавната компания да бъде фалирана.

В сметките на битовите потребители влязоха суми, които плащат за субсидираната еленергия. По-късно бе измислена схемата да се плаща такса “задължения към обществото”, в която влизат надбавките на субсидирания ток и от събраните суми, както и от парите от квотите въглеродни емисии се компенсира НЕК.

Друга компенсация е производителите на еленергия и преносните оператори да плащат 5% от приходите си във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Но дори и тези 5% за американските централи ги плаща НЕК. С тези мерки, които да събират пари за субсидията, националната компания излезе от състоянието на фалит.

Междувременно през 2014 г. КЕВР излезе с решение, с което задължи НЕК да преговаря с американските централи за изменение на споразумението за изкупуване на електроенергия. Тя зададе и параметри - намаляване на цената на Ей И Ес с 30%, а единият блок да излезе на свободния пазар. Намалението на “КонтурГлобал” е 20% и два блока на свободния пазар, което ще облекчи потребителите с 5,4 млрд. лв. за времето на договорите.

В същото решение регулаторът възлага на финансовия министър да сезира ЕК има ли непозволена държавна помощ. Вече няколко години обаче от Брюксел няма становище.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви, че министерствата на финансите и на енергетиката са в постоянна комуникация с комисията.

Пред “24 часа” преди дни председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев заяви, че до няколко месеца може да има промяна в договорите с американските централи и да отпаднат клаузите за задължително изкупуване на тока и за преференциалните цени. Предоговарянето вероятно ще струва стотици милиони лева, които ще бъдат платени като компенсации.

От енергийния сектор казват, че компаниите са наясно, че дългосрочните договори противоречат на еврозаконодателството. Пред журналисти представители на едната централа са казвали, че са готови за преговори, но досега никой не се е обръщал към тях.

А причината този въпрос отново да стане актуален е, че бизнесът поиска намаляване на таксата “задължения към обществото”, от която се плаща и надбавката за американските централи. В момента тя е 37,25 лева, като от тях 10 лв. се падат на американските централи.

Как се смениха собствениците на двете централи

На 13 юни 2001 г. в последните дни на правителството на Иван Костов, НЕК подписва договор с компанията “3-С Мавриций” за изграждане на мощност от 670 мегавата в “Марица-изток 1”. В него националната компания поема ангажимент да изкупува задължително тока по преференциални цени за 15 г.

По-късно споразумението се прехвърля на американската “Ей И ЕС”.

Според него централата трябва да е готова през 2006 г. През това време обаче идва сривът на енергийната компания “Енрон” в САЩ, което се отразява сериозно и на акциите на AES. Инвестицията в България се забавя, докато се стабилизира финансово американската компания.

2005 г., по време на тройната коалиция, правителството дава писмо за държавна подкрепа за проекта. В него са преференциите, основните от които вече изброихме.

И при другата централа - “Контур Глобал Марица-изток 3”, на 13 юни 2001 г. НЕК подписва договор с “Ентърджи” за рехабилитацията на “Марица-изток 3”. Дяловете са 73% на американската компания и 23% на българската. Инвестицията е пак срещу задължително изкупуване на еленергията от НЕК. По времето на “Ентърджи” компанията се казваше “Енергийна компания Марица изток 3”.

През 2003 г. “Ентърджи” привлича за партньор по проекта италианската енергийна компания “Енел”, продава 60% от своя 51%-ов дял в “Енергийна компания Марица изток 3”.

На 27 февруари 2003 г. са подписани споразумения за кредитиране на модернизацията с 9 банки. Капиталът на “Енергийна компания Марица изток 3” се увеличава, като чуждестранното участие нараства до 73% (от които “Ентърджи” притежава 40%, а “Енел” 60%), а делът на НЕК намалява до 27%.

В края на май 2006 г. “Ентърджи” се оттегля, като продава участието си на “Енел”. Така съотношението на собствеността става 73% за “Енел”, 27% за НЕК.

“Енел” завършва рехабилитацията през февруари 2009 г., а централата е първата, която работи в съответствие с европейските екоизисквания. “Енел” е обявена за инвеститор на годината.

През юни 2011 г. “Енел” се оттегля от България, продава дела си на американската енергийна компания “КонтурГлобал” за 230 млн. евро. Новият собственик поема и 315 млн. евро дългове.

“КонтурГлобал” продължава с модернизациите заради по-строгите изисквания за емисии на ЕК.