Енергийният министър Теменужка Петкова: Решенията на Народното събрание са задължителни. Чакаме това на Европейската комисия

За първи път българският парламент застана вкупом зад позицията на България, че монополно положение на пазара на газ у нас няма.

Бизнесменът Сашо Дончев през 2011 г. подава сигнал в Европейската комисия. В него собственикът на “Овергаз" твърди обратното. Брюксел започна дело срещу трите държавни компании - “Български енергиен холдинг”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”. Не е известен размерът на иска от Еврокомисията. През годините се твърдеше, че е между 200 и 250 милиона евро. Емисари от Брюксел са обяснили, че ако българската държава признае за монопол на пазара на газ, глобата ще е в рамките на 60 милиона евро. Дали това е достоверна информация, не е ясно, тъй като вчера парламентът реши на закрито заседание да дебатира “газовия процес”.

Депутатите задължиха българското правителство категорично да се противопостави на обвиненията по делото, което Европейската комисия води.

При гласуването

от присъствалите

179 депутати 179

са подкрепили

решението

На въпрос на “24 часа” министърът на енергетиката Теменужка Петкова заяви: “По конституция решенията на Народното събрание са задължителни за изпълнение. Оттук нататък очакваме решението на Европейската комисия”. 

Вносителите на това предложение са депутатите от БСП Таско Ерменков и Жельо Бойчев.

За “24 часа” Таско Ерменков заяви:

“Днес

парламентът

постигна

консенсус,

засягащ

националната

сигурност

на България, включително енергийната сигурност и независимост. Като парламентарна република възложихме на изпълнителната власт да предприеме всички действия за защита на интересите на България и дружествата БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз”, както и за обжалване на евентуално решение на ЕК пред компетентния европейски съд”.

Какво гласуваха единодушно депутатите?

Точка първа: Подкрепят приключването на Дело COM/В1/АТ.39849-БЕХ Газ по реда на чл. 7 от Регламент №1/2003

без признаване

на твърдените

нарушения и без

поемане на

отговорност за

тях,

като бъдат изпълнени задълженията, произтичащи от евентуално забранително решение, включително евентуална финансова санкция.

Точка втора: Указва да бъдат предприети всички необходими действия за защита на интересите на Република България и дружествата “Български енергиен холдинг”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”.

Точка трета: Задължава министъра на енергетиката да извърши необходимото за изпълнение на решенията по т. 1 и 2.

Точка четвърта: Възлага на ресорния заместник министър-председател контрол по изпълнение на решението.

От какво бе продиктувано това гласуване в парламента?

След дълго разследване на ЕК, което включваше и обиски (историята на делото виж в карето), през 2017 г. тя е съобщила на българската страна, че

възнамерява да

приключи делото

с финансова

санкция

Предлага и алтернатива, която включва сътрудничество. То има три елемента:

- признаване на нарушението;

- предоставяне на процедурни улеснения

- прилагане на структурна мярка.

Приемането на това сътрудничество би донесло бонуси, които са по 10 млн. евро отбивка от финансовата санкция.

Колко ще е тя, никой не се наема да прогнозира, не я знае и Еврокомисията, тъй като още няма решение.

Депутати поясниха пред вестника какво е значението на тези три пункта за сътрудничество.

Първото условие - признаване на нарушението означава

да се признае

вина и едва

след това

Еврокомисията

да

излезе с решение

Тоест едва ли не според тях, така ще се даде мотив за финансовата санкция. Предоставяне на процедурни улеснения пък означавало решението на ЕК да не се превежда на български, а да се предостави само на английски.

Третото условие е структурна мярка. Това означава “Булгаргаз” да излезе от Българския енергиен холдинг, както това стана с Независимата българска енергийна борса, която бе продадена на Българската фондова борса.

Народни представители казват, че преди седмица правителството на подпис е взело решение да приеме “сътрудничеството”, което предлага Европейската комисия. То не е оповестено.

Защо обаче депутатите са против?

Според мотивите на вносителите “недостатъците на “сътрудничеството” надхвърлят евентуалните ползи от него. Признаване на нарушението и приемане на отговорност и финансова санкция за него би довело до сериозни финансови и репутационни последици за българската енергетика, като би дало възможност на трети лица незабавно да предявят претенции за вреди от признатото нарушение срещу Групата БЕХ и държавата”.

Според някои от тях това може да предизвика лавина от искове. И тъй като държавните дружества са признали вина, то няма да се иска доказването ѝ, а направо ще се посочва размерът на претенцията. Депутати изчисляват, че те могат да бъдат над 400 млн. лв.

“Днешното решение на парламента

дава на

правителството

задължението да

избере само един

от двата

варианта,

предложени от

Еврокомисията,

а именно да не

поема вина,

каза пред “24 часа” зам.-председателят на енергийната комисия в парламента Валентин Николов. Ако решението на Еврокомисията е финансова санкция, да я платим и да го оспорваме в съда.

Логиката му е, че срещу руската компания “Газпром” се води аналогично дело за господстващо положение на пазара на газ в европейски държави. Руснаците са се възползвали от чл. 9 на Лисабонския договор, предложили са мерки, които са одобрени от Еврокомисията и финансова санкция не им е наложена.

Българските енергийни компании също са предложили мерки, които ЕК също е приела, само че ги заплашва санкция. И депутатът се пита дали нарушенията на “Газпром” са по-малки от тези на българските компании. 

Всичко започна през 2011 г., когато “Овергаз” поиска достъп до преносната мрежа, имаше обиски

През 2011 г. Европейската комисия по сигнал от “Овергаз” започна дело срещу БЕХ, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз”. То е за възможно нарушение на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз, изразяващо се във възможна злоупотреба с господстващо положение на газовите пазари в България.

“Овергаз Инк.” сигнализира в ЕК за отказ на газовите компании и на БЕХ до газопреносната мрежа и до хранилището в Чирен.

ЕК започна проверки у нас и те станаха част от мащабно разследване по подозрения за антиконкурентни практики на газови дружества в 10 страни в Централна и Източна Европа.

През септември същата година служители на ЕК извършиха обиски в “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”, както и в частната “Овергаз”, 50% от която тогава бе собственост на “Газпром”.

Вече през 2015 г. ЕК е описала предполагаемото нарушение и мерките, които възнамерява да включи в решението срещу групата БЕХ. Българските компании и министърът на енергетиката са предложили приключване на делото без финансови санкции, което им е отказано. Но им е предложено “сътрудничество”, което доведе до гласуването в петък в парламента.