Когато в детството ме питаха какъв искам да стана, не казвах "полицай" или "лекар", а отговарях без колебание или съмнение:
- Студент!
С родителите ми живеехме до моята 7-ма годишнина в Студентски град и затова смятах, че ходенето на лекции и на практика безспирния купон по време на семестъра, който купон се прекъсваше по време на сесия, за да се четат книги, т.е. заради друг велик кеф, беше начина на живот, за който съм роден. :-D
Това навярно съвсем не е случайно, защото пъпът ми е хвърлен (разбирай "заровен") в двора на тогавашния ВИАС, а днес Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Когато в лятото на 2000 г. стана ясно, че имам 6.00 на изпита по "История на България" и съм със сигурност студент, изпълних детската си мечта.
Чувството е велико!
Днес е празникът на св. Климент Охридски, който е вероятно сред най-важните и значими личности в българската, а и в европейската история - не само създава кирилицата, ами за 5 години обучава 3500 души на четмо и писмо.
И вместо да се оплаква колко е неподготвено обществото, Св. Климент го променил.
И на този ден искам да благодаря на всички мои преподаватели и особено на доц. Симеон Евстатиев, който от 18 години, та до днес ме насърчава да не спирам да изследвам академично света, в който живеем.
Честит празник!
#GaudeamusIgiturJuvenesDumSumus

P.S. Винаги на ревера на сакáта си нося значката на Исторически факултет на СУ, на която е изобразен св. Климент.

Емил Джасим във фейсбук