ГЕНЕРАЛ Костадин Коцалиев е бивш шеф на Главно следствено управление (ГСУ) до 15 януари 1990 г.Завършил е право в Софийския университет през 1963 г. Постъпва на работа в МВР през 1965 г. Завършил е Академията на КГБ и висши управленски курсове. Работил е във Военния отдел на ЦК на БКП. На 42 години е назначен за началник на новосъздаденото ГСУ. Рядко дава интервюта, но пред "168 часа" разказва за няколко от най-интересните дела, които са разплитани под негово ръководство. Безспорно сред тях е и т. нар. мегаиманярско дело. То започва през 1986 г. и в началото обвиняемите за контрабанда и опит за изнасяне на културно-исторически ценности са 33-ма души. Сред тях са и известните нумизмати Желязко Колев-Императора и Димитър Станков. Делото приключва едва през 1998 г., като повечето участници са оневинени, има и няколко условни присъди. Междувременно Желязко Колев-Императора е убит, а Димитър Станков емигрира във Виена.
Покрай делото изскача на бял свят уникална монета на император Юлиян Апостат. Според специалистите това е единственият запазен екземпляр от златен медальон на римския император Юлиан Апостат (Отстъпник). Ген. Коцалиев признава, че историята с медальона е екзотика и единственият случай в кариерата му на юрист, при който си е позволил да пренебрегне закона.

- Господин Коцалиев, как се стигна до делото на иманярите?
- През 1987-а мина една вълна - ликвидирахме 6 канала за незаконен износ на антични произведения. Минаха години и някои неща са се заличили, дано не допусна неточности. Спомням си, че тогава имаше много сериозен износ към Запада на сребро във вид на антика. Интересното е, че среброто го изкупуваха американците и не ги интересуваше като антика или изкуство, а като метал. Дребните детайли в компютрите са от сребро, а в Космоса летят спътници с компютри, които са невъзвратими. То е готово сребро, трябва само да го претопиш.
Ако не ме лъже паметта, само античното злато, което беше иззето по делото, беше 17 кг, сребърните изделия бяха няколкостотин килограма. Имаше над 10, ако не бяха и повече металотърсачи. Казваха им "грозданки".
- Защо точно "грозданки"?
- Беше ги конструирал капитан първи ранг от военноморския флот, инженер - акустик, който се занимава със звуковите истории. Беше вече пенсионер. Казваше се Гроздан и металотърсачите бяха кръстени на него. Бяхме иззели и два американски металотърсача, които различаваха цветните метали, но проникваха само на 80 см. "Грозданките" слизаха на дълбочина 1,20 м, цели 40 см. надолу. При това ония бяха тежки, а иманярството е къртовски труд - слагаш слушалките, вземаш ги на ръце, ходиш. Тежко е, след 15-ата минута почват да те болят ръцете, а няма работно време - от изгрев до заник слънце, пот тече, баир катериш, падаш, ставаш. "Грозданката" беше дървена летвичка, на която са закачени датчиците и това, дето пуска вълните. Поставяш слушалките на ушите и я носиш като въдичка, все едно риба ловиш. Продаваше ги по 5000 лева в ония времена.
- Какво направихте с конфискуваните предмети?
- Те бяха доказателства по делото, но решихме да ги покажем на по-широк кръг лица. С иззетите многобройни предмети направихме изложба в ГСУ. Липсваше единствено медальонът на Юлиан Апостат, имаше само отливка на тази рядка монета. Много се говореше за този медальон - сечен е в монетарницата в Солун и е нестандартен - 6,42 грама чисто злато. Знаеше се, че оригиналът е в Желязко Колев-Императора. Той беше в ареста за пореден път, защото се занимаваше само с нумизматика.
- Как го накарахте да ви даде медальона?
- Знаех, че Желязко така го е скрил, че не може да се намери, дори да разкопаем цяла България. Цял живот това му беше работата - да намира скривалища. Наредих да го доведат. Пихме по едно кафе. Проведохме много дълъг разговор. Желязко, казвай сега, какво ще правим? Тази монета не е твоя, на България е. Не можеш да я извадиш и пуснеш в обращение, без да се разбере. Накрая той се съгласи да даде монетата на Юлиан Апостат, но постави условия. Искаше първо той да я обяви заедно с няколко други монети в специализираните списания, да се знае, че той ги е открил и подарил на държавата. Освен това ще ме освободите и ще ида да ги донеса, каза Желязко. Има ли опашки, истории, разваляме договорката.
- Приехте ли тези условия?
- Нямаше време за размисъл. Хората, включително и Желязко тогава, не са наясно как се прави външно наблюдение, как се слага техника. Това са мероприятия, в които има порядък, ако не е в твоята компетенция, трябва да ги разреши друг. От чисто технологична гледна точка дори да му обещая да не го следим, а да реша да го направим, няма време да се организира. Ако реша да го пусна, на такова високо ниво, каквото беше моето, трябваше да уведомя министъра. Формално погледнато, това, което направих, беше абсолютно незаконно. Ако някога съм нарушил закона, ето това беше. Само прокурор можеше да пусне Желязко. Нямах право да го освобождавам от ареста, дори временно, след като има мярка. Ако тръгнех да обяснявам, щеше да се намери някой да каже - може ли такова нещо заради една монета, като не я дава, нека си я държи. Въпреки това му казах - Желязко, вземаш си един душ, обличаш се. Сега е 3,30, утре в 4,30 да си тук при мен. Опашки няма да има. Решиш ли да тръгнеш за някъде, вече ставаш проблем не на държавата, а мой. Където и да си, ще те намеря, ще те ликвидирам. Ще видиш, че държа на думата си, обеща той. Разбрахме се на мъжка дума. Беше времето на Магурата, с такава монета, която няма стойност, отиваш и си купуваш колкото си искаш паспорти.Разбира се, и моята заплаха, че ще го ликвидирам, беше емоция само за кураж.
- Не се ли страхувахте, че ще избяга?
- Премятах си през главата - дори да си купи паспорт, да тръгне да бяга, всичко, което има, е закопано тук, значи това е по-голямата превръзка за Желязко. Освен това му обещах, като приключи всичко, да съдействам да му променят мярката в по-лека.
- Никой ли не се опита да ви спре?
- Желязко тръгна, а аз извиках следователя Иван Коцев и му казах - ако имаш някакви несъгласия, деловодството работи, сядаш, пишеш рапорт, отиваш и го завеждаш. Няма утре, като стане беля, ти да правиш признания. Взел съм това решение, нося отговорност за него. Иван беше съгласен с мен Това не беше куртоазия на подчинен, а негова убеденост.
- Какво правихте, докато чакахте Желязко?
- Той дори не обясни къде ще ходи, каза само искам 24 часа. Брат ми току-що се беше върнал от Испания, покани ме на вечеря. Казвам - не мога. Останах цяла нощ в кабинета. Там имаше само едно малко диванче. Донесоха ми чаршафи, но спи ли се. Беше лято. Рано сутринта извиках секретарката, казах й - следствието има два входа - отиваш и на двете места, закачаш им листчета с името Желязко Колев Демирев. Появи ли се, да ти звъннат лично на теб - каквато и работа да имаш, зарязваш я, отиваш и го довеждаш тук. Минава времето, 10, 11, 12 часа, денят върви. Желязко Колев пристигна с бялата жигула, прилично подстриган, а той беше хубавец, макар и на 60 години. Предаде медальона. Веднага извикахме проф. Йорданка Юрукова. Тя и един неин колега в движение дадоха експертиза, написаха протокол, че стойността на монетата надхвърля 2,8 млн. френски франка.
- Как е попаднал медальонът в Желязко Императора?
- Купил го е от баба Еленка Меракова от Тополовград. През 30-те години на миналия век тя е младо момиче. Баща й бил камилар из Мала Азия. Раздал на челядта това, което припечелил от керваните. Еленка била най-малката. Казал й за теб е тази монета, да знаеш, че е много е скъпа, като пораснеш един ден, като се задомиш, да си купиш нива, волове. Такава е историята. Тя почнала да се момее, гледа приятелките си - тая с пръстенчета, оная с обички. Отива Еленка един ден при местен златар, носи монетата - дошла съм да ми направиш обички. Златарят я погледнал, той бил почтен човек, турчин и казал - моме, тази монета е доста скъпа, вземи си я прибери, като събереш парички, ще ти направя обички. Имала късмет Еленка, не я претопила. Минават годините, баба Еленка имаше двама синове. Почнали да строят къща, парите все не им стигат. Вдига се и отива в музея в Тополовград. Показва я на уредника. Той й казва - повече от 800 лева не мога да дам. Много пари, ама не вършат работа. Тогава уредникът сваля отпечатък и отиват в Окръжния музей в Ямбол. Предлагат й 2000 лева. По същото време през 1986 г. в Тополовград правят изложба на намерени тракийски предмети в района. Бил е и Александър Фол, като главен траколог. Липсвал само Желязко Императора, защото бил в затвора. Разглеждат изложбата. В един момент местният партиен лидер обявил, че в града има една бабка със скъпа монета и нареждат моментално да я донесе. Както твърдят очевидци - като се появила баба Еленка с монетата и изложението се разпаднало - при наличието на такъв уникат. На другия ден районният прокурор заклел баба Еленка да не продава монетата. Накарал я да подпише декларация.
Тя разказваше пред следователите, че след изложението в дома й почнали да идват мъже с бомбета, с вратовръзки. Предлагали й по 3-4 хил. лева. Един човек, за когото се предполага, че бил Димитър Станков, вдигнал на 5 хил. лева, но тя не се съгласила да продаде медальона.Проявила, както се оказва, "търговски нюх".Освен това прокурорът я предупредил - бабо Еленке, тук, в нашия район има един голям вагабонтин, казва се Желязко Колев Демирев от с. Мрамор. Да знаеш, да се пазиш от него, сега е в затвора, но ще излезе.
- Как Желязко успява да откупи монетата?
- Един прекрасен летен ден звъни звънчето на баба Еленка. През малката оградка вижда мъж. Баба Еленка е възрастна жена, но е впечатлена - Желязко е хубавец, бяла риза, бели обувки, бяла лада. Представя й се, дошъл съм специално при вас - на вие й говори. След това праща момичето, което е с него, представил го е като "племенница", да донесе торбичка от колата. Бабо Еленке, дошъл съм да купя медальона, в тази торбичка имам 27 хил. лева. В тази държава няма кой да ви даде повече. Жената е смачкана, не може да му откаже. Отива в къщата, почва да рови, вади монетата от една къделя. Така медальонът е вече в ръцете на Желязко. След това с "племенницата" Желязко отива на море. Къде да скрият монетата? След известен размисъл решава, че е най-добре да я зашие в слипа си. Двойното парче е разрязано, монетата скрита, а девойката го зашива с губерката. Желязко носи медальона непрекъснато със себе си. После момичето разказва пред следователите - тръгнем да влизаме в морето, нагазим до колене и му викам - вуйчо, а онази работа. Така 14 дена Желязко се къпе само до колене и под душа в хотела.
- Какви бяха другите по-интересни находки в делото?
- В района на Нови пазар имаше по същото време една бойна група иманяри - и те като нелегалните, зимата се прибираха в домовете си. Повечето от тях бяха инвалиди или поне имаха такива документи и получаваха пенсии. Беше лято, пълно безвремие - проверени са всички нишани, няма нищо, пълна суша. Няма къде да се копае, броят последните си стотинки. Един от тази групата "волонтиери" се сеща, че докато бил войник в Сливен, ротният - старшина все повтарял - тук на калето има закопано имане. На другия ден иманярите товарят в стар москвич "грозданките" и минават билото на Стара планина. Слънцето още не се е вдигнало, те са на терена. Не се е минал час и в корените на един бряст намират над 1200 монети от т.нар. електрон - това е естествена сплав от злато и сребро, която поради високото си съдържание на сребро има по-бледожълт оттенък от чистото злато. Монетите, предполага се, са от пет византийски императорски династии. Радостта е безкрайна. Те се прибират, купуват ракия и както казваше единият - добре, че не мина кварталният - лято, жега, прозорците отворени, не можем да се нарадваме.Щеше да ни прибере, барабар с монетите. Обаждат се на Димитър Станков - приготви 150 хил. лева и пристигаме. Той е скептик - в България няма такова нещо, което да струва 150 хил. лева. Желязко личеше, че е природно образован, докато Димитър Станков е с висше образование. Митко дава 120 хил. лева в брой и около 30 хил. във вид на насипно злато - това са монети без голяма нумизматична стойност.
- Каква е съдбата на тази находка?
- Малко по-рано Желязко Колев явно е пуснал мълвата, че медальонът на Юлиян е в него и от Белград с три килограма насипно злато тръгва известният и обичан в България актьор Любиша Самарджич. Пристига в България, почва да търси Желязко, а той е на морето. Няма го, среща се с Митко Станков и той срещу тези три кила насипно злато, му дава 30 броя от голямото съкровище от монети. Понеже е изключително грамотен, ги е наредил в класьори, така че да се види, че те са извадка от съкровище, от нещо голямо. - Къде се намират те?
- Любиша Самарджич беше успял да ги изнесе, но ги върнахме от Белград. Съжалявам, че не мога да спомена наред с полк. Иван Коцев, прекрасен следовател и другите оперативни работници и следователи, които работеха по това дело на производство в 6-ти отдел на ГСУ, ръководен от полк. Кирил Владимиров.
- Любиша Самарджич нумизмат ли е?
- Той и по-рано беше идвал в България, защото има слабост към тези неща. Иначе - моето уважение към актьорските му дарби.
- Къде са тези съкровища днес?
- Медальонът на Юлиан Апостат би трябвало да се пази в Националния исторически музей. Все се каня до отида да го видя, но не успявам.
Впрочем, като направихме изложбата, нека така да я наречем, в заседателната зала на ГСУ, минаха да я видят от Комитета за култура начело с Георги Йорданов, от финансовото министерство с Белчо Белчев, Стоян Овчаров от икономическото, цялото ръководство на МВР, от Софийския университет и други.
Гледката беше впечатляваща, защото това не бяха находки от една могила, а събрано от цялата страна. Стоян Овчаров, може би впечатлен от експозицията, ме попита имам ли нужда от нещо. Обясних му - парите вечно не стигат, ние сме бюджетна организация. Отпусна 300 хил. лева, за да довършим оградата на новото следствие. Преведоха ги на новооткрита сметка, защото както ми обясниха, в мига, в който дойдат, ще бъдат сторнирани от финансовия отдел на министерството. Исках да направим красива ограда, хем да е държавна порта, хем да има нещо от традицията на старите български къщи. След като ме изхвърли от следствието, не знам какво стана с тези пари. На мое място президентът Петър Младенов назначи Леонид Кацамунски от Плевен, син на активен борец. Баща му е препоръчал на Георги Димитров да осинови Бойко Димитров - считайте колко влиятелен е бил старият Кацамунски. Казах му - тази сметката е на два подписа - моя и на началника на финансовия отдел. Трябва да оттеглиш моя спесимент. Какво стана с тези пари, не знам. След 6-7 години оградата се видях, че се е появила някаква ограда, далечно подобие на това, което беше замислено. Това бяха дивашки времена, ако някой е поискал да вземе тези пари, никакъв проблем, но не казвам, че някой ги е взел.
- В личен план какво спечелихте от мегаделото?
- Единственото, което ми остана, е един албум. Никога не съм правил архив. Мислех си - ако ми потрябва нещо, ще ида и ще го видя. Оказа се, че не е така. Оказа се също, че някои много грижливо са изнасяли документи. Скоро видях, че един бивш следовател, който работеше при мен, разказва неща, които никоя човешка памет не може да съхрани - имена, дати, събития с фотографска точност.
За мен първият критерий, по който трябва да избират хората за службите, е, наличието на естествено равнодушие към жълтия метал. Не да си даваш вид, че си безразличен, а като не те гледат, ръката ти да е готова да посегне. Равнодушният човек само ходи на изложби.

Династии

Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) е римски император по-малко от две години - от 360 до 363 г. Той се опитва да възстанови езичеството, след като чичо му Константин Велики е обявил християнството за равноправна религия.
Ген. Коцалиев обяснява, че император Константин Велики е роден в Пирот. "Малко известен факт е - казва той, - че по време на Първата световна война кайзер Вилхелм е на посещение по тези места и Фердинанд във верноподаническата си реч споменава този факт."