"Cъжалявам, че не убивам съдии", провиква се подсъдимият в залата на Врачанския окръжен съд, след като току-що магистратите му дават три смъртни присъди. Общият брой на най-тежките наказания в колекцията на бандита достига 11.

Става дума за Йордан Михайлов-Сърбина, един от най-жестоките серийни убийци в българската история. Присъдата е издадена на 18 април 1932 г. На въпросното дело Сърбина отговаря за 3 убийства, 7 кражби и едно нараняване.

Историята на Йордан Михайлов представлява нещо като

балкански вариант

на Граф Монте Кристо

Роден е в Кюстендил. Баща му е бозаджия. Сърбина започва престъпната си дейност в родния си град, но скоро е принуден да смени местожителството си. В средата на 20-те години на ХХ век Йордан Михайлов участва в различни разбойнически банди. Извършва множество престъпления под ръководството на топ-бандитите на царството Васил Попов-Героя, Дочо Узунов, Тинко Симов и други главорези. Като член на тези шайки и като извършител на голям брой солови убийства и грабежи Сърбина има няколко смъртни присъди от съдилища в Северна България. През 1928 г. властта се справя с разбойниците на север от Балкана, но Михайлов успява да избяга.

Две години живее в село Гложене, Тетевенско, "под външност чужда и с име ново". По време на престоя му кражбите в селото зачестяват. Скоро подозренията падат върху Сърбина и Михайлов е принуден да напусне селото. Бяга в Згориград, Врачанско. Отново сменя самоличността си. В Згориград се представя за

дезертьор от

сръбската армия

на име Игнат Ангелкович от село Църквеница, Югославия, заради което му лепват и прякора Сърбина. Става селски овчар и заживява с някаква вдовица, като обявява, че ще се жени за нея. Междувременно върти и други интимни връзки.

През декември 1930 г. извършва три обира в околностите на Враца, два от които завършват с убийство. Въпреки многото кражби в селото никой не подозира Сърбина. Той остава в Згориград до 16 май 1931 г. Повод за поредното му бягство е убийството на един младеж на въпросната дата. То е извършено насред къра. Момчето е имало в себе си 6000 лева.

След това нагло престъпление Сърбина отива в Бяла Слатина, където си ушива специални дрехи, наподобяващи военна униформа, с които да върши обири. Бандитът си дава сметка, че хората имат респект от такива одежди, което намалява вероятността от съпротива и неподчинение. От този момент нататък полицията издирва престъпник под името Ангелкович, без да подозира, че това е неин стар познат и много опасен криминален елемент.

Между 16 и 30 май Сърбина извършва нова серия грабежи във Врачанска и Белослатинска околия. После се премества в Плевен, където се настанява в хотел, но там

проститутка му лепва венерическа болест

Идва да се лекува в София. 40 дена лежи в Александровската болница, където е записан под името Иван Тодоров. После се връща в Плевен, където на 17 август 1931 г. образува собствена разбойническа банда. Следващите три седмици са ударни в престъпната дейност на Сърбина.

Към 2 часа през нощта на 20 срещу 21 август на пътя Плевен-Староселци близо до Горна Митрополия заедно с още един член на бандата напада шест каруци селяни, които се връщат от пазар. Един от селяните побягва, но го застига куршум. Сърбина и съучастникът му прибират 9000 лева. На 24 август престъпникът стреля и ранява тежко един трудовак, защото мислил, че го преследва. Следващото "постижение" е убийството на кмета на село Тлачене, Белослатинско. То също е извършено с цел грабеж.

Хронологически следва най-наглото престъпление на прочутия разбойник - екшънът на 17-и километър по шосето Ловеч-Севлиево. Към 10,00 сутринта на 8 септември Сърбина и "колегата" му Петър Димитров, облечени в специалните си униформи, застават на пътя и започват да спират всички пътници, движещи се в двете посоки. Общо 40 души са ограбени и отведени на една поляна встрани от шосето. Докато Сърбина обискира жертвите, Димитров държи заложниците на мушка. Плячката включва около 20 000 лева, часовници и други скъпоценности. Операцията продължава докъм 13,00 часа, когато страшните бандити предупреждават ограбените пътници да не мърдат още известно време, след което се оттеглят към Троян.

Сърбина и Димитров решават да се преместят в друг район на страната. Вечерта се добират до Червен бряг, а на следващата сутрин се качват на автомобил за Оряхово. Към 12,00 на обяд пристигат в крайдунавския град. Там на пиацата за автомобили си вземат билети за Фердинанд (Монтана). Шофьорът се усъмнява, че единият пътник е издирваният престъпник Сърбина, чийто образ вече

и малките деца познават

от многократно тиражираните му снимки. Без да губи присъствие на духа, шофьорът предупреждава колегата си Тодор Икономов. Той изпраща детето си да повика стражар. Тутакси на мястото идват старши стражар Станчовски и младши стражар Вешев. Сърбина вече се е настанил удобно на втората седалка на колата между две жени. Спътникът му е зад него. Двамата стражари и Икономов пристъпват към возилото. Между Станчовски и Сърбина се завързва следният разговор: "Откъде си?, пита полицаят. "От Фердинанд", отговаря Сърбина. "А имаш ли лична карта?", продължава старшият. "Ей сега ще видя!", казва Сърбина и смъква ръка към джоба си, но в този момент Станчовски изревава: "Стой! Не мърдай!"

Другите стражари свалят бандита от колата и го обискират. Намират у него общо пет револвера, сто патрона и множество вещи, намирисващи на крадено. По време на сцената другият бандит - Петър Димитров, гледа безучастно. Когато изкарват шефа му от колата, той се опитва да се измъкне, подхвърляйки към пътниците репликата:

Абе я да видя тоя

за какво го арестуваха

За негово нещастие точно в този момент стражарите питат Сърбина къде е другарят му. Ядосан, че Димитров не му е помогнал в трудния момент, заловеният бандит го изпява на стражарите, които веднага го закопчават. Двамата разбойници са прибрани във врачанския затвор, където дочакват присъдата.

Времената обаче са такива, че нито една от 11-те смъртни присъди на Сърбина не е изпълнена. Изобщо между 1930 и 1934 г. в България няма нито една екзекуция, което е реакция на множеството такива през 20-те години. Някои от осъдените изпадат в състояние на пълно безразличие от продължителното очакване. В главите на други, като в тази на Сърбина, се върти само една мисъл - за бягство.

На 24 август 1933 г. врачанският гарнизон и полицията са вдигнати на крак. Получен е сигнал, че опасният затворник Сърбина е избягал. Част от града и близката гора са обсадени за около 4 часа. Близо до селата Колата и Бистрец полицаите влизат в дирите на беглеца. Забелязват го малко преди да се скрие в гората и стрелят, но не го улучват. Малката кория е обкръжена от многобройни служители на реда. По краищата Започва претърсване, което се увенчава с успех. Сърбина е забелязан. Чуват се предупреждения:

Предай се! Ще стрелям!

Обезумелият бандит побягва, като се надява, че полицаите няма да открият кръстосан огън от страх да не се избият взаимно. Скрит в храсталаците, един от тях го държи отдалече на мушка и когато бандитът минава максимално близо до него, стреля. Сърбина пада, ранен смъртоносно в стомаха. Веднага го откарват в затворническата болница, където след един час умира, без да дойде в съзнание.

ГЕОРГИ ЗЕЛЕНГОРА

n ОПАСЕН: Йордан Михайлов-Сърбина убива, без да му мигне окото.