Кирил Ананиев помни наизуст бюджетите на държавата, на здравната каса и на НОИ

ВЕРОЯТНО финансовият министър Владислав Горанов е знаел името на бъдещия здравен министър преди седмица, след като още тогава очерта търсения профил: финансист мениджър. 

Сигурно е, че Кирил Ананиев не се е съгласил лесно да стане 23-ият, седнал на най-неудобния във всяко правителство стол от 10 ноември насам. Дори в правителството разказват, че при първата оферта е отказал на Бойко Борисов.

Допълват още, че министър Горанов бил убеден как Ананиев ще бъде първият здравен министър, който ще изкара пълен мандат. Почти пълен, защото ще поеме поста доста след първите 100 дни на кабинета.

Ако попитате самия Ананиев кои са най-напрегнатите дни от годината, той ще се усмихне неразбиращо и ще каже: “Е, как кои? Когато се прави бюджетът”. А бюджетите всъщност са три - на държавата, на ДОО и на НОИ.

И точно Ананиев е този, който може да ги подреди в един. Колегите му са единодушни - знае всяка цифричка, записана в редовете. Знае всеки лев, който влиза и който излиза от хазната, знае кога това ще се случи, знае на кого кога и колко да се даде и от кого и кога да се вземе. Знае и нещо много важно - че зад всяка цифра и перо стоят човешки съдби, работни места. Затова е и ревнив към “бутане” на числа насам-натам, защото означава, че нещо, което трябва да се случи, няма да се случи.

“Бюджетарят”, както го наричат всички, “прави” финансите на държавата от 1990 г. Най-често от позицията на заместник финансов министър. В любимия си кабинет, който сменя за кратко. С кабинета на служебен финансов министър.

“Влизам в подредена къща”, каза той на министър Горанов, когато предаде отново щафетата. А че къщата е подредена, заслуга има и самият той. В нея всички го познават и той познава всички.

Никой никога не го е виждал без костюм и вратовръзка. Деликатен, възпитан, винаги във форма. Привидно мек, но трудно отстъпчив, когато е убеден, че е прав.

“Много е стиснат, когато става дума за даване” е най-силната критика от негови колеги. Отказвал е и на финансови министри, които са понечвали да развържат кесията. А най-често са го чували министри, кметове, ректори на вуз-ове, управители на закъсали болници. Отказите обаче винаги са били основателни - бюджетът се прави за месец, но парите трябва така да се разпределят, че да стигнат за 12 месеца.

Не обича личните разговори на служебни места. Затова за живота му извън финансите се знае малко. Съпругата му Жасмина е дипломат, сега е в Скопие. Синът му работи в болница “Токуда” и вече успя да го зарадва с две внучки.

Ананиев е в отбора на заклетите пушачи, на хората, които обожават морето. В столичния му дом и в морската къща е пълно с картини, естествено, с морета и океани. Прави колекции от кораби и корабчета всякакъв калибър, “само дето не влизат в морето, а само във витрини”.

За първи път той отваря вратата на финансовото министерство през 1980 г. Логичен избор за човек, завършил финанси и кредит, влюбен в математика и сметки. Без припряност минава през всички стъпала на йерархията.

За първи път става началник през 1994 г., когато оглавява управление “Държавни разходи”. През 1996 г. за кратко е изпратен в Женева като завеждащ финансово-административната служба в постоянното представителство на България в ООН. След още 2 години се завръща във финансите - като зам.-министър в кабинета на Иван Костов. Трима разноцветни премиери го запазват на този пост - тъмносиният Костов, Симеон Сакскобургготски и червеният Сергей Станишев. Първият финансов министър, който го освобождава от този пост, е Симеон Дянков. С мотива да отстъпи място на младите. Ананиев е поканен от тогавашния президент Георги Първанов и става негов секретар по финансовите въпроси. Веднага след като кабинетът “Борисов 1” е сменен от този на Пламен Орешарски, всички във финансите са разочаровани от това, че не Ананиев ще бъде финансов министър.

Казват, че Станишев бил твърдо против и Орешарски отстъпил. Но го направил съветник в политическия си кабинет. При поредната кабинетна смяна наследникът на Дянков - Владислав Горанов, поправя тази грешка и връща Ананиев на поста като зам. финансов министър - негова запазена марка. През февруари тази година Ананиев за кратко замени Горанов като служебен министър. За да го посрещне при поредното му завръщане. И да му остави подредена къща.

Муравей Радев, бивш финансов министър: Икономиката винаги е куцала на здравеопазването 

Превърна се в безспорен титуляр по правенето на бюджети. Освен бюджетирането има дълбоки познания в областта на здравеопазването и най-вече във финансирането на здравната дейност. По времето на управлението на СДС бе направена реформата на доболничната помощ. Дълго време участва в управлението на НЗОК и познава икономическите и финансовите детайли. А това винаги е куцало в управлението на здравеопазването ни. Дано успее да свърши това, което трябва да се свърши, защото то е доста болезнено.

Милен Велчев, бивш финансов министър: Той е стълб в управлението на държавните финанси 

Ананиев е основен стълб в управлението на държавните финанси в последните 20 години. Помня, че наред с познанията си по финанси, още когато работехме заедно, бе важен фактор и в управлението на НЗОК. Дори си спомням, че когато бях на болничното легло за операцията на коляното, хем като пациент, хем като министър, той стана председател на борда на касата. Спомням си това, защото по време на тогавашните ми операции точно той успешно ме заместваше във финансовото министерство.

Петър Чобанов, бивш финансов министър: Подходящ е, за властовата структура на кабинета - не 

Мисля, че кандидатурата на Ананиев е много подходяща. На здравната система наистина ѝ трябва мениджър, който има опит в управлението на разходите на публичната сфера. Освен това той е бил и е в НЗОК и познава както проблемите, така и начините за решението им. За съжаление, попада в кабинет с неподходяща властова конструкция.

Петър Кънев, председател на икономическата комисия в НС: За него е важна не партийната принадлежност, а държавата 

При него хората влизат да искат пари, а излизат готови да му ги дадат

Работил съм с Ананиев - изключителен професионалист. Той ми е приятел и ми беше съветник по време на 42-ото НС.

Изключително лоялен към работодателя си, независимо дали се казва Станишев, Борисов или Радев. За него е важна не партийната принадлежност, а държавата.

Изненадан съм, че е приел този изключително тежък пост. Още повече че е уникален като медиатор в Министерството на финансите. Разказвали са ми, че хората влизат при него с молба за финансово дотиране, а излизат готови да му дадат на него пари.