В държавните вложенията са 390 млн. лв. Всеки по-голям град вече прави място за инвестиции

2,5 млрд. лв. са инвестициите в частни и държавни индустриални зона в страната, показват данни на Министерството на икономиката и на компаниите, които ги развиват.

В държавните зони инвестициите са 390 млн. лева в края на 2017 г. Част от вложенията на компаниите, които са избрали тези паркове, ще продължат и през 2018 г.

Девет са индустриалните паркове, които управлява Националната компания “Индустриални зони”. Най-много - 350 млн. лв., са в Божурище, 13 млн. лв. са в зоната в Бургас, останалите са на инвеститори, които са влагали пари в наети имоти.

Стартът на “Икономическа зона София - Божурище” бе даден на 17 юни 2013 г. Тогавашният президент Росен Плевнелиев направи две първи копки. С първата даде старт на изграждането на завод на немската компания Behr-Hella Thermocontrol, а с втората стартира строителството на инфраструктура в зоната. Днес

20 компании там

са купили земи

и са изградили или правят в момента производствени мощности или логистични центрове.

Зоната в Божурище отесня, тъй като на 29 юни миналата година министърът на икономиката Емил Караниколов разписа увеличаване на капитала на националната компания “Индустриални зони” чрез апорт на недвижим имот. Това са 115 375 кв. м в землището на село Гурмазово, община Божурище. С този терен зоната се разшири и с това се приключва обособяването ѝ.

Началото на “Индустриален и логистичен парк - Бургас” бе сложено през 2004 г.

В него акционери са с 51% Национална компания “Индустриални зони”, а с 49% - община Бургас, която влиза с апорт на земи. Паркът вече има сключени договори с 30 инвеститори. 80% от площта вече е заета и се

търсят нови

производствени

терени

Свободните зони в Русе, Свиленград и транзитната търговска зона във Варна са преди всичко логистични и предлагат сгради и терени под наем, където могат да се изграждат складови помещения.

Предстои развитието на икономическата зона във Видин. В края на миналата година правителството премахнати разпоредбата, с която се забранява да се продава терен и да се отстъпва право на строеж. Това спъваше и отблъскваше инвеститорите.

В зоната във Видин застроената площ е 7450 кв. Производствените и логистичните халета са 2600 кв. м. Индустриалните терени за инвестиции “на зелено” са 165 991 кв. м.

В процес на развитие

са индустриалните

зони в Карлово,

Телиш (Плевенско) и

Варна-запад

Те тепърва ще бъдат представяни пред потенциални инвеститори.

Зоната Варна-запад е планирана с акцент върху логистиката, заради близостта ѝ до пристанището, чието име е взела тя. Площта е 399 000 кв. м, на 35 км е от Варна и 28 км до летището и 18 км до пристанището, и на 11 км до магистралата за Черноморието. За нея има вече изготвен и подробен устройствен план (ПУП).

За Карлово преди близо 2 години се писа, че китайци проявяват интерес, дори са внесли инвестиционно намерение, но оттогава за купуване на терени на бившето военно летище все още не се е чул резултат.

В последните две години като че има сериозно раздвижване в по-големите градове у нас, областни центрове или не, да търсят и да предлагат терени за индустриални зони.

Така националната компания подписа меморандуми с общините Варна, Видин, Ловеч, Дупница, Мизия, Сандански, с областната администрация на Кърджали. В четвъртък миналата седмица такъв меморандум в присъствието на икономическия министър Емил Караниколов бе подписан и с община Враца.

Идеята е общините да

предоставят терени,

а националната компания, ако има инвеститори, да ги насочва към тях. Това е още една ниша за индустриално развитие.

Има идеи за зони в Димитровград, Кърджали, Стара Загора. Министърът на икономиката Емил Караниколов каза пред “24 часа”, че летището край Стара Загора, чийто принципал е ведомството му, може да стане място за инвеститори.

От Министерството на икономиката, което е собственикът на националната компания, обясняват, че трябва да се насърчава изграждането на икономически зони. Но преди са се привличат инвеститорите, трябва да е избрано точното място - близо до транспортни центрове, да има комуникации и изградена инфраструктура в самата зона. И когато бъде предложено на инвеститора, той да започне да строи, а не тепърва да изминава процедурите по издаване на разрешителни за пътища, ВиК, електро- и друга инфраструктура.

Не само държавата и общините създават зони. Двете частни, които съществуват,

може да се нарекат

суперуспешни

Пловдивската “Тракия икономическа зона” например отчита инвестиции от над 1,1 млрд. евро, в нея има над 120 компании. Другата е в Шумен, тя е публично-частно партньорство на общината и частна компания.

На сайта на БТПП има списък с имената на над 50 индустриални и технологични парка в цялата страна, с кратко описание на терените и на комуникациите към тях.

В Божурище дойдоха досега 20 компании 

“Икономическа зона София - Божурище” има площ от 2 665 595 кв. м. Намира се на 15 км от центъра на София, на 23 км от летището, на 5 км от магистралата за Гърция, на 2 км от тази за Сърбия и в непосредствена близост до международния път, свързващ Европа и Турция. Има директна връзка с железопътната мрежа, изготвен е проект за спирка на метрото в близко бъдеще .

20 компании инвестират 350 млн. лв. в икономическата зона в Божурище. Първата бе германската “Бер-Хелла Термоконтрол”, която подписа договор на 15 юни 2013 г. и започна производство от 1 март 2015 г. Компанията изгради производствена база и център за научноизследователска и развойна дейност за инженеринг и производство на контролни блокове за автомобилни климатични системи.

В първия етап тя инвестира 21,7 млн. евро и осигури 350 работни места. Компанията планира разширяване на инвестицията си с допълнителни 50 млн. евро.

Основните им клиенти са водещи автомобилни компании като Audi, Bentley, BMW, Bugatti, Chrysler, Daimler, Ford, GM, Lamborghini, Renault, MAN, Nissan, Porsche, Renault, Seat, Skoda, Volkswagen и Volvo.

Датската компания за мебели и интериор JYSK Nordic ще реализира мащабен инвестиционен проект в София - Божурище чрез изграждането на най-големия дистрибуционен център в Югоизточна Европа.Общият размер на инвестицията в следващите 2 до 5 г. е 100 милиона евро. България и Божурище са избрани за най-добра бизнес среда и най-добро място за производство и дистрибуция в Югоизточна Европа.

“Мултивак” е водещ доставчик на решения за опаковки за храни, медицински и фармацевтични продукти, както и за промишлени и потребителски стоки в световен мащаб. Инвестицията им е 18 млн. евро, откритите работни места са 150.

Инвестиция в мелница за брашно прави и гръцката Loulis Mills. Инвестицията е 9 милиона евро, а новите работни места са 50.

В зоната са още АЦОМ, “Волаком”, “Клайммат” и НЕОНА.

Филиал на Walltopia с център на научноизследователска и развойна дейност и производствена база инвестира в двата проекта 3 млн. евро, а “Спиди” влага в логистичен център 2,3 млн. евро.

Индустриалният парк в Бургас ще се разширява, тъй като 80% от терените вече са заети.

“Волво груп” влезе в парка в Бургас

Индустриалният парк в Бургас ще се разширява, тъй като 80% от терените вече са заети.

“Индустриален и логистичен парк - Бургас” има площ от 238 240 кв. м. Свободната територия е 95 441 кв. м, разделени в 14 терена. Общият размер на инвестициите: над 13 млн. евро, ще бъдат разкрити над 290 нови работни места.

Зоната е близо и до най-голямото товарно пристанище в България, на 10 км е от летището в Бургас, на 4 км от пристанището, но 2 км от магистрала “Тракия”.

Има сключени договори с 30 български компании от леката промишленост и строителството за изграждане на заводи и складове.

За 2018 година ръководството на парка има за цел да изгради довеждащата инфраструктура до индустриалните терени, за които има заявен инвеститорски интерес. Община Бургас ще предоставя и допълнителни стимули на потенциалните инвеститори. Освен бързото административно обслужване ще бъдат намалени и таксите за всички технически услуги.

През 2017 г. в парка отвори врати логистичният и сервизен център на шведския гигант “Волво груп”. 80% от общата площ на зоната е вече заета. Сключени са договори с над 30 инвеститора, повечето от които в момента строят базите си. Част от тях ще открият производствата си през 2018-2019 година.

Изчерпването на капацитета налага на акционерите - община Бургас и НКИЗ, да търсят нови производствени терени. Затова през 2018 г. стартира разработване на фаза 2 - нова територия. Тя е в промишлена зона “Юг” с обща площ 600 дка. Имотите ще са с различна големина, от 20 до 160 дка, могат да бъдат и групирани.

Строят десет нови фабрики в Пловдив

АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА,

ЗОЯ ПЕЕВА

Две са най-развитите частни индустриални зони - “Тракия икономическа зона” и индустриалният парк в Шумен.

“Тракия икономическа зона” обединява 6 индустриални зони, в които са инвестирани над 1,1 млрд. евро. От старта през 1995 г. досега са привлечени 170 компании. Инициатори на зоната са “Сиенит холдинг”, КЦМ и 9 общини.

Десет нови фабрики започват да се строят тази година в Пловдивския регион. В тях ще се открият около 2000 работни места. “Това са предимно чуждестранни компании с високотехнологични производства. Очакваната инвестиция е за близо 100 млн. евро", обясниха от “Тракия икономическа зона”.

Разширява се и индустриалният парк в Шумен. Започва изграждането на инфраструктурата във вторана зона, тъй като в първата терените вече са продадени.

На площ от 450 декара, 180 от които са инфраструктура, се разполагат производствените мощности на четири по-големи компани със сертификат за инвеститор клас А и няколко по-малки.

Турската ENPAY ще произвежда изолационни материали за електротехническата промишленост, а американската CAMBRO е специализирана в производство на оборудване и съоръжения за търговски обекти, ресторанти, кораби и хранително-вкусовата промишленост.

Две от изграждащите се производства са на български инвеститори. На терен от три декара е разположена печатница. Площ от 3,5 дка е закупена от видинско шивашко предприятие.

Само за две години са продадени 10 парцела в индустриалната зона.

Индустриалният парк е съсобственост на частен инвеститор и на община Шумен.

Подготвят терени за още девет зони 

Още 9 нови индустриални зони се подготвят с подписване на меморандуми между общините и Националната компания “Индустриални зона”.

В Кърджали, преди още зоната да е стартирала, вече има инвеститорски интереси от турски и гръцки компании.

Представители на голяма фирма, която произвежда компоненти за автомобили, вече са били на оглед в индустриалната зона край Кърджали. Фирмата има над 100 млн. евро годишен оборот, обясни пред “24 часа” областният управител на Кърджали Никола Чанев.

Той очаква, че на терена от 95 дка ще има и много гръцки компании. Според Чанев сред основните предимства на зоната е местоположението. Тя е изцяло обезпечена с електричество, комуникации и ВиК система. Намира се до магистрала и до трасето, по което трябва да мине гръцкият газопровод. “С повишаването на производството се вдигат и заплатите. В Кърджали има три висши учебни заведения. Ще има подготвени кадри”, казва Чанев.

В четвъртък в присъствието на министъра на икономиката Емил Караниколов пък бе подписан меморандум за изграждането на зона между община Враца и Националната компания “Индустриални зони”.

До подписването на такъв документ се стига, когато съответната община има подходящи терени и възможност и желание да ги развива като индустриални.

Меморандумът за сътрудничество дава възможност за развитие на проекти при наличие на конкретен инвеститор. “Индустриални зони” помага за бързо развитие на терена с необходимата инфраструктура.

До момента националната компания има подписани меморандуми за сътрудничество с общините в Бургас, Божурище, Сандански, Ловеч, Кюстендил, Варна, Видин, Дупница, както с областна администрация Кърджали.