Извинявам се на тези, които летят на розов облак от възторг и си представят как днес децата ще се потопят в света на знанието.

Всъщност ще се потопят в механично запаметяване на фактология - отегчителна и често ненужна. Учебници, създадени сякаш с цел да откажат и най-големия ентусиаст. Учители, за които учебният процес е толкова непривлекателен, колкото и за самите ученици, а много от тях и не достатъчно компетентни по предмета, който преподават.

Някои ученици постигат много - въпреки вредното въздействие на образователната система. Това се случва благодарение на семейната среда, някой компетентен и всеотдаен преподавател-ентусиаст, наличието на такива чудесни източници като Кан Академи, или нещо друго, което е провокирало желанието им да се образоват. Тези млади хора успяват да развият най-важното - аналитични умения и критично мислене. Придобиват знания, въз основа на които могат да формират задълбочено и аргументирано мнение и да вземат решения, базирани на изградени критерии.

Останалите (масата) просто добавят ежегодно към процента функционално неграмотни млади хора, намиращи стойност в безсмисленото си ежедневие с мисълта, че са част от най-великата нация на света, защото единствено това са научили за 12 години. Или към претенциозните с кухото самочувствие, че са интелигентни и начетени, понеже бележниците им са пълни със също толкова кухи отлични оценки.

Надявам се хората, които вземат решенията за българското образование, да осъзнаят, че е престъпление да убиваш вроденото у децата любопитство и да им отнемаш всякаква мотивация да се изграждат като инициативни, владеещи базови компетентности личности - осъзнати за силните си страни и способни да ги развиват и прилагат.