Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Жените в менопауза могат спокойно да се подлагат на хормонална терапия - тя няма да скъси живота им, предаде Асошиейтед прес. Агенцията се позовава на резултата от най-дългата проследяваща проверка в историята на медицината, извършена в Чикаго. Целта й е била да установи дали страхът от тази така популярна в миналото терапия е бил основателен.

Този страх води до прекратяване на голямо изследване за ефекта на хормонално заместващата терапия (ХЗТ). При него участничките са разделени на три групи. Едната приема само женския хормон естроген, другата - естроген в комбинация с прогестин, а третата е на пласебо. В хода на изследването обаче зачестяват случаите на рак на гърдата, инфаркт и инсулт във втората група (на жените, приемащи и двата хормона). В първата група пък се увеличават инсултите.

Оттогава минават 18 години и проследяването на участничките сега е показало, че въпреки рисковете за здравето няма повишена смъртност от сърдечни и мозъчни удари или от рак на гърдата при жените от първите две групи (подожени на ХЗТ) в сравнение с третата. Смъртността и при трите групи независимо от причината й се оказва относително поравно.

“Тези резултати потвърждават съвета, който и в момента даваме: Ако се прилага за кратко, ХЗТ е подходяща за някои жени и облекчава горещите вълни и другите симптоми на менопаузата”, казва пред АП д-р Джоан Менсън от Женската болница в Бостън. Тя е участвала в изследването през 90-те г. и е извършила проследяването му тази година. Резултатите от него бяха описани през септември в изданието на Американската медицинска асоциация.

“Това е и крайното ни заключение и искаме жените да го знаят. Тези, които ни питат дали ХЗТ ще ги убие. Отговорът е не.”

Към края на ХХ век хормоните се смятат за панацея за жени в менопауза, тъй като облекчават симптомите й, а имат и други предимства - например предпазват от инфаркт и засилват паметта.

В началото на 90-те години правителството на САЩ поръчва изследването за ефектите от ХЗТ, в което участват над 27 000 жени. Изводът от него е, че за облекчаване на симптомите на менопаузата ХЗТ трябва да се прилага възможно най-кратко и във възможно най-ниски дози. Тази препоръка се спазва и днес. Смята се, че при жени с разклатено здраве рискът може да надвиши ползата от ХЗТ и затова е нужна преценка на лекаря.

Проследяването обхваща повечето участнички в изследването през 90-те г. Вече се е знаело, че има повишен риск от смърт в двете групи на ХЗТ, но д-р Менсън казва, че за пръв път фокусът е бил върху смъртността и в трите групи.

Общо 7500 са умрелите участнички, или по около 27% и от трите групи. При повечето смъртта е настъпила, след като са престанали да приемат хормони. Около 9% от жените в двете групи на ХЗТ са починали от сърдечни болести и около 8% - от рак на гърдата и други видове рак. Но процентът на смъртност и в трите групи е еднакъв. Въпреки това много жени и техните лекуващи лекари се плашат от ХЗТ. Д-р Менсън казва, че се надява нейното проследяване “да уталожи техните страхове” за дългосрочните последици от хормоналната терапия.