През последните 30 г. София премина през поне три тежки кризи.

Първата беше икономическата, която срина комунизма. Втората беше кризата, чиято кулминация беше 1997 г. Третата беше икономическата криза от 2008-а и последствията ѝ до ден днешен. Отгоре на всичко софиянци си самопричиниха тежка управленска криза в лицето на избора на Стефан Софиянски за кмет на София в продължение на 10 г. На този фон всяка нормалност би била успех.

София обаче направи повече от това да се нормализира. През последното десетилетие София се развива постоянно. Помните ли кризата с боклука на София? София беше на ръба на пълен провал да се оправи с отпадъците си. Метрото без съмнение е нещо, което преобрази транспорта, но и останалият обществен транспорт се развива добре. Проблемът с паркирането на колите е решен. Глутниците улични кучета ги няма. София най-сетне започна по-сериозно да се грижи за зелените площи. Започнаха да се появяват истински пешеходни зони. В центъра е изграден цял музеен микроград около римските находки. София се превърна и в търсена туристическа дестинация, нещо, което не съм предполагал, че ще се случи.

Погледнете само броя на полетите до София.

София се развива много добре икономически. За съжаление, много професии, които навремето бяха престижни и добре платени, сега не са добре платени. Академичната работа, журналистиката, изкуствата са все сфери, които страдат или се развиват много по-бавно от останалите сектори. София изпитва и много от проблемите на големия град - бедност, шум, замърсен въздух, задръствания. Много от тези проблеми обаче се решават от активната общност. Хубаво е, че софийската общност силно се активизира.

*Откъс от интервю на Юлиан Попов за вестник "24 часа".