Инвестицията в него е 450% над тази за всяка обикновена централа

И ВЕЦ “Пасарел” никога няма да изплати язовир “Искър”

Проектът "Цанков камък" е между 2,5 и 6 пъти по- скъп от АЕЦ "Белене", установи проверка на "168 часа".

Ако за мижавите 80 мегавата от ВЕЦ-а държавата е дала близо 1,5 млрд. лв., излиза, че един мегават струва на данъкоплатците 18,7 млн. лв.

Инвестицията в "Белене" е доста по-различна. Тук не става дума за някакъв дребен ВЕЦ, а за базова централа. Вложенията в нея винаги са били

обект на ожесточени спорове

Според тези, които сключиха споразумението с руснаците, те са около 6 млрд. лв, а според противниците на проекта -

между 12 и 14 млрд. лв

За разлика от "Цанков камък" обаче там щяха да бъдат инсталирани 2000 мегавата с двата хилядника.

При това положение, ако се раздели инвестицията на мощността, ще излезе, че в "Белене" един мегават варира между 3 и 6-7 млн. лв. в най-скъпия вариант. Ако тези суми се сравнят с фрапиращите вложения в "Цанков камък", той ще се окаже от 2,5 до 6 пъти по-скъп дори от мегапроекта на века.

Обикновено инвестицията в един мегават излиза около 4-5 млн. лв. - около 2000 евро за киловат, категорични са енергетиците. От тази гледна точка "Белене" наистина е по-скъп, но

"Цанков камък" е абсолютен шок

за експертите. Той е 4,5 пъти над цената на всяка една обикновена централа.

"Този проект е необосновано скъп - коментира пред "168 часа" шефът на НЕК Петър Илиев. - Няма никаква икономическа обосновка за изграждането му."

По принцип никъде не се прави ВЕЦ, която да изплаща язовир. Водоснабдителното съоръжение се изгражда със съвсем друга цел - да се осигури вода за голям район. В случая той е добавен в общия кюп, който е непосилен за финансите на НЕК.

"Няма никаква логика електрокомпанията да прави язовири, това не ни е необходимо", смята Илиев.

Според него стойността на централата в "Цанков камък" е поносима, тъй като е около 110 млн. лв.

"Но

с нея не може да се изплати този язовир

- категоричен е Илиев. - Това е все едно да искате с ВЕЦ "Кокаляне" и "Пасарел" да платите сметката за язовир "Искър". Няма как да стане."

Самият той недоумява как при това безпаричие в държавата са хвърлени толкова много средства за 80 мегавата. Реално на НЕК и с тях, и без тях, й е все едно.

"По принцип

енергията от ВЕЦ-овете я ползваме месец и половина

в годината - това е много кратък период - казва Илиев. - На тях не се разчита, те имат други цели, но никой не би инвестирал подобни колосални суми за нещо подобно."

Според Илиев проблемът е, че НЕК е трябвало да плати дебелата сметка, след като съоръжението изобщо не му е нужно.

Вероятно затова "Цанков камък" е може би най-проверяваният обект. От 2010 г. в прокуратурата са се натрупали папки, които могат да се поберат спокойно в 4 тира.

На 14 август депутатите от ГЕРБ Десислава Атанасова и Александър Ненков подадоха сигнала до главния прокурор Сотир Цацаров. Според тях това е

най-скъпото съоръжение в България

с отрицателна норма на възвращаемост, като щетите са за сметка на държавата и търговските дружества.

Нареченият от премиера Бойко Борисов "луксозен басейн" всъщност е повишил няколко пъти стойността си. Тя започва от 440 млн. лв., но нетната стига до 1,2 млрд. лв. Ако се сметне всичко заедно със скандалния път, тя набъбва на почти 1,5 мрлд. лв.

През 2003 г. НЕК сключва директни договори с три австрийски фирми "Ва Тех Хидро", "Вербундплан" и "Алпине Мейредер Бау".

Без обществена поръчка,

което не е законово нарушение, тъй като проектът е по международно споразумение.

Използвани са различни кредитни линии, които са обезпечени с ипотека върху всички съоръжения и земи на ВЕЦ "Цанков камък" и Малка ВЕЦ.

Един от първите сигнали за нарушения е през 2005 г., когато се прави допълнително споразумение за строежа на новия път на мястото на съществуващия. Първоначално планираната сума от 41 млн. евро набъбва в пъти.

Със скоростта на ракета "Цанков камък" се превърна в грандиозно бойно политическо риалити и замеси имената на повечето лидери в политиката.

Всъщност проектът започна да се разработва през 2001 г. по време на властта на правителството на НДСВ, но се реализира, когато управлява тройната коалиция. Тогава министър на енергетиката е Румен Овчаров, а негов заместник е Корнелия Нинова.

"Сега е моментът г-жа Нинова да даде становище дали бъдещият антикорупционен орган би следвало да се занимава с "Цанков камък", остро провокира депутатът от ГЕРБ Десислава Атанасова.

Лидерът на лявата партия не закъсня с отговор и обяви, че ще съди всички, които я замесват в този скандал.

"Проектът стартира в правителството на Симеон Саксобургготски през 2001 г. и нямам никакво отношение към него, дори и като зам.-министър в друго правителство от 2005 до 2007 г.", категорична бе Нинова.

Ахмед Доган и ДПС заявиха, че

нямат нищо общо с язовира и ВЕЦ-а

"Заявяваме, че д-р Доган не е и не следва да бъде свързван нито с проекта "Цанков камък", чийто консултант не е и никога не е бил, нито с каквито и да е други спекулативни твърдения," заявиха от ДПС.

Всъщност от партията са прави. Върховният административен съд и през 2010 г., и през 2011 г. потвърди, че почетният председател на ДПС не е в конфликт на интереси заради

хонорара си 1,95 млн. лв

Всички смятаха, че е за "Цанков камък", но ВАС установи, че той е по поръчка на Институтa по строителство и минно дело. Предмет на договора са хидрогеоложки проучвания на обектите "Тунджа", каскада "Доспат-Въча", Баташки водносилов път и хидроенергийна каскада "Горна Арда".

Съдиите се аргументират, че като народен представител той не е участвал в гласувания на парламента в полза на въпросния Институт по строително и минно дело. И тъй като конфликт на интереси не е установен, ВАС осъди Народното събрание да плати и разноските по делото от 300 лв.