Прахът на Шарлопов ще бъде разпръснат на две места - в гроба на майка му и над морето край Созопол
“Ако умра ил загина, немой да ме жалите...” Тази песен Стефан Шарлопов пожелал да изпеят приятелите му, ако си тръгне преди тях от този свят. Запя я Христо Димитров, войводата на ансамбъл “Българе”, а приятелите на бизнесмена, който издъхна на 55 години от масивен инфаркт в съня си, стояха прави и безмълвни.
“Стефан пак ни събуди, както го е правил винаги, за да осъзнаем, че животът е само миг”, каза един от тях.
Малко преди Христо Димитров да запее, шпалир от родопски гайдари изпрати ковчега на един от най-големите патриоти. Петте му деца и съпругата Бояна изпратиха най-близкия си човек с пълни със скръб очи.
Гласът на Стефан Шарполов прозвуча на запис в църквата “Света София” за стотиците му приятели от цялата страна.
Службата се водеше от двама митрополити, които са негови близки приятели - Западноевропейския Антоний и Великотърновския Григорий.
Великолепни думи за Стефан изрекоха Соломон Паси, академик Антон Дончев, Виктор Меламед и дядо Григорий.
Ансамбъл “Българе” в народни носии и четнически облекла отдаде последна почит на своя съмишленик и спомоществовател.
Траурната церемония в църквата продължи близо три часа. Министри, депутати, бизнесмени, банкери, артисти, певци и музиканти казаха последно сбогом на един от малкото богати българи, за който не се чу лоша дума.
С него се простиха министърът на европредседателството Лиляна Павлова, шефът на икономическата комисия в парламента Петър Кънев, Соломон и Гергана Паси. Паметта на отишлия си без време приятел почетоха банкерите Цветелина Бориславова, Петя Славова, Мартин Заимов. За прощаване в църквата дойдоха бизнесмените Тодор Белчев, Огнян Донев, Николай и Евгения Баневи, Пламен Бобоков, Николай Вълканов, Симеон Пешов, адвокат Тодор Батков.
Последно сбогом казаха и ректорите - бивш и настоящ на великотъроновския университет - професорите Харалампиев и Бонджолов. Стефан заедно с приятели строи до университета на старата столица единствения храм “Св.Патриарх Евтимий”. Актьорите Христо Мутафчиев, Тончо Токмакчиев, певците Веселин Маринов, Васил Петров, Михаил Белчев, композиторът Стефан Димитров, рапърът Явор Янакиев бяха сред приятелите на Стефан.
“Винаги съм искал – като умра, да ме кремират и прахът ми да се разпилее над морето, където съм се родил... Това е смисълът да живееш достойно - да оставиш диря след себе си. И наследниците ти да знаят къде е част от твоята енергия”, чу се гласа на Стефан на запис приживе. Част от праха му ще бъде положен в гроба на майка му в София, а друга ще отиде в “Созополис” - последният му проект.
След него остават съпругата му Бояна, три дъщери и две момченца-близнаци. Остави ни и “Созополис” - ваканционно селище, построено като изящна реплика на Стария Созопол. И хотелската верига “Шарлопов Груп”, управляваща 5 луксозни хотела у нас и един в Германия.
“Колко много неща е свършил, а защо го научаваме сега, а не когато беше жив”, питаше се жена след погребението.
Най-четени
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха
-
Галерия 35 г. живеем с петолъчки. Следите от соца са навсякъде около нас
Петолъчки "изпращат" пътниците на Терминал 1, панелките са като старо шарено индианско одеяло от парчета. Народът пак вари ракия и лютеница Голяма част от жп вагоните и инфраструктурата са от онова