Те са много по-одухотворени от повечето образци на самоковските ателиета

Фактът, че Васил Левски държи иконите в черквата да се изрисуват от негов познат от Самоков, означава, че най-вероятно той е завършил прочутата Самоковска зографска школа, основана от бащата на Захарий Зограф. Самият Захарий починал през 1853 г., така че не е изключено да става дума и за пряк негов ученик.

Синът му стажувал при друг голям самоковски майстор - Никола Образописов. Той и баща му Иван също отстоявали тезата лицата на светиите да са одухотворени и живи. Някои от иконите в бобовдолската църква

са датирани от 1880 г.,

което е няколко години след обесването на Левски. По онова време това е било обичаен период за иконостас, тъй като художниците са работели в ателиета и са били затрупани от поръчки. Българите масово са искали да се възползват от придобивките на Кримската война и са строели църкви и манастири на много места.

Очевидно иконописецът на Апостола

е бил много талантлив,

защото лицата на иконите са изключително одухотворени. Нещо рядко за този период, когато художниците са бързали да насмогнат с поръчките.

От тази гледна точка не е изключено той да е по-скоро ученик на брата на Захарий Зограф - Димитър, който е известен именно със стремежа си да оживи лицата на светиите. Факт е, че образите на Исус Христос, Йоан Кръстител, Света Богородица и свети Николай, които могат да се видят в църквата в Голяма Фуча, са изключително одухотворени и подсказват, че художникът може да се търси и сред синовете на Димитър Зограф или последователите им.

Има още един аргумент, че по-скоро става дума за ученик на брата на Захарий Зограф. Димитър

никога не се е подписвал под иконите,

които рисува, и е много трудно да се определи със сигурност кои са неговите творби. Той смятал, че иконописецът не е важен, а на преден план трябва да е светецът. За разлика от него Захарий се подписвал навсякъде.

Синовете на братята зографи - Димитър и Захарий, също са били художници, които са имали ученици. Така че, ако реставраторите не открият някаква следа под хоросана на църквата в Голяма Фуча, никога няма да се разбере името на посочения от Левски художник.

Вероятно той е оставил и други шедьоври в малката черква, но за съжаление те отдавна са откраднати.

Кметицата на селото Цонка Сотирова обясни пред "168 часа", че преди години е имало взлом и са изчезнали много от тях. Останалите са описани от полицията.

Ако не се вземат мерки, те са обречени. Рисувани са на дърво, което не е било защитено и вече се деформира, а боята пада заради влагата в църквата. Освен това то е проядено от дървояд.

Самата постройка е в окаяно състояние. Местните са успели да спасят само покрива и камбанарията, но в стените се виждат огромни пукнатини. Подът пропада, а вторият етаж

може да се срути всеки момент

В стремежа си да укрепят сградата при някакъв ремонт е заличена и иконата на Света Богородица над входа на църквата.

Така е заличена и последната следа за името на тайнствения иконописец, изпратен от Левски.