Това е то.
Бунтувах се като войвода пред турчин, дърпах се като верига на кладенец.
Опитах да противостоя на чуждоземния празник.
Настоявах, че децата ни трябва да знаят първо обичаите на Сурвакарите, Лазарките, да знаят какво се прави на Сирни Заговезни, а не на Хелоуин.
Обаче нашествието ни заля като скъсана язовирна стена. То са стоки по магазините, то са реклами и приканяния...

Първо бях твърда и категорична, после чувствах, че ограничавам детето и го правя различно от останалите на този ден. От десет дни чака да дойде. Мисли костюми и ме моли да му купя, да го гримирам. Снощи се предадох. Понеже досега съм рязала тиква, само за да я направя на тиквеник, извиках на помощ Tsonyo Tsvetkov.
Настана радостно въодушевление. Трескаво приготовление. Тикви, бои, скелети, коси...
Детето се вълнуваше.
Аз си спомних за мама, която ми е разказвала за обичаите Бял кукер и Пали кош, за прескачането на огъня по Гергьовден, хамкането на халвата по Заговезни, мъжкото хоро на Богоявление, Ладуването с пръстените за момите...
И ми се стори, че една цяла епоха е отминала. Като канара се е срутила.
А отгоре, за да се не чуе грохотът, се покрива с черни пелерини.